крилете ти са разтворени отчаяно прилепнали към светлината за да я обгърнат за да са близо да са по-малко сами изгарят в очите ми увяхваш в ръцете ми и на сутринта е вече угаснала нощта става изгре...

виж още »

един живот стига; много са ни деветте потопа в две повторили се седем пъти глупости и грешки – под замътен спомен в девет запрашили се мазета двама дострояваме стъклото и заплитаме с надежда пр...

виж още »

Един организъм мирно блуждаше в прашния офис. Прашинките фъфлеха нещо под мустак, а в несъществуващата глава на организма просветна бледо петно. Едноклетъчните рядко мислят, но на този все пак му ...

виж още »

Да ме улови капката в пороя, да ме задържи, да ме смали, да пожълтее като пламък през окосена трева, да ме залюлее махалото на вятъра, да ме изрече и когато скъса мрежите, тънките въжета на ненавреме...

виж още »

Какавиди сме и вием възли, връзки, въжета във въздушен пашкул. Тук е топло, тихо. Танц на трептене. Тъгата се стапя и тайно трием тела в тъмнината. Нимфи сме и насаме никнем в нишки от ноти, в нощни но...

виж още »