Метод за отглеждане на орхидея

Лилия Трифонова

 

Дръж ме, сестро

Il y a longtemps que je t’aime, jamais je ne t’oublierai

изпочупените кукли си стоят в прашасалия шкаф
заключихме ги в застопорен крясък
държат се за ръце с разпърпаните плюшки:
мечета, зайци и други едновремешни колекции
постепенно измрели зоологически градини

как се криехме в същите шкафове
заели ембрионални пози
защото и тогава едвам се побирахме в тях
куклите бяха вариант за спасение
това, и да рисуваме по стените

треперехме: гордост и кураж
и само една на друга се молехме
поне днес да не бъдем извадени
с грубата гневна ръка
от полагащото ни се детство

вече не знам коя е по-голямата сестра
коя за коя трябва да се грижи
изравниха ни се силите

Слонове

Никой пораснал не се връща по желание
в пясъчниците на детските площадки.
Там пристъпват смело само обърканите,
сами пристигат в петъците на август.

Те идват за спасение.

Търсят отговори,
влизат без водач
и е изтощаващо болезнено сравнението:
металните катерушки са същите,
с обелена както винаги боя,
все още има само една люлка,
всеки чака реда си.
За всяко раздразнение
корените на дърветата
пропукват още малко асфалта под краката.

Влизат един по един.

Единствено пързалките не са същите,
невинни бивши индийски слонове,
порастнали са ви ръждясали уши,
малки сте вече,
меки слонове на детското вълнение,
ослушвате се — подбор за спускане по вашите
паметни тела.

Чакам от началото на лятото.

Импресия

Търся старостта подобно художничката,
която иска да улови съвършения пейзаж,
намира забравени години, скрити по таваните,
нервно ги отрича,
а набраздените, отхвърлени платна си търсят своето,
желанията им са вълнисти,
предвкусват допира с водата върху четката
преди тя да ги докосне,
съчиняват сами себе си импресии
щом таванът случайно прокапе,
капките разводняват,
раздрусващи ритмични вибрации.
Само тогава тя изпитва екстаз,
и годините ѝ нямат значение.
Намигам изот картината.

Gloomy Sunday: унгарска песен за самоубийства

 Kратък допир по настръхнала кожа,
тогава очите се притварят,
тъга надделява в тази неделя,
преднамерена делитба на тела.
Сънят не спира,
виждам желанията повече от преди:
ти си на пустите улици,
по тухления мост във Верона,
по площадите с плетени шапки,
там си,
някъде другаде,
в друг дъждовен град,
докато пресмяташ времената,
или си въртиш наум любовната песен на Пруфрок.
За да да не се удавим заедно,
за да не ни събудят
за последен път.

Метод за отглеждане на орхидея

оставам без език
от септември до септември
махам щорите на прозореца
музиката вече само инструментал
кафе без канела полустудено
изпито наполовина
зарязвам на коя да е пейка
с липсваща облегалка
между два орхидейни часа
някъде сутринта
съвсем в тишина
когато стрелките
се сдвоят по вертикал
следя обувките си из центъра
понякога заглеждам
текущи улични ремонти
ръце като отвинтени полилеи
накриво сплетени плитки
все в гръб
все в гръб
и
колко са ми изгризани ноктите
летният гардероб остава валиден
целогодишно
от есен до есен
има разлика
свиквам да поливам тишината

За автора: Лилия Трифонова е родена през 1995 г. в София. Завършва специалност Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски” през 2018 г. Понастоящем е магистрантка в програмата „Литературознание” в същия университет. През 2017 г. печели I награда в раздел „Поезия” на Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“, гр. Шумен. През 2018 г. става носителка на специалната награда за издаване на стихосбирка на същия конкурс.

E-mail: lilitrifonov@gmail.com