Посрещам те. Смирено се завърна нощта и вече сме свободни да послушаме как се люлеят стъблата на закъснялото ни безгрижие, докато прекосяваме градината – обрасла с вериги от изговорени цветя. И за...

виж още »

Пламъкът на революцията пронизваше сърцата на младите финки. Тази клетка бе техен дом твърде дълго. Време е да изскочат между решетките, да подпалят дома на безкрилите и да разпилеят просо по цяла...

виж още »

Почна творческата криза! Почна и не е шега. Калпав моят стих излиза. Грешен дявол съм сега. Сякаш змей водопроводен врътна крана изведнъж и талантът самороден – уж до оня ден могъщ – днес на кухо ве...

виж още »

Ще стане, казваш си. Страниците ни са безбройни, без да унищожаваме дървета, ги пишем. Аналоговият ти глас разтваря като аспирин клишетата. Слушайки те, сменям формата си – жена, риба и хищник, Думит...

виж още »

Виж сега ръцете ни – по тях се разпознават движенията, бавни като спокойна река, бързи като уплашено животно, в крайна сметка ние само подражаваме на природата – понякога пръстите ни се сплитат ка...

виж още »