Теодора Кръстева

Българска академия на науките

Резюме

Настоящата статия представлява кратък обзор, опит за систематизация на значими изследвания, посветени на устойчивите сравнения в българския и руския език. Разгледани са разбирането на понятието устойчиви сравнения, класификацията и други основни положения, застъпени в трудовете на Кювлиева-Мишайкова, Оголцев, Янев, Легурска и други изследователи.

Ключови думи: сравненения, устойчиви сравнения, лингвокултурология, лингвистика, класификация, фразеологичност, образ

Аннотация

Настоящая статья представляет собой краткий обзор, попытка систематизации значимых исследований, посвященных теме устойчивых сравнений в болгарском и русском языке. Рассматриваются понимание понятия устойчивых сравнений, их классификации и другие основные положения в трудах таких исследователей, как Кювлиева-Мишайкова, Огольцев, Легурска, Янев и другие.

За съвременната лингвистична наука е характерен антропоцентризмът. В центъра на вниманието е човекът като носител на определен език, култура и ценности. В глобализиращото се общество, когато всеки има роднини или приятели, живеещи в чужбина, все по-важен става проблемът за националната идентичност, общото и национално специфичното. Той би могъл да бъде разглеждан през призмата на езика и културата. Науката, която изучава взаимодействието между културата и науката, се нарича лингвокултурология.

Интересен обект за разкриване на езиковата картина на света на различните народи е лингвистичното понятие „сравнение“. Сепир го определя като „най-древния тип интелектуална дейност“ (цит. по Янев 2013: 10). Човек опознава света, изгражда си представи за заобикалящата го действителност, сравнявайки непознатото с познатите му предмети и категории. Популярна руска поговорка гласи: Все познается в сравнении (Всичко се познава чрез сравнението). А аз бих допълнила, че сравнението на сравнения е още по-любопитно и би могло да очертае както доминантите на една култура, така и приликите и разликите между различните култури.

Този обзор е начало на бъдещо по-обстойно изследване на устойчивите сравнения в два славянски езика – българския и руския – в лингвистичен и лингвокултурологичен план.

Не претендира за изчерпателност, а насочва вниманието към определени изследвания, представителни по темата, взети като отправна точка.

Какво представляват устойчивите сравнения? Темата е подробно разработена за българския език от Веса Кювлиева-Мишайкова в книгата й „Устойчивите сравнения в българския език“ от 1986 година, а за руския от В. М. Оголцев в „Устойчивые сравнения в системе русской фразеологии“ (1978). Интерес представляват и работите на Палмира Легурска, разглеждащи устойчивите сравнения в съпоставителен план като източник на образни метафори, и на Райна Холанди, ориентирани към зооморфизмите във ФЕ. Съществува и съпоставително изследване в българския и английския език на Борян Янев, където той говори за „образни сравнения“, смятайки определението устойчиви за спорно.

Има различни схващания за това какво представляват устойчивите сравнения (УС) и тяхната структура. Веса Кювлиева-Мишайкова ги определя като „особен вид структурно-семантични единства, изградени въз основа на логическото сравнение“ (Кювлиева-Мишайкова 1986: 5). И напомня, че биват наричани още образни, традиционни, лексикализирани, фразеологични единици или сравнения от общоезиков тип. Централно в теорията й е разбирането, че те са „единно цяло във формално, семантично и функционално отношение“ (Кювлиева-Мишайкова 1986: 8), поради което не приема разглеждането на компоненти от структурата им извън границите на УС. За нея сравняваната част не е просто задължително словесно обкръжение на ФЕ (Молотков) или думи-съпроводители (Оголцев), а неделима част от УС.

