Орисница

Атанаска Илинчева

Надалеко

Надалеко ми помнят очите.
Всички сенки и гъсти мъгли,
дето носят духа на предците,
днес ме питат – това ли си ти.
Аз не правя олтари на вярата.
Нямам навик да пазя писма.
Паметта я третирам чрез мярата
на вродена изначало вина.
Ще разбия оковите тежки
в този свят, непосилно жесток!
Ще останат ли сили от грешки
да спечеля и този облог?
Няма място за женска природа
сред тълпи от гротескни мъже.
Днес жената е просто порода.
Благодаря! Предпочитам въже.
За да „бъда“ съм жертвала, колкото
и войник, недочакал разсъмване.
Във косите ми вижда се болката
от цената на моето сбъдване.
Затова не съди тишината ми.
Тя говори, но с други слова.
Ако искаш да имаш душата ми,
ще платиш със душа за това.
Надалеко ми виждат очите,
вечно търсещи някакъв връх.
Ще взривя, ако трябва зорите,
за да „съм“ и след сетния дъх.

На баща ми

Баща ми пак заспива на дивана –
в умората прилича на светец.
Но от иконата му не остана
ни черен кичур, нито пък венец.
Годините му натежават на очите,
а помня как, когато бях дете,
ме вдигаше с лице към висините
и сме се смяли от сърце.
И помня как, когато боледувах,
тревожен, той подготвяше компрес.
Над мен стоеше, докато бълнувах –
над неговия сън ще бдя аз днес.

И като в тайнство го завивам,
защото одеяло все не взима.
Ръце в молитва аз извивам
с надеждата и утре да го има.

Орисница

Моят ден е безумна измислица,
всяка мисъл ми става сестра.
А нощта – като лоша орисница,
бълва огън върху съвестта.

И се питам – дали преживяла бих
миг един, без да чувствам тревога,
без страха и в най-стройния стих,
че следа да оставя не мога.

А следите са много по листа ми
и множат се във рамка и строй.
Без да помнят защо са измислени,
стават пример за устрема мой.

И така отминават в измислица
всички търсещи смисъла дни.
А нощта – моя първа орисница,
сипе пръст и в очите люти.

За автора: Атанаска Илинчева е родена в град Пазарджик през 1991 г. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи като юрисконсулт. Първите ѝ публични поетични изяви са свързани със създаването на „Иначе писано“ – литературна общност от млади автори. Творбите ѝ са съсредоточени в търсене на смисъла на битието, засягат ценностите на съвременното общество и често обръщат поглед навътре към душата на човека.

E-mail: atanaska.ilincheva@gmail.com