Лора Огнянова Микова

Софийски университет „Свети Климент Охридски“

 

Резюме

Дадената работа разглежда домашните думи в чешкия език според техния произход, проследява особеностите при заемането на думи от чужди езици, посочва видовете заемки според различни критерии като напр. език, от който идват, или степен на изменение под влияние на чешкия език.

Ключови думи: етимология, праславянски думи, прачешки думи, калки, интернационализми.

Resumé

Daná práce poskytuje přehled domácích slov v češtině podle jejich původu, popisuje zvláštnosti při přejímání slov z cizích jazyků, ukazuje druhy přejatých slov podle různých kritérií jako např. podle jazyka, ze kterého pochází, nebo podle toho, do jaké míry se změnily pod vlivem češtiny.

Klíčová slova: etymologie, praslovanská slova, pračeská slova, kalky, internacionalismy

 

Увод

Основният речников фонд (или ядрото на речниковия запас) на всеки език се състои от стари думи, които продължават да съществуват и да се употребяват много дълго време, често пъти векове наред. Те правят възможно общуването между различни поколения и епохи и изграждат историческата основа на езика (Хаусер 1980: 14). При разглеждането на техния произход проличава, че още в далечното минало чешкият език се е обогатявал както от домашни, така и от чужди източници.

Чешкият лингвист Пршемисъл Хаусер (Хаусер 1980: 14) разделя думите от основния речников фонд на чешкия език на пет групи, като домашните думи попадат в три от групите, а заемките – в останалите две. Първите три групи са обособени според произхода на думите: 1) праезикови думи, които са документирани (с определени звукови промени) и в други индоевропейски езици; 2) праславянски или само западнославянски думи; 3) прачешки думи. Другите две групи са разграничени според времето на заемане на думите: 4) думи, заети от различни езици преди много време, чийто чужд произход вече не се усеща; 5) думи, заети по-късно, а и възникнали в по-късно време.

Домашни думи

Като праезикови думи, общи за много от индоевропейските езици, Хаусер (Хаусер 1980: 14) посочва названията на членовете на семейството: matka (майка), bratr (брат), sestra (сестра), syn (син); названия, използвани във всекидневния живот, като: dům (дом, къща), ovce (овца), sůl (сол), víno (вино), moře (море). Очевидно е, че към тази група думи спадат най-старите названия, които са се използвали изключително често още преди много векове, тъй като са назовавали основни понятия от сферата на ежедневието. Към тях могат да се добавят и посочените от Тодор Бояджиев (Бояджиев 1986: 179) индоевропейски думи, назоваващи подобни основни предмети и явления като: vdova (вдовица), ucho (ухо), zub (зъб), oheň (огън), voda (вода), nový (нов).

Думите, определени от Хаусер (Хаусер 1980: 14) като праславянски, назовават: места: les (гора), pole (поле); животни: kůň (кон), pes (куче), ryba (риба), medvěd (мечка); понятия, свързани със земеделската работа: sad (овощна градина), žito (жито), pšenice (пшеница), ječmen (ечемик); материали, използвани в занятчийството: dřevo (дърво, дървен материал), železo (желязо). Отново тук спадат и названия на основни факти и явления от живота, като напр. řeka (река) и muž (мъж). Към праславянските думи се числят и названия на предмети от бита като напр. stůl (маса).

С праславянски произход са и думите brada (брада), hlava (глава), lid (народ), mír (мир), nevěsta (булка), přítel (приятел), tělo (тяло).

Според Вацлав Махек (Махек 1986: 725) обаче думата železo (желязо) може да е още по-стара, отколкото смята Хаусер. т.е. вместо да е праславянска, тя може да е и „праевропейска”. Това предполага Махек, основавайки се на теорията на чешкия германист Йозеф Янко (цит. по: Махек 1986: 9–10). Според тази теория „праевропейски” са думите, които по различни причини не могат да се смятат за създадени от индоевропейските племена, но съществуват от край време в индоевропейските езици и очевидно са заети от някакъв чужд език, който не ни е известен. Смята се, че това е езикът, на който е говорело населението на Европа преди идването (или увеличаването) на индоевропейските племена. Предполага се, че последните са се смесили с това население и са усвоили от него познания от областта на занаятчийството, земеделието, естествознанието и заедно с това са заели и съответните думи от тези области.

