Години наред навлизам в безкрайната нощ, за да те открия. Единственото, което разбирам е , че мъртвите притежават своя особена светлинка, с която ни пазят – и от нас, и от тях. Колко лошо сме оформени...

виж още »

Отвличам Хадес, аз съм Персефона, но се въздигам към небето. Подземното не ми достига, защото търся своя полет. И всички преклонени гледат, пленени от това издигане. Прилича на прераждане, на нов жи...

виж още »

Нямам друго родно място освен града, от детството си помня дърветата, оцелели за радост между кооперациите, мириса на йод от единствения орех, мириса на чай от единствената липа, неестествените ог...

виж още »

До надмогване, до израстване на стрък през черепа на камъка – ето къде се крие неведомото ми желание, преминало през пръстта и през скелета на цветята – по ливадите на смисъла – изтръгнати от ръцет...

виж още »

Кристина Колева, СУ „Св. Климент Охридски” Резюме Настоящият текст има за цел да представи темата за раздвоението на личността в два разказа на Владимир Полянов – „Ерих Райтерер” и „Черният дом” ...

виж още »