Ще стане тихо всичко, дето вече е напуснато, дърветата ще се разтягат без свидетели и ще забравят, че не могат да си тръгнат, ще пекне слънце и ще съхнат вещите, оставени последно: нещо счупено и няк...

виж още »

на пейката до мен каца птица поглежда ме с облачните си очи повдига вяло крилете си но не за полет а колкото да разбера безсилието на слънцето на дъжда и на цветята че нищо в този момент няма нужда ...

виж още »

Нощите, в които тихо и кротко прерязваш вените си с тъп нож, после ги сплиташ на плитки и ги закачаш за гривничка, а за мъниста използваш натрошените си кости, са нощите, в които писъците ти са стигн...

виж още »

моето тяло, шепа от шепи, нашепва последната пръст Николай Генов е докторант по теория на литературата в СУ. Завършва ЕГ „Бертолт Брехт“ с немски и английски език през 2013 г. През 2017 завършва специа...

виж още »

време за вестници и железници за жълтата тъга на листата в запаления тютюн на цигарата да чуеш от разстояние всички роднини и познати хъхренето на гърдите им сякаш там се трупа есента да се увериш...

виж още »