Оголцев характеризира устойчивостта на компаративната единица като „постоянство на връзките между логическите елементи, закрепено в колективното съзнание на говорещите“ (Оголцев 1978: 48). Всъщност най-голяма сложност представлява именно разграничаването на устойчивите сравнения, възпроизводими в готов вид, от индивидуалните, които възникват спонтанно в процеса на речта. Прилагат се различни статистически методи като анкети с информанти, лингво-статистически изследвания на живата реч или текстове. Пример за използването на анкета е психологическото експериментално изследване на Маслова, проведено сред студенти, носители на руски и беларуски език, предмет на което е описанието на външността и психологическите качества на човека.

В труда си „Образните сравнения с антропоцентричен характер в българския и английския език“, позовавайки се на централното в лингвистиката разделение на език и реч, Янев говори за факти на езика и факти на речта (Янев 2013: 40-41). Според него абсолютната устойчивост е прекалено относително понятие. Езикът като динамична и непрекъснато обновяваща се сфера се характеризира с появата на все по-нови денотати. И от тази гледна точка прилага критериите за фразеологичност към сравненията. Въпросът за устойчивостта се обвързва с проблема за идиоматичноста – целостността на значението и невъзможността за извеждането му от значението на компонентите, а също така и актуалността им днес – познаването и възпроизводимостта им в готов вид. Последното и цялостната идиоматичност той поставя под въпрос. За Кювлиева фразеологичният характер на УС „се подтвърждава от следните характеристики: разделнооформеност, устойчивост (понякога относителна) на лексикалния състав, възпроизводимост в речевата комуникация като готови, цялостни единици и образност, свързана с частично преосмисляне на компонентите и с общоприетата в народното съзнание символика, независимо дали мотивацията е ясна, прозрачна или изградена върху парадокс“ (Кювлиева- Мишайкова 1986: 16).

От гледна точка на народопсихологията УС представляват наследство от миналото. Те са се формирали през вековете, предавали от поколение на поколение, издържали проверката на времето и строгия народен отбор, поради което Оголцев ги смята за „естетически безупречни“ (Оголцев 1978: 70). УС отразяват важни черти от историята, социалния опит, духовната култура и светогледа на народа, в който битуват. Служат за изразяване на емоционално-оценъчно отношение в сгъстен вид. Различните УС имат различна образно-експресивна характеристика, която е особено висока при немотивираните, алогичните (оксиморонните) и негативните УС.

УС представляват обобщение, определена експресивна оценка на обекта, закрепена в колективното съзнание на народа. В центъра им е човекът със своите качества, положителни и отрицателни страни и поведение, което е още едно доказателство за тенденцията към антропоцентризъм.

В основата на устойчивото сравнение стои логическото сравнение. Но за разлика от логическото сравнение, където се съпоставят предмет с предмет, при образното се съпоставят понятие с понятие. Оголцев подчертава, че членове на образното сравнение са разнородни елементи.

Какво представлява механизмът на сравнението? В процеса на сравнение съпоставяме обект А с обект В въз основа на общ признак С. Макар първият елемент, субектът на сравнението, да е необходимото условие, пораждащо го, то е променлива величина, поради което остава извън рамките на УС. Нека вземем за пример УС „бял като сняг“. Прилагателното „бял“ е признакът, въз основа на който възниква сравнението, основанието на сравнението, модул на сравнението, т.нар. tertium comparationis. Без общ признак, обединяващ А и В, сравнението бива невъзможно. „Като“ (в руския език „как“) е сравнителна дума (компаратор), формалният признак на сравнението, без която биха могли да възникнат други езикови единици, но не и сравнение. А „сняг“ е сравняващата част (компаратум), образът, еталонът на сравнението, който може да бъде показател на общото или етнолингвистичната специфика на езика.
Някои изследователи причисляват към УС едночленните сравнения от типа: „като луд“. Според Кювлиева-Мишайкова те само условно могат да бъдат наричани устойчиви поради прекалено широката си и разнообразна съчетаемост, които противоречат на критерия за устойчивост на лексикалния състав. При тях устойчива и възпроизводима е само втората част на сравнението (образът).

