Виж сега ръцете ни –
по тях се разпознават движенията,
бавни като спокойна река,
бързи като уплашено животно,
в крайна сметка ние само подражаваме на природата –
понякога пръстите ни се сплитат като клони и не си пречат,
друг път полека започват да тежат, но не се скършват,
а има и случаи, когато само виждаш отдалеч как другите растат
на някой склон, близо до твоя,
и нищо не можеш да направиш.
Само някоя вечер,
когато луната е ярка и падне ниско над небосклона,
сенките ви ще се кръстосат
и образът ще те заблуди, че знаеш какво е щяло да бъде.