Мария Маринова

СУ „Св. Климент Охридски”, България

В един малък град недалеч от столицата на България длъжностното лице, което е изпълнявало социалистическите граждански обреди, е съхранила до днес материали, свързани с работата й. Лидия Добревска, която е останала безпартийна, се е опивала да включва в своята работа елементи от традиционните български обреди. Свидетелство за това са два различни сценария за сватба: в единия доста ясно личат партийните директиви; в основата на другия са традиционни елементи от местната „граовска” сватба. Доклад на Лидия Добревска, в който тя описва дейността си на длъжностно лице, също илюстрира желанието й да включва традициите в гражданския ритуал. Една официална информация за дейността на градския съвет доказва популярността на гражданските ритуали, които провежда Добревска.

В текста ми ще бъде представено въвеждането на гражданските обреди така, както това се изисква от държавната политика. Същевременно представлява интерес въпросът какви части от църковния ритуал са били пренесени чрез традицията в социалистическата обредност на града.

Граждански ритуал бракосъчетание, длъжностно лице, традиционна сватба, църковно венчание.

Civil ceremonies were initiated with a directive of the Bulgarian Communist Party. They were introduced as a result of state politics. Their aim is to displace the Orthodox Church in family rituals. The analysis of documents, archive materials and interviews with one civil servant (Lidia Dobrevska from the town of Breznik, Sofia district) shows the process of the formation of the urban ritual system in the small town. The scenarios unite elements of traditional rites and of Church rituals. They are given a new meaning according to the requirements of the official power. Both the aspiration for studying and preserving holiday rituals of the region and the talent of the official, bring unique colouring to their performances in the region. Civil ceremonies did not replace completely the Church in family rituals (christening and weddings were performed secretly in monasteries) but they took their own place in the life of the town. The personality of Lidia Dobrevska who initiated and performed the new rituals for more than 20 years plays an important role for the imposing of those new traditions in the small town. The participation of Dobrevska in national conferences and the appreciation of her work by a representative of the party (she herself is politically unaffiliated) bear witness not only to her leading qualities but also her creative attitude towards the imposed rules.

Civil marriage ceremony, civil servant, traditional marriage, Church marriage ritual.

Присъединяването на България към социалистическия лагер, започнало с деветосептемврийския преврат от 1944г., определя не само външната и вътрешната политика на страната, но формира и нов модел на обществения живот. Тоталитарната власт, ръководна роля в която играе БКП, налага съветския модел в празничната система и в семейната обредност. Църквата е отделена от държавата[1], а на всички обществени нива неизменно функционира политическа цензура, която предизвиква и силна автоцензура. Партийните функционери имат решаваща роля както за обществото, така и за живота на отделните индивиди.

Още през 1945 г. с Наредба – Закон за брака, обнародван в ДВ, бр. 108 от 12.05.1945 г. (в сила от 27.05.1945 г.) гражданският брак е обявен за единствения законен брак в Република България. През 1947 г. тази промяна е отразена в Конституцията на НРБ (чл. 76), а през 1949 г. и в Закон за лицата и семейството, обнародван в ДВ, бр. 182 от 9.08.1949 г. Венчавката вече няма законови функции, а остава като потенциална възможност за избор[2]. На практика обаче този избор е силно ограничен поради редица забрани и заплахи, свързани с църквата и религията.

В „Решение на политбюро на ЦК на БКП от 26.12.1957 г. относно мерките за засилване и подобряване на атеистическата пропаганда в страната” се отбелязва „Марксизмът-ленинизмът и религията са несъвместими и коренно противоположни идеологии. … Нужно е да се обърне внимание за създаването на тържествена обстановка при сключване на граждански бракове и гражданската регистрация на новородените, като се използват умело отделни моменти от старите народни традиции.” (БКП 1965: 170, 171). Това решение почти дословно цитира постановлението на февруарския пленум от 1957 г. на ЦК на ВЛКМС, в което се препоръчва „всячески да се поощряват значителните събития в живота на юношите и девойките (…сватба, раждане на дете), като се отчитат добрите народни традиции.“ (Лебина). През следващите години тези препоръки са отразени в редица съветски партийни документи. В края на 50-те години в СССР започва разработването на социалистически ритуали (Глебкин 1998: 121 – 141), а през 1959 г. е открит първият дворец за бракосъчетания в Ленинград. „Челният съветски опит“, естествено, е последван и в НРБ.

Предмет на тази статия е процесът на формиране на гражданския ритуал бракосъчетание в малкия град Брезник, област Перник, разположен в сърцето на етнографската област Граово. Особено важно е, че от 1966 г. до 1990 г. длъжностно лице в гр. Брезник е Лидия Добревска. Независимо че е безпартийна, тя се оказва единствената, която неизменно провежда тези ритуали.

