Прощъпалникът в Китай като културен феномен | Международен филологически форум
su.forum.students@philol-forum.uni-sofia.bgСп. "Филологически форум" - хуманитарно списание за млади изследователи на Факултета по славянски филологии е вече в CEEOL!

Прощъпалникът в Китай като културен феномен

Posted in: Библиотека, Език – идентичност – светоглед Started by

Прощъпалникът в Китай като културен феномен

Лъчезара Николова

СУ „Св. Климент Охридски“

 

Резюме

Игрословието или съзвучието в китайския език е многостранно и широко разпространено явление. Играта на думи е ключов елемент от традиционни жанрове на народното творчество. Тя намира важно място в обредната система на китайците, тъй като чрез нея могат да се кодират благопожелания или табута, да се отправят надежди за по-добър и щастлив живот. Прощъпалникът е един важен традиционен семеен празник, поради което в него активно се използва символиката по съзвучие.

Ключови думи: Игрословие, китайски език, култура, обичаи, прощъпалник, парономазия, омофони

Abstract

The wordplay or consonance in Chinese language is diverse and commonly spread. Wordplay is a key element of the traditional genres of the folklore.They play an important role in the system of customs and rituals of the Chinese people as with their help the taboos and good wishes for happiness and health are coded. Child’s first walk is one of the important traditional celebrations and as such it actively uses the symbolism in harmony.

Keywords: Wordplay, Chinese, culture, customs, child’s first walk, paronomasia, homophones

Езиковата игра е универсален феномен, характерен за всички човешки култури. Игрословието, или съзвучието[1], в китайския език, е многостранно и разпространено явление. Фонологичната структура на езика се състои от малко над 400 срички, които не се изменят и придобиват значение при тониране. Огромното количество еднакви или близко звучащи думи създава предпоставкa за широкото приложение на играта на думи. Тя включва цял набор от стилистични похвати за нарочно „преинтерпретиране на смисъла“ (别解, 曲解), като в по-голямата си част е обхваната от парономазия (谐音双关 „двусмислица по съзвучие“), която черпи от многообразието на различните видове паронимия, като замяна на близки по изговор думи (音近谐音) и омофони (音同谐音), но се реализира също така и с помощта на многозначност или тропи (字义双关) (Алексиев 2009: 40).

Игрословието се употребява както в разговорната реч и във фолклора, така и във високите стилове на езика. Чрез играта на думи могат да се кодират благопожелания или табута, затова се е превърнала в неразделна част от културата на народа. Използването на тези „специфични езикови дадености“ (Алексиев 2012: 84) намира широко разпространение в обредната система на китайците. В настоящата статия като пример е приведен познатият и в европейската култура ритуал на прохождащото дете, носещ в България популярното име прощъпалник.

Думата „прощъпалник“ в българския език произлиза от глагола „щапуркам“ – прохождам (из Речник на стари и диалектни думи с предполагаем български произход). В Китай прощъпалникът[2] има дългогодишна история. Названията са различни: 拭儿[3]、试晬[4]、拈周[5]、试周[6], но идеята е една и съща: да предскаже бъдещето и характера на детето, както и професията, която ще упражнява след време.

Най-ранните сведения за обичая са от времето на династията Сун (宋) (960-1279 г.).

Традицията започва още от периода на Трицарствието (三国, 220–280 г.), след смъртта на Сун Хъ (孙和)[7], владетел на царство Източно У (东吳, 229-280г.). Баща му, великият Сун Цюен (孙权)[8], живеел с притеснението кой от внуците ще го наследи и дали ще успее да запази силата на страната. Един поданик на име Дзин Ян предложил да постави на плоча няколко неща и да остави всеки от невръстните внуци на управляващия да вземе каквото пожелае. С едната ръка Сун Хао(孙皓)[9] грабнал бамбукова дъсчица, на която се пишело, а с другата – владетелския колан, символ на властта и могъществото. И двата предмета, взети съвсем случайно, „разкрили“ кой ще е бъдещият владетел на У (The Daily Bubble Tea).