За Кювлиева-Мишайкова УС е двучленна бинарна структура, често асиметрична, където лявата част се състои от един компонент, а дясната може да се състои от един, два или повече (Кювлиева-Мишайкова 1986: 20).

Борян Янев също подчертава двукомпонентността на структурата им, като говори за лява (тематична) и дясна (рематична) част. Лявата страна на сравнението съдържа семантични универсалии – признаци и действия, които са характерни и се проявят в сравненията във всички езици, докато дясната част често е носител на етнокултурната специфика. Именно там си проличават както приликите, така и разликите във възприятието и мирогледа на различните народи, закодирани в образите.

Устойчивите сравнения могат да бъдат класифицирани от различни гледни точки.

Според лексикално-граматичната характеристика на основанието за сравнение[1], което играе ролята на граматично определящ елемент, говорим за глаголни УС, синтактично организирани като предикативни единици, с разновидност ограничен брой УС, които съдържат в лявата си част глагол + съществително (държа дума като рашето вода).

УС, чието основание на сравнението е прилагателно име (обикновено качествено прилагателно), се наричат адективни и са организиранирани като словосъчетания. Според немския фразеолог Пилц те са разновидност на глаголните, т.к. най-често съдържат производни на глагола, но Кювлиева-Мишайкова не споделя това виждане. УС с основание на сравнението наречие представляват малобройна група.

УС с първи компонент съществително име са разновидност на адективните УС, където прилагателното е отпаднало. Връзката между основание за сравнението и сравняващата чат е толкова силна, че е позволила то да бъде изразено имплицитно – семантична кондензация, т.нар. компресия (зъби като бисер).

УС сравнения могат да бъдат класифицирани и от според лексикално значение на съществителното от сравняваната част (образа). Най-често в тази роля се срещат животни – както диви, така и домашни, птици, насекоми, влечуги, риби. Кювлиева-Мишайкова свързва това с непосредствената връзка между човека и природата в миналото, когато на природните обекти последователно се приписват човешки черти. Това е довело до ранната им поява в езика (Кювлиева-Мишайкова 1986: 67). Според Легурска доминиращата роля на животните като образ също не е случайна, тъй като само те притежават поведение и начин на живот, близки до това на човека (Легурска 2015: 54).

Други често срещани групи образи са: явления и обекти от природата, обекти от бита, растения или техните плодове, обекти, свързани с религиозните представи, църковния бит и суеверия, етноними и названия на части от човешкото тяло.

Тематически УС биха могли да бъдат обединени в две големи групи: човек и природа. Количествено преобладават УС, които се отнасят до човека (около 90% според Кювлиева-Мишайкова). Те характеризират човека от различни гледни точки, като например: външност, физически качества, интелектуални и психически качества. Най-многобройна е групата на глаголните УС, характеризиращи основните действия и състояния на човека откъм степен и начин на извършване. Те образуват богати синонимни редове. УС, които характеризират природата, са значително по-малко.

Типът характеристика се съдържа в лявата част – модула на сравнението. Въз основа на това могат да бъдат съставени тематични речници. Пример за такъв е „Устойчивые сравнения русского языка. Тематический словарь“ на Л.А. Лебедева (от 2013).

Едно и също устойчиво сравнение може да бъде и полисемантично по характер и в отделните си значения да се свързва с различни тематични групи.

Тук възниква въпроса за валентността на УС, която се проявява в рематичната част. Янев определя валентността като „съчетаемост на опорния елемент, служещ за сравнение, с другите лексически елементи от полето на сравняемото и с признака на сравнението (лявата част на сравнението)“ (Янев 2013: 56). Според него резултат от различните валентности е различната образност към един и същ признак. Кювлиева свързва валентността с опозицията одушевеност – неодушевеност на субекта на действието.

Според принадлежността им към книжовния език можем да говорим за книжовни и диалектни УС. Някои диалектни УС представляват фонетични варианти на книжовните УС, а други нямат съответствия в книжовния език.