Някои от думите, посочени от Махек като „праевропейски” (или възможно „праевропейски”, тъй като е трудно да се установи със сигурност произходът им), са: названия на метали: olovo (олово), železo (желязо); названия на животни: los (лос), veverka (катерица), lasice (невестулка), holub (гълъб); названия на риби: losos (сьомга), kapr (шаран); названия на насекоми: včela (пчела), vosa (оса); названия на дървета: jeřáb (офика), ořech (орех), smrk (смърч); названия на храстовидни растения: líska (леска), brusin(k)a (червена боровинка; боровинков храст); названия на други растения и подобни: mák (мак), len (лен), jablko (ябълка (плод) (цит. по: Важни 1958).

Като примери за прачешки думи Хаусер (Хаусер 1980: 14) посочва hebký (мек, нежен, пухкав), hejno (ято; пасаж), pouhý (чист, прост; само), nádoba (съд, съдина), obloha (небе, небосклон), stín (сянка), trpaslík (джудже), povaha (характер). Тук вече се забелязва по-голяма сложност на названията, те дават повече информация за назовавания обект. Например, ако сравним праславянското muž и прачешкото trpaslík (едно от възможните първоначални значения на последното според Махек (Махек 1986: 553) е ’дребен мъж, висок три педи’) trpaslík съдържа в себе си значението на muž и го пояснява, обогатява го с нови семантични признаци. Пример за по-усложнена дума е и абстрактното название povaha.

Заети думи

Заемането на думи е следствие от икономически, политически и културни контакти между различните народи, от необходимостта да се назовават чуждите реалии. Сред заетите думи преобладават съществителните имена. Чуждите влияния засягат най-вече терминологията – научната, техническата, производствената, търговската, спортната, а също така и термините в различните изкуства (Филипец 1985: 120).

Начините на проникване на чуждите думи в чешкия език са различни. Чужди думи навлизат в чешкия още от много отдавна с различните видове непознати стоки, сред които са например чуждите подправки: šafrán (шафран, минзухар), zazvor (джинджифил); новите видове хранителни продукти с растителен произход: petržel (магданоз) réva (лоза). Чуждестранните мисионери и монаси донасят лексика, свързана с християнството и църквата: anděl (ангел), mše (литургия), kříž (кръст). От друга страна, чешките пътешественици също внасят наименования, свързани с природните особености на чуждите земи и начина на живот на чуждите народи: palma (палма); tundra (тундра); sultán (султан); jurta (юрта) (Чехова 2000: 83).

В своето минало чешката държава многократно и за дълги периоди от време е била част от територия, на която се е говорел немски език. Това е довело до навлизането на голям брой немски думи в чешкия. Някои от тях се отнасят до феодалното устройство: léno (лен; ленно владение), rytíř (рицар). Други са свързани с различни занаяти: hoblík (дърводелско ренде), ponk (занаятчийска маса, тезгях). С немски произход са и думите: musit/muset (трябва; длъжен съм), hanit/hanět (хуля), knedlík (кнедлик, кнедла).

По време на Възраждането обаче се наблюдава тенденция за премахване на немските думи, създават се калки: jazykozpyt (езикознание), zeměpis (география), předložka (предлог). Умишлено са се заемали думи от славянските езици, най-вече от руски: příroda (природа), průmysl (промишленост), vzduch (въздух); от полски: půvab (очарование; прелест), vzor (образец; модел), výraz (израз). От южнославянските езици също: dvorana (зала, салон); по-късно и от словашки: dovolenka (воен. разписан билет за отпуска) (Чехова 2000: 83–84).

В началото беше споменато, че Хаусер (Хаусер 1980: 14) разделя заетите думи според времето им на заемане. В групата на думите, заети преди много време, чийто чужд произход вече не се усеща, попадат:  růže (роза), škola (училище), křída (тебешир), tabule (дъска), kostel (църква), papír (хартия), klobouk (шапка). Към другата група – на думите, заети по-късно, а и възникнали в по-късно време – спадат: vzduch (въздух), elektřina (електричество), časopis (списание), noviny (вестник).

