Златина Тодорова, Наследство
Наследство
Златина Тодорова
Непретендиращо стихотворение
(или претенции)
Говоренето в сложности е просто.
По него ще познаеш, че не спят
в главата ти будувалите снощи,
решили спора днес да продължат.
Римуването даже май е превод
на реч, която иначе не помним.
На стълбите ме чакай – в междуредието.
Под лампата, която е бездомна.
Недей да търсиш стъпки по асфалта.
Метафората бяга през тревата.
Каквото и да кажем, е банално.
Прегръщай ме по тъмно в простотата.
Чужда младост
Аз съм неродената им дъщеря.
Майка на децата на децата им.
Аз съм.
Уж съм момиче, за тях съм жена –
спомен за тяхната младост съм.
Бясна…
Аз съм тяхното по-смело аз,
аз съм несбъднатото
(мечтано)
неостаряващо момиче, остаряло от страх,
аз съм кървящата им засъхнала рана.
Аз кърмя техните болни амбиции,
аз нося с месеци техните грешки,
с мойте ръце внуците си обличат
и
с мойте ръце гладят им дрешките.
Аз съм устата, които целуват –
милват, проклинат и благославят,
аз съм което на тях им се струва,
че ще отива на рокля във бяло.
Аз съм очите им, когато ме гледат,
виждайки себе си, никога – мене.
Майка съм на безброй неродени.
Дъщеря и жена на грешното време.
Наследство
Баща ми е тиха, студена мъгла.
Вървя, без да виждам и чувам посока.
Баща ми е някъде. Не у дома.
Осеян е пътят ни с чужди самотности.
Дете на баща си, вървейки след него,
в гора с име Ехо аз себе си търся.
Дете на баща си, със викове неми
разсичам мълчания, издигайки кръстове.
Баща ми пред мене бавно върви.
Трохи е оставил, зад ъгъла чака.
Баща ми баща си търси, нали?
Детето тъжи ли, тъжи и бащата.
За автора: Златина Тодорова е на 24 години от София. Завършва Френската езикова гимназия “Алфонс дьо Ламартин” през 2013 година, след което учи българска филология в СУ “Свети Климент Охридски” до 2017. В момента работи в издателство “Жануа’98”. Интересува се от кино, литература, театър и главоблъсканиците на хората около нея. Активен пътешественик и горд собственик на красиви рафтове с десетки непрочетени книги. През 2018 г. излиза дебютната ѝ стихосбирка Аерофобия, която е посветена на разминаванията и недоизказаностите, с които ежедневно се борим (или примиряваме).
E-mail: ztodorova22@gmail.com
