понякога не ми достига вода
както не ми достига въздух –
приклещен съм от спазъм в гърдите,
ребрата ми: кафез за дробовете –
поемам дъх бавно, наливам
чаша вода, течността се разстила
по задушаващите се клетки,
водоемите в мен се изпълват

понякога нощем не ми достига
въздух; събуждам се търсейки
с неясната нужда на първите мигове,
на неясния час в тъмнината,
отварям прозореца, вратата на терасата
и въздуха в плътен поток
ме облива, обгръща тялото ми
като бликнал ручей, като нова река

не ми достигат толкова много неща:
спокойствие, смирение, свобода,
цялостност, свързаност, общност,
упование, надежда, любов;
не ми достига живот
и когато се задушавам от липсата
на вода или въздух, си мисля единствено
– нищо, все още нищо
не е било достатъчно

За автора: Христо Мухтанов е роден на 10.09.1991 г. Завършва Природо-математическата гимназия във Велико Търново, а впоследствие магистратура “Финанси” в УНСС. Първите му литературни публикации са от гимназиалните години. Има отличия в младежкия конкурс “Веселин Ханчев”, в студентския “Боян Пенев”, както и в пловдивския конкурс за поезия „Добромир Тонев“. Дебютната му стихосбирка “Опити за еволюция” излиза през 2017 г., като печели съпътстваща награда от конкурса “Южна пролет”. Втората му книга – „Триада“ – се появява в края на 2019 г. Негови текстове могат да бъдат прочетени и в онлайн изданията “Кръстопът”, “Dictum“, „Кадър 25“, в „Литературен вестник“ и др.

e-mail: muhtanovhristo@gmail.com