По следите на болката Обичай ме. Аз вярвам в любовта, при все че вечно съм ти крива. И знам, не ще измия от кръвта това, което в раните съм скрила. Таяват се, укриват се дори нащърбените болки, а следит...

виж още »

*** Под нозете ми  асфалтът трепери, зеленият пуловер пресича в обратна улица – той е и мъжа и жената, защото семейството трябва да е цяло – и да говори, и да отглежда, и да възпитава, и да има, и да ням...

виж още »

*** догонвам бледите нюанси на извивките ти влече ме да запълвам празнини кардиограмата на сърцето познава в докосването a priori само това което влагам в сблъсъка на сетивата разсъдъкът е само метро...

виж още »

До всички бъдещи свидетели, Годините не се подреждат по прави линии, в отмерени пространства, не се побират в реквизитните ни биографии. Приличат повече на потъващи кораби, в които театрално сгъва...

виж още »

Трохи Александър Хр. Христов Памет Септември – в черно е – като смъртна присъда. По време на разстрела куршумите пишат стихове. Запролетява се от изстрели. Пише се – написано е. Гробарят изнася р...

виж още »