Филипец (Филипец 1985: 121–122) разделя заетите думи на няколко вида:

1) Заети думи и словосъчетания под формата на цитати, т.е. запазили първоначалния си правопис, отчасти и изговора си, и нетипични за морфологичната система на чешкия език. Такива думи са напр. show [šou] (шоу), science fiction [sajens fikšn] (научна фантастика).

2) а) Думи и словосъчетания, усещани като чужди, тъй като от гледна точка на повечето носители на езика назовават по-рядко срещани факти. Правописът им обикновено остава същият като в езика, от който са заети, или пък е разколебан: design [dyzajn] (дизайн), marketing и marketink (маркетинг). В тези и други правописни дублети се проявява тенденция към тяхното чехизиране, опростяване.

б) Думи и словосъчетания, които вече не се възприемат като чужди, най-често в резултат на това, че назовават факти, станали напълно познати и обикновени. Това са думи, които отдавна са част от чешкия език. Някои от тях идват от старославянски[1] език: sobota (събота; от иврит), pohan (езичник; от латински); други са заети от латински пряко: kostel (църква), или от латински през немски: kalich (потир, бокал). Към този вид заемки спадат и тези, които са дошли от немския по времето на феодализма: clo (мито), rada (съвет), říše (империя). През хуманизма от гръцки и латински са заемани думи от сферата на науката и образованието: от гр.: akademie (академия), katedra (катедра); от лат.: autor (автор), kalendář (календар). През Възраждането са заемани думи от руски: chrabrý (храбър), něžný (нежен), nutný (необходим, задължителен), nářečí (диалект), sloh (стил), nozdry (ноздри), soustava (система); от полски: mluvnice (граматика), okres (район), předmět (предмет), věda (наука); от словашки: oslovit (заговоря (някого), znak (знак). Тези думи, които днес в по-голямата си част се възприемат от носителите на езика като изцяло чешки, са част от центъра на езиковата система.

3) Калки: лексикални единици, които са мотивирани от гледна точка на заемащия език. Те могат да бъдат словообразувателни, фразеологични и семантични. Към тях могат да се причислят и полукалките.

а) Словообразувателните калки възникват, когато се превеждат морфемите на чуждите думи, най-често немски, но също така и френски, гръцки и латински: s-vědomí (con-scientia, Ge-wissen) (съвест), názvo-sloví (termino-logie) (терминология).

б) При фразеологичните калки често пъти става въпрос за т. нар. разгърнати глаголни конструкции: udělat něčemu konec (Ende machen) (сложа край на нещо). Фразеологични калки са и напр. živý zájem (lebhaftes Interesse) (жив интерес), běžný účet (conto corrente) (текуща сметка).

в) Семантичните калки (или заетите значения) възникват, когато домашната дума приема ново преносно значение под влияние на заета дума (Бояджиев 1986: 208). Много такива калки в чешкия се срещат във връзка с компютърната терминология, като напр. myš (мишка) за означаване на компютърна мишка; пример за семантична калка е и horký (горещ) в значение ’актуален’ (напр. в словосъчетанието horké zprávy (горещи новини) под влияние на английското hot) (Мравинацова 2005: 184).

г) В полукалките наред с чуждия елемент се среща и домашен (Бояджиев 1986: 207). Полукалки в чешкия са напр. nadace (фондация; studentská nadace – студентска стипендия) от домашния корен в nadání (дарба) и чуждия суфикс във fundace (остар. фондация); motokolo (жарг. велосипед с мотор; мотопед), motostřelecký (воен. мотострелкови), в които първата част е заета, а втората съдържа домашен корен (Филипец 1985: 122).

Според произхода си заемките се делят на 1) интернационализми (международни думи) и 2) думи, заети от отделни езици (Филипец 1985: 123).

1) Много от международните думи имат гръцки произход: disk (диск), praxe (практика), tragédie (трагедия); голяма част от тях произхожда от латински: cirkus (цирк), literatura (литература), republika (република).

В международната лексика има определен пласт от думи, които се използват за описанието на живота, бита, нравите на определен народ, за назоваване на животни, растения, природни особености и под., срещащи се на територията, населявана от този народ. Тези думи се наричат екзотизми (Бояджиев 1986: 206). Такива са напр. думите krokodýl (крокодил; от гр.), sekvoje (секвоя; от индиан.), dolar (долар; от немски през английски) (Филипец 1985: 123).