В Китай обичаят се организира почти по същото време, в което и у нас – около първата година на детето. На този ден за обяд може да бъде сервирано ястие, което се нарича „长寿面“[10] – „юфка за дълголетие“. To се поднася също и на рождени дни с пожелание за щастие и дълъг живот.

В китайския език думите 面и 脸[11] са синоними за „лице“. Но 面 има и друго значение – юфка (тесто, най-често оформено на дълги нишки или лентички). Така изразите 脸长„дълго лице“ и 面长 и „дълги лентички от тесто“ придобиват обща семантика: 脸长 – дълго лице, което има дълъг филтрум (трапчинката между горната устна и носа). Според китайските поверия колкото е по-голяма тя, толкова по-дълъг ще бъде животът на човека. За да се изразят пожеланията за дълголетие, „лице“ се замества от „юфка“. Така посланието се изразява символично (Алексиев 2012: 85). Чрез приготвянето и консумацията на „дългата юфка“ (长面) народът започнал да изразява своята надежда за по-дълъг и по-щастлив живот.

Практиката за ядене на „дългите лентички“ започнала да се прилага и на рождени дни. Когато се консумират, трябва да се внимава нишките да не се късат, за да не се прекъсне и „дължината“ на живота. При традиционния начин на приготвяне върху спагетите се слага яйце, защото яйцето е „圆“ (кръгло), а думата 圆[12] означава и „благоденствие, успех“, например в състава на думата „圆满“ (благополучие).

Интересни са и вещите, които се поставят пред детето с цел да се разбере как ще се развие животът му, когато порасне. Ако хване печат[13], със сигурност ще получи благоразположението на Небето и целомъдрието на предците[14], ще има успешна кариера в държавната администрация[15]. Печатът е символ на императорската власт, смелост и добро управление, а помощта на предците е важно условие за издигане в йерархията и постигане на хармонични отношения с обществото. Ако детето хване пособия за писане, като порасне, ще се изучи добре и ще има блестяща чиновническа кариера, ще успее да мине през четирите кръга на изпитната система[16]. Ако вземе сметало, ще израсне в областта на финансите. Ако момиче вземе ножици, ще стане добра шивачка, лъжица – добра готвачка и домакиня. Ако детето първо хване храна или играчка, всички тактично казват: „когато порасне, животът му ще е сладък (изпълнен с късмет); ще се радва на щастлив живот“[17].

Огромният брой омоними в китайския език е основата за по-масовото използване на парономазията със стилистична цел. Широкото ѝ разпространение е следствие и от многозначността и многофункционалността на думите. Една и съща дума може да се използва с различни граматични значение, в зависимост от позицията спрямо другия елемент от конструкцията, като функционира с различни граматични значения без външни изменения (Алексиев 2012: 83).

По време на обичая пред детето се поставят предмети, които съвпадат пълно или частично по звуков състав с ценни човешки качества:

* 葱цун (cōng) – „лук“. На китайски думата „лук“ е омофон с думата „умен“ – употребява се като част от композитума 聪明цунмин (cōngmíng) „умен“. Следователно ако детето хване лук, ще бъде много умно, когато порасне.

* 蒜суан (suàn) – „чесън“. Думата „чесън“ е омофон с глагола „смятам, пресмятам“ – употребява се като част от композитума 计算 дзисуан (jìsuàn) „добър в изчисленията“. Поверието е, че ако детето хване чесън, ще постигне успехи в приложните науки – математиката, физиката, химията, астрономията и др.

* 芹菜цинцай (qíncài) – „целина“ . В китайския език думата „целина“ е омофон с прилагателното „трудолюбив“. Част от композитума 勤劳цинлао (qínláo) “трудолюбив, усърден“. Според поверието, ако детето хване целина, ще бъде работливо, старателно, усърдно.

Има и други обичаи, практикувани след раждането на детето, като например издигането на арка от черничев клон и четири колони от дървото жожоба пред портата на дома (Еберхард 2005: 398). На стотния ден се подаряват звънчета, огърлици, чиято цел е да „привържат“ детето към живота.

