МУЗИКА, ДОБРОТА И ВЯРА В РОМАНА „БАЛАДА ЗА ГЕОРГ ХЕНИХ“ НА ВИКТОР ПАСКОВ | Международен филологически форум
philol.forum@uni-sofia.bgСп. "Филологически форум" - хуманитарно списание за млади изследователи на Факултета по славянски филологии е вече в Scholar One!

МУЗИКА, ДОБРОТА И ВЯРА В РОМАНА „БАЛАДА ЗА ГЕОРГ ХЕНИХ“ НА ВИКТОР ПАСКОВ

Posted in: том 10 Started by

МУЗИКА, ДОБРОТА И ВЯРА В РОМАНА „БАЛАДА ЗА ГЕОРГ ХЕНИХ“ НА ВИКТОР ПАСКОВ

Музика, доброта и вяра в романа „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков

Александър Беликов

Страбургски университет

 

Увод

„Последната цигулка“. Това „алтернативно“ заглавие на романа „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков е наше хрумване и отразява впечатленията ни от творбата на българския автор. Още в първите редове на романа е оповестена смъртта на главния герой Георг Хених, погребан със своята цигулка. Но ако нашето заглавие се свързва пряко с началото и с края на повествованието, то в значително по-малка степен може да даде представа за междинните перипетии, а те са не по-малко важни от развръзката, до която водят. Именно тези перипетии изграждат многопосочните измерения на романа, на които ще се спрем в настоящия текст.

Творбата има автобиографична основа. Действието се развива в България, в детството на автора през ранните години на комунистическия режим. Мястото е един беден квартал на столицата София. Мизерията и бедността са една от основните теми, бихме могли дори да ги определим като антагонистите в романа. Тези елементи, водещи до деградация на човешката душа, са непосредствено противопоставени на други, които я извисяват: музиката, добротата и вярата.

Георг Хених е лютиер, той майстори цигулки с различни размери и звук. Бащата на малкия Виктор – повествователя, е тромпетист. Той иска да поръча на Георг Хених цигулка осминка за сина си, за да насочи и него към музиката. От този момент започват перипетиите, свързани с битката на всеки от героите с бедността, с взаимни жестове на доброта и духовно съпричастие. Повествователннте нишки са сложно преплетени, а героите непрестанно се натъкват на пречки, колкото банални, толкова и реални, като например липса на официални документи или жестоки и подли действия от страна на съседи.

В първата част на настоящия анализ ще се опитаме да вникнем в отношенията между музиката и добротата, илюстрирани в целия ход на повествованието. Говорейки за музиката, ще имаме предвид понятието за художествено творчество изобщо. Във втората част ще се спрем на това как романът показва, че добротата и вярата, тези две присъщи на човека качества, невинаги вървят заедно.

 

Добротата като ключ към майсторството

Научаваме за връзката между майсторството и добротата от разговорите между бащата на Виктор и Георг Хених, на които и малкият присъства. Георг Хених обяснява подробно своя подход при създаването на една цигулка: той винаги се стреми да опознае клиента, за да разбере каква цигулка би му подхождала най-много. Този негов подход, основан върху емпатията, обяснява до голяма степен с какво Хених превъзхожда своите двама ученици и коя добродетел не е успял – за жалост – да им предаде: това е именно добротата, която самият той неотменно влага в своята работа. Тя се проявява дори в отношението му към материала на неговото изкуство – дървото, от което прави своите цигулки. Хених му говори като на живо същество, между артиста и неговия материал се установява някакъв дух на съучастие, без който не могат да бъдат създадени наистина качествени музикални инструменти. Реалността обаче е такава, че въпреки истинското си майсторство, Георг Хених не се спасява от изолацията и бедността, докато двамата му ученици, макар да им липсва най-важното, постигат професионален успех.

 

Музиката е златна работа

Франта, или Франтов, и Ванда са двамата бивши чираци на Георг Хених. Те отказват да съдействат по какъвто и да било начин за издаването на нов паспорт на своя учител, а по-късно се интересуват единствено от това как да си присвоят неговите работни инструменти. Но те не познават нито мизерията, нито самотата, в които той изпада. Тяхната безчувственост изобщо не им пречи да продават музикалните инструменти, които произвеждат. В романа обаче страстно се защитава идеята, че без душевна доброта е невъзможно създаването на шедьоври. Само чрез съчетанието от „златните ръце“ на майстора с добротата на човека могат да се постигнат музикални върхове.

 

Музиката е път към различни върхове

Между персонажите в романа няма или почти няма съгласие относно предназначението на музиката и възможностите, които тя предоставя. Например, майката на Виктор се надява синът й да стане богат и известен виртуоз, за да измъкне родителите си от бедността. В този смисъл, тя донякъде споделя гледната точка на Франта и Ванда: за сина ѝ музиката би трябвало да бъде път към социален и материален успех. Стойността именно на този вид успех обаче е развенчана в очите на малкия Виктор. За него старият лютиер се превръща в пример за скромност и безусловна доброта. Старият Георг Хених, а не родителите му, увлечени в принизяващи кавги около бюфета. Старият лютиер, който в края на живота си решава да сътвори цигулка за Господ…

 

Вяра и доброта

Тук е мястото да представим по-детайлно контекста на епохата, в която се ситуира действието на романа. В страната е установен нов политически ред, който налага радикални промени, засягащи културата на обществото и особено силно религията. Доктрината на комунистическия режим претендира да измести напълно религията във всичките ѝ проявления, както в умовете, така и в обичаите на хората. Религиозното обучение е изключено от образователните практики, а вярата е подложена на държавни репресии. Това обяснява защо малкият Виктор не знае нищо за вярата, когато Георг Хених започва да му говори за нея. В началото дори заявяв, че Бог не съществува. А не след дълго научаваме, че съществуването на Бог е чувствителна тема в семейството на момчето, защото според неговите родители, ако Бог съществуваше, те не биха били в мизерното положение, в което се намират.