От гледна точка на историческата перспектива в развитието на УС съществуват УС, които са част от активния запас на езика (повечето УС), а други са преминали към пасивния запас, поради остаряването на образ или друг компонент (например показателя на сравнението „яко“). Когато образът губи актуалността си, УС също остарява, а на негово място се появяват нови сравнения, изградени върху актуални образи. Това, заедно със структурния модел, определян от Кювлиева-Мишайкова като „беспорна обективна реалност“ (Кювлиева-Мишайкова 1986: 20), осигурява динамиката и постоянното обновление в подсистемата на УС.

Кювлиева различава УС по степен на фразеологизация, която е свързана тяхната компаративна мотивираност. По-голямата част от УС имат пределно ясна мотивираност. Сравнението е във висока степен правдоподобно и логично, действието или признакът са типични и характерни за обекта, с който се сравнява (черен като катран), и затова се срещат в различни езици. Скорлупка ги нарича натурални, естествени, за разлика от конвекционалните, условните (цит. по Кювлиева-Мишайкова 1986: 44). Поради твърде ясната си мотивираност някои учени ги оставят извън рамките на фразеологията. Според тях липсата на семантично преосмисляне ги лишава от фразеологичен характер. Кювлиева-Мишайкова възразява срещу това. Според нея изборът на обект за сравнението е важен, тъй като от всички възможности, всички обекти, които притежават във висока степен определен признак, народът избира точно определени, а останалите имат оказионален характер.

УС възникват като свободни съчетания, могат да се откъснат от конкретния предмет или ситуация, което води до формиране на ново фразеологично значение. При него отслабва веществената основа и се взема само един признак, който се окачествява като присъщ и съществен, по който се сравнява. Различното виждане на авторите води до непоследователното включване на тези сравнения във фразеологичните речници.

Съществуват и УС с частична мотивираност, където признакът е присъщ на избрания обект на сравнението, но не е органично даден, поради което свободно, макар и логично, се свързва с него.

Компаративно немотивираните УС имат условен характер. Ничева ги определя като езикови „единици със съзнателно търсена експресия“ (цит. по Кювлиева 1986: 44). Те пропускат стадия на преосмисляне от свободно съчетание и направо се създават от образни конструкции, без да имат съответствие сред свободните съчетания. Съдържат ироничен, хиперболичен или алогичен образ. Пълната им немотивираност и алогичност водят до засилване на експресивността. Разбира се, разделянето на УС по степен на тяхната фразеологизация има относителен характер и зависи до голяма степен от субективното познание за обекта на сравнение.

В зависимост от мотивиранността на образа (логичен или алогичен) и устойчивостта Янев дели сравненията на логични, устойчиви, при които липсва идиоматичността, и алогични (оксиморонни), устойчиви, които имат стилистичен характер. Тези видове той определя като факти на езика. И логични, индивидуални и алогични (оксиморонни), индивидуални – факти на речта (Янев 2013: 38-39).

УС се отличават с висока степен на оценъчност. От гледна точка на конотацията, която най-често (при логичните сравнения) е закодирана в модула на сравнението, Янев дели образните сравнения (ОС) на такива с положителна, с отрицателна и с неутрална/контекстова конотация. Той обръща особено внимание на ОС с негативна конотация. Както и други учени подчертават, българинът има особен интерес към отрицателното, грозното, несъвършенното, а УС са своеобразна рефлексия и опит за корекция на обществото.

Палмира Легурска разглежда УС (в частност УС с компаративен компонент название на животно) като източник на образни метафори. Вниманието й е насочено към практически въпроси като възможността за съпоставителното им изучаване в българския и руския език и възможностите за еквивалентност при превод.