В Китай игрословието не е просто поле за индивидуална изява на един или друг автор, а е ключов елемент от традиционни жанрове на народното творчество (Алексиев 2009:44). В гореописания ритуал наблюдаваме няколко нива на културно преплитане – легендарно-митологично, фонетично, историческо. Нишките на китайската цивилизация са изключително здрави и зависещи една от друга. Платното, което те тъкат, е свидетелство са силата и дълбочината на традициите в почти всяка сфера от живота на обикновените хора – доказва неразривната им връзка с миналото и неговата неизбежна среща с бъдещето.

Използвана литература

Алексиев 2009: Алексиев, А. Игрословието като езиков и културен феномен в Китай. – Български език и литература, 3–4/2009, 37-45.

Алексиев 2012: Алексиев, А. Символична парономазия при отбелязване на рождения ден в Китай. – В Страните от Източна Азия и светът – взаимоотношения и взаимодействия. София: Камея, 2013, 82-87.

Еберхард 2005: Еберхард, В. Лексикон на китайските символи. София: Изток-Запад, 2005, 398

Продължителност на живота при човека: [прегледан на 09.15.2016] http://poveche.com/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%B0/

Речник на стари и диалектни думи с предполагаем български произход: [прегледан на 09.15.2016] http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Dialektni%20dumi%20-%2021%20may%202007/Dialektni%20dumi%20-%20TS-CH-SH-SHT-YU-YA.htm

The Daily Bubble Tea: [прегледан на 09.15.2016] https://thedailybubbletea.com/2013/09/21/zhua-zhou-picking-the-future/

长寿面 [прегледан на 09.15.2016] http://baike.baidu.com/view/6203.htm

抓周——中国孩子周岁时的庆生习俗: [прегледан на 09.15.2016] http://baobao.sohu.com/20130117/n363796242.shtml

Използвани са и записки по предмета „Игрословието в китайския език“ на проф. д-р Александър Алексиев

[1] На китайски думата 谐音 означава едновременно хармония, фонетично съзвучие и игрословие; а терминът双关语 – „двусмислица“.

[2] 抓周 – в превод „избирам“ и „годишен цикъл“

[3]拭儿Shì‘ér– буквално „дете, което избърсва, изтрива“; глаголът 拭 означава „избърсвам петна с кърпа“, 儿 – дете

[4]试晬shì zuì– 试„изпит“ и 晬„първият рожден ден“

[5]拈周niān zhōu – 拈„избирам, хващам нещо с палеца и показалеца и/или средния пръст; щипвам, сграбчвам“и 周„първият рожден ден“

[6]试周shì zhōu – 试 „изпит“ и 周 „първият рожден ден“

[7]224-253г.

[8] Известен още като „Великият владетел на царство У“(吳大帝), основателят на царство Източно У

[9]242-284г.

[10]长cháng– дълъг; 寿shòu – живот; 面miàn – юфка; лице

[11]脸liǎn – лице

[12]圆yuán – кръгъл; благоденствие, благополучие

[13] 印章

[14]天恩祖德

[15]官运亨通

[16]Държавната изпитна система може да има четири кръга:

  • Първи кръг – провежда се на три години във всеки областен град в големи зали. Продължава от 18 до 24 часа. От явилите се го издържа един от 20 кандидати. Успелите получават звание „цветущи таланти“.
  • Втори кръг – провежда се на три години в главните градове на провинциите. По-труден е и продължава 3 дни. Полага го успешно един от 100 кандидати. Издържалите придобиват звание „признат учен“
  • Трети кръг – провежда се на три години и продължава 13 дни. Успелите получават звание „вписан в списъка на учените“.
  • Четвърти кръг – провежда се на три години в императорския дворец. Издържалите получават звание „член на императорската академия“. Вземат участие в управлението на държавата.

[17] “孩子长大之后,必有口道福儿,善于‘及时行乐’ (http://baike.baidu.com/item/%E6%8A%93%E5%91%A8%E5%84%BF)