От друга страна, именно по въпроса за бедността се откроява най-дълбокото разминаване между възпитанието на малкия Виктор и възгледите на Хених. Момчето вярва, че е бедно, докато старият лютиер твърди обратното. Всъщност те говорят за различни неща. За момчето бедността се свежда до материалното ѝ измерение, докато Георг Хених се опитва да му обясни понятието за нравствено богатство. Добротата като едно от основните проявления на нравственото богатство е вече вградена в душата на детето чрез възпитанието, получено от родителите му, които въпреки мизерията постоянстват в усилията си да бъдат добри и почтени хора. В замяна на това, вярата сякаш е тема табу в техния дом.

 

Добротата или моралното богатство срещу материалната бедност

Усилията за задоволяване на материалните нужди са основен проблем за голяма част от персонажите в „Балада за Георг Хених“, но в същото време авторът показва как, макар и твърде рядко, някои от тях успяват да обърнат вътрешния си взор към други приоритети като душевната цялостност или музикалното творчество. Битката срещу мизерията е причина и за повторната среща между бащата на Виктор и Георг Хених. Марин иска да направи бюфет за жена си, която не може да се примири с мизерията. Хених не премълчава мнението си за суетата на това негово начинание, но по волята на съдбата именно то става причина пътищата на двамата мъже да се пресекат отново. По-късно Марин, воден от доброто си сърце, ще направи всичко възможно да избави стария лютиер от гибелното положение, в което изпада.

В света на романа обаче моралната осъзнатост на Георг Хених и на семейството на Виктор са представени като изключение. Голямото мнозинство от останалите жители на квартала, при все напрестанните им конфликти, са обединени от наранената си от мизерията гордост, а самата бедност парадоксално се е превърнала за тях в нещо неприкосновено, почти свещено. Затова когато бащата на Виктор обявява намерението си да изработи бюфет за жена си, той и семейството му си спечелват презрението на много от своите съседи. Може би затова старият Хених се опитва малко да отрезви Марин, разбирайки както суетността на начинанието, така и риска от присмех, ако то не успее. А ние, от своя страна, сме подтикнати да се запитаме за разликата между изработването на бюфет и на viola d’amore.

 

Един бюфет и една viola d’amore – два подобни работни тезгяха, но две различни цели

Марин решава да направи бюфета не само заради жена си, но и заради собствената си наранена гордост, докато решението на Георг Хених да създаде последната си цигулка няма нищо общо със суетата и гордостта. Той не иска да доказва нищо на никого. Непоколебимо и еднозначно обявява пред малкия Виктор, че това ще бъде цигулка за Господ.

И двата предмета са обект на специално внимание в повествованието. Разказвачът предоставя подробни описания на процеса на тяхното производство, а моментите, когато са завършени, са едни от ключовите в романа. Докараният пред дома на Виктор бюфет е описан като някаква гигантска музикална кутия, като идол и обект на някакъв култ. А когато цигулката на Хених е готова, той обяснява на нищо неразбиращите свои бивши възпитаници, че тази цигулка е предназначена за Господ, а не за човек, защото човекът е забравил да обича дори самия себе си.

Така в романа ясно са показани двата противоположни пътя – на материалния успех или на духовното търсене, – между които хората могат да избират в живота си.

 

Заключение

Едва след прочита на романа „Балада за Георг Хених“ и задълбоченото му осмисляне можем да си дадем сметка за значението на термина „балада“ в неговото заглавие. Традиционно баладата възпява подвизите на герой, преминаващ през множество гибелни препятствия. В творбата на Виктор Пасков този герой е Георг Хених, старият чешки лютиер, комуто е отредено да преживее залеза на живота си в София, един чужд град, но и материалната разруха, сполетяла мнозинството от хората в онази епоха. Подкрепен единствено от семейството на Виктор, той става жертва на жестокостта на гневни съседи и на използвачеството от страна на неблагодарните си ученици. Но той не ги осъжда, добротата му никога не го напуска и до края на живота си намира утеха във вярата в Бог. Тях двете, добротата и вярата, Хених се старае да предаде доколкото е възможно на малкия Виктор, но изглежда успява само наполовина. Години по-късно, повествователят – порасналото някогашно дете, си спомня с нежност за стария лютиер, но не може да сдържи чувството си на бунт към Господ, който според него е създал света за шест дни, оставяйки непоправени най-ужасни грешки.

И все пак, в края на романа авторът дава знак на читателя, че чрез своето изкуство на писател би могъл да подеме отново своя разговор с Бог, когато часът настъпи. Така, там, където добротата се притичва на помощ на изкуството, а вярата се притичва на помощ на добротата, изкуството на свой ред би било способно да подкрепи вярата и да възстанови диалога между творец и Творец, между човек и Бог.

 

Превод с незначителни съкращения: Миряна Янакиева