Според Легурска УС фиксират началото на процеса на семантично преобразуване на думата, който може да се завърши с обособяването на образна метафора или да остане незавършен на ниво УС. Отбелязва се, че в българския език по-голям брой УС не са преминали в образни метафори, за разлика от руския, където съществуват повече образни метафори по определен модул.

Разглежда и въпроса за степента на семантична адекватност или еквивалентност в двата езика, където можем да срещнем следните случаи: Когато модулът и компаративното име (образът) съвпадат в двата езика (б. глупав като гъска/гъсок – р. глупый как гусь[2]), УС са семантични и преводни еквиваленти.

Когато модулите съвпадат, а компаративните компоненти се различават (б. пъргав като катерица – р. резвый как коза), говорим за функционални еквиваленти, които от гледна точка на превода са функционално заменими. Разбира се, промяната на образа внася различни отенъци в преводния текст.

В случаите, в които компаративните компоненти съвпадат, а модулите се различават (б. тромав като мечка – р. толстый как медведь), УС имат различни значения и не са семантични и функционални еквиваленти помежду си. Едно и също значение може да бъде изразено и от различни УС, които обръщат внимание на различни елементи в една и съща ситуация. В този случай възникват отношения на „ветрилообразна еквивалентност“, която се дължи на еднакъв или сходен модул и различна образност (б. тъпче се като вол, яде като мечка, гладен като мечка, гладен като вълк, преживя като крава – р. есть как акула, голодный как волк, жевать как вол) (Легурска 2015:67).

Съществува и голяма група безеквивалентни УС (термин на Оголцев 1982: 127), които нямат структурно-семантични еквиваленти в другия език (б. глупав като муле, р. зевать как рыба). При предаването им на чужд език се запазва признака на сравнението, като се търси типичен образ.

Легурска отбелязва значителната еквивалентност на модулите на сравнението в руската и българската компаративна система, където се наблюдава приблизително еднакъв кръг от признаци. Според признака на сравнението биха могли да бъдат групирани синонимни редове, където всяко УС е функционално-семантичен еквивалент, а изборът зависи от конкретната комуникативна (преводна) ситуация. Освен синонимия, можем да говорим и за антонимия сред УС, която най-често се дължи на антонимни отношения между модулите на сравнение.

Сложната проблематика на УС, различните схващания за същността им и границите им намират отражение в лексикографското им представяне в тълковните, фразеологичните и двуезичните фразеологични речници, където едни и същи явления биват представяни по различен начин, което би могло да затрудни по-нататъчното им изследване. Това показва необходимостта от изработване на общи понятия и методики при заглеждането им.

Изследването на УС в съпоставителен план представлява интерес не само от гледна точка на изучаване на богатството от изразни средства и езиковата картина на света на съответните народи, но и би могло да намери практическо приложение в сферите на съпоставителното езикознание, теорията и практиката на превода, преподаването и изучаването на чужди езици и лексикографията.

Използвана литература

Кювлиева-Мишайкова 1986: Кювлиева-Мишайкова, В. Устойчивите сравнения в българския език. София: БАН, 1986.

Легурска 2015: Легурска, П. Съпоставителни анализи и национална специфика на лексиката. София: „Ето“, 2015, 190.

Маслова 2004: Маслова, В. Лингвокультурология. Москва: ACADEMA, 2004.

Огольцев 1979: Огольцев, В. Устойчивые сравнения в системе русской фразеологии. Ленинград, 1979.

Холанди 2012: Холанди, Р. Семантична близост, опозиция и полисемия при зоонимните фразеологични единици в английския и българския език. – OPERA SLAVICA, XXII, 2012, 2.

Янев 2013: Янев, Б. Образните сравнения с антропоцентричен характер в българския и английския език. Изследване и речник. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски”, 2013, 368.

[1]Класификацията на УС в настоящия текст следва класификацията на Кювлиева-Мишайкова. Примерите са взети от речника към книгата й „Устойчивите сравнения в българския език“

[2]Примерите са по: Легурска 2015: 65-68