онази пролет я посрещнахме от стаите си и гледахме от своите балкони към дърветата, в изчистения въздух зеленеещи – природата ликуваше за свободата си, която ние губехме и чакахме дали невидимот...

виж още »

Времето е паяк. За него сме мухи, оплетени в секунди. Трови с отчаяние, милва с мечти. Пие щурци, жили птици, засмуква август. С броеница от мухи преде годината на осем сиви куки. Щастлива съм. Сега бр...

виж още »

някои неща не се променят някои неща не могат като ъгъла под който пада слънцето между август и септември когато съжаляваш лятото и себе си като вкуса на захарта между езика и небцето който съживя...

виж още »

на улица Вишнева съзнанието ми спира дали има вишни през зимата.. или кръвта по челото е сладък сироп сироп от синьо око паднало до сърцето. Лора Пеева е родена през 1987 г. в София. Завършва Втора анг...

виж още »

Развиват се отвътре вървите, измислени, за да поддържат телата ни изправени. Прокъсва се сатенът на глъчката, блести целофанът по устните – разтяга се страхът, съхне, лепне, пропуква се: разменяме ...

виж още »