Съществуват и интернационални морфеми. Те могат да бъдат: суфикси: –ismus: realismus (реализъм); –ista: houslista (цигулар); представки: de-: decentralizace (децентрализация), sub-: subkomise (подкомисия); корени: ekonom-(-ika) (икономика), real-(-izace) (реализация). В сложните думи могат да бъдат представки и наставки: kilo-(-gram) (килограм), (filo-)-log (филолог).

Международни могат да бъдат и калкираните фраземи: jablko sváru (ябълката на раздора),  krokodýlí slzy (крокодилски сълзи), házet perly sviním (хвърлям бисерите си на свинете).

Международни са и напр. някои второстепенни предлози: ve shodě s něčím (в съответствие с), s výjimkou něčeho (с изключение на), ve srovnání s něčím (в сравнение с) и др.

Друг вид заемки са международните думи, образувани от собствени имена. Те могат да възникват напр. от имена на лица: císař (император; от лат.), lazar (разг. експр. тежко болен човек; от иврит), volt (волт; от италиански); от географски названия: koňak (коняк; от фр.), pergamen (пергамент; от лат.) (Филипец 1985: 124).

Думи, заети от определени езици (по-горе бяха посочени някои заемки от различните езици). Понякога се заемат думи от по-далечни области. Такива са най-вече думите от Близкия и Далечния изток и екзотизмите. Арабски думи: harem (харем), kofejn (кофеин); африкански думи: mandril (мандрил; през испански), gorila (горила; през гр.); азиатски: от индийски: džungle (джунгла), smaragd (смарагд); от китайски: kaolín (каолин), tajfun (тайфун); от японски: džudo (джудо), sakura (сакура) (Филипец 1985: 124–125).

Заключение

Езикът отразява културното развитие на даден народ, което проличава и при разглеждането на домашните и заетите думи в чешкия. Като се има предвид времето, по което са възникнали домашните думи, естествено е те да назовават по-прости явления и факти, най-вече от непосредствено заобикалящия човека свят. Едва по-късно, с по-задълбоченото развитие на мисълта, започват да се появяват и абстрактни названия. При контактите с други национални общности чешкият народ се обогатява с нови идеи в най-различни области: културна, техническа, научна и др. Заема се и съответната лексика, необходима за отразяването на тези нови идеи. Така чешкият език става по-богат на названия, описващи предмети и явления вече не само от ограничената територия, която населяват носителите на езика, но и от целия свят. Същевременно се обогатява и с думи, говорещи за един по-напреднал етап на духовни и идейни търсения.

Библиография:

Бояджиев 1986: Бояджиев Т. Българска лексикология. София: Наука и изкуство, 1986.

Махек 1986: Machek V. 1986. Etymologický slovník jazyka českého. Praha: Academia, 1986.

Мравинацова 2005: Mravinacová J. Neosémantizmy vzniklé pod vlivem cizího jazyka. – In: O. Martincová a kol. Neologizmy v dnešní češtině. Praha: Academia, 2005.

Филипец 1985: Filipec J., Čermák F. Česká lexikologie. Praha: Academia, 1985.

Хаусер 1980: Hauser P. Nauka o slovní zásobě. Praha: Státní pedagogické nakladatelství, 1980.

Чехова 2000: Čechová M. a kol. Čeština – řeč a jazyk. 2. vydání. Praha: ISV nakladatelství, 2000.

Важни 1958: Vážný V. 1958. Úvahy nad novým českým etymologickým slovníkem, I. – Naše řeč [online]. 41(9/10). [cit. 05.01.2013]. Dostupné z: <http://nase–rec.ujc.cas.cz/archiv.php?art=4656>

[1]             В чешката лингвистика и в лингвистиките на останалите славянски страни с този термин се означава период от езика, който ние наричаме старобългарски (така се нарича обикновено и в немското езикознание, както и от някои чешки езиковеди).

Информация за автора:

Лора Огнянова Микова е студентка V курс специалност Чешка филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересите ѝ са в областта на славистиката.