осланям се на най-обективното си сетиво: допира и изследвам повърхностите на живота, живите, неживите, мъртвите плътта ми е инструмент за измерване на любовта и установяване на промените пръстите...

виж още »

Спомням си онзи смачкан пръст по гладката книга със букви така, че сякаш бе утре; т шарени багри разплути петна като жаби заря и пламъци буйни; а бе черен и черен бе пръстът от пръст на земя и черно б...

виж още »

изпращат съобщения, запечатани в пликчета приличат на дървета със стъбла и корени, преплетени като хора мозъкът е тяхната земя, пренаселено е отпивам вино, знам – още сега някой ще умре и няма да г...

виж още »

Приветствам те , Анна, мое нелекувано вертиго, засегнат нерв в клепача, посрещам те и спускаш се по малокръвното ми тяло, на червено ме минаваш – посинявам, една непоколебима крачка ми оплоскостява...

виж още »

Пленница на времето, на дните му, на убиващите дълги минути, които засядат в гърлото и карат очите да се удавят в соленото море на сълзите си. Пленница на сърцето, на ударите му, на стягащото усещане...

виж още »