На повърхността е огледално. Леко е, диша се, но не може да се живее. Аз оголвам пред тебе раните, ти тепърва се учиш да сричаш. Аз ти давам най-пряк път през мене, ти нехайно затваряш очите си. Огледал...

виж още »

от сгъване на книжни лодки по поемите на Чеслав Милош Петер Крал и Ян Неруда слушам тази музика камъните гъделичкат речните кореми дървесата са размахали опашка слушам тази музика из птичите гър...

виж още »

Рибите, рибите, рибите свирят на арфи, танцуват на подиум, говорят си нямо някакви стихове, пушат потайно водорасли и опиум, търсят да свият чудно съкровище, плуват в помия от празни надежди, крият ...

виж още »

на света не му трябва никой с едно издъхване на вятъра люлее клоните люлее и мен обрулва ме до окапване до оголени корени до изначално светът не спира да люлее ябълките на очите ми камбаните на цър...

виж още »

крилете ти са разтворени отчаяно прилепнали към светлината за да я обгърнат за да са близо да са по-малко сами изгарят в очите ми увяхваш в ръцете ми и на сутринта е вече угаснала нощта става изгре...

виж още »