В статията са представени резултатите от изследването на: ръкописен сценарий за сватба на Л. Добревска, сценарий за граовска сватба (автор Ангелина Михайлова, етнограф в ОИМ гр. Перник), информация на председателя на ИК на Общ. НС – гр. Брезник Георги Михайлов относно „работата на Общ. НС по организацията и внедряване на празнично-обрядната система на територията на общината”, доклад на Л. Добревска за гражданските ритуали, който тя смята, че е писала за заседание на окръжния изпълком, брошура „Венчаване” (1986), както и теренни записи с Л. Добревска от април и май 2014 г.

Според Л. Добревска основните насоки за провеждане на граждански ритуали датират от 1968 г. Тогава тя прави първия си сценарий за сватба. За начина, по който тези насоки са внедрени в работата на общинските служители и в живота на гр. Брезник, показателни са думите й от споменатия доклад, писан вероятно през 1969/1970 г.: „…години наред работя по въвеждането на новите граждански ритуали при ГНС – Брезник. През м. март на 1969 год. проведохме специална сесия по въвеждането на новите граждански ритуали, а сега през м. ноември проведохме втора сесия. Същите са били предмет на обсъждане в изпълкома на ГНС и бюрото на ГК на БКП. Създадена беше и специална комисия по ритуалите, която разработва въпросите за организирането на новите ритуали и осмисля тяхното провеждане.” (стр.1)

Според Л. Добревска с въвеждането на празничния ритуал бракосъчетание за него е определена специална зала. Интерес представлява сравнението между интериорите на ритуалната зала и на православния храм при сключване на брак. Според снимка от архива на Л. Добревска в залата има бюро на длъжностното лице, на което младоженците и кумовете подписват акта за граждански брак; на стената отзад са закачени гербът на НРБ, знамето и портретите на Георги Димитров и Тодор Живков. Стената с портретите и символите на държавната власт на практика заменя иконостаса в православния храм.

В църквата ритуалът се провежда в централната част на храма, пред олтара, където е поставена маса. Според Чина за венчание върху нея са пръстените (Требник 1949: 95). Според описанието на чинопоследованието на светото тайнство брак върху масата „лежат Светото Евангелие, св. Кръст, два венеца (символизиращи царски корони), червено вино, хляб, бонбони. Обичаят да се дава по време на Венчанието хляб и мед (днес бонбони) води началото си от 16 век.” (Кисьов 2006: 77). Главните действащи лица в църковния ритуал са младоженците, свещеникът, дяконът, певецът и кумът (според Требника), а също и кумата (според описанието на чинопоследованието).

При сключването на граждански брак ритуалът се провежда в предната част на залата, в близост до бюрото. В сценария за граовска сватба изрично се отбелязва, че освен бюрото на длъжностното лице в залата се внася и малка масичка, на която се поставят предметите, използвани в ритуала: поднос с пръстените, чаша за младоженците (медна чаша), бутилка вино, сватбена погача върху домотъкан месал, украсена стомна с вода. Главните действащи лица са младоженците, длъжностното лице, помощник длъжностното лице, децата, които пеят и рецитират, кумът и кумата. Налице е почти пълно припокриване между пространственото разположение при провеждането на двата ритуала и между участниците, като децата заместват певеца или църковния хор.

Що се отнася до самите ритуали, между тях има както редица допирни точки, така и доста различия. Тук правя сравнение между Чина за венчание (Свето таинство брак) (Требник 1949: 95 – 137), описанието на чинопоследованието (Кисьов 2006: 76 – 79) и двата сценария. За съжаление, Л. Добревска не е сигурна кога са писани тези текстове. Ръкописният сценарий не е датиран. За сценария за граовска сватба има конкретни данни. Л. Добревска е запазила бележка, на която са записани датата и часа на провеждане на „заседание на комисия за приемане на материалите за граовска сватба”, а също и състава на тази комисия. Заседанието е проведено на 18 юни 1984 г.

В Чина за венчание изцяло отсъства устно или писмено изразяване на каквото и да било желание, съгласие или свидетелство от страна на младоженците и на кумовете. В описанието за чинопоследование в притвора на храма „младоженците в лицето на свещенослужителя обещават пред Бога и кумовете заедно да носят скърбите и радостите в живота” (Кисьов 2006: 76). В гражданския ритуал централни елементи са устно заявеното от младоженците съгласие да сключат брак и свидетелството на кумовете за доброволния съюз на младоженците и за отговорността им при взимането на това решение. Тези думи се узаконяват чрез подписите на участниците в ритуала. Подписът на длъжностното лице, поставен последен върху акта за сключване на граждански брак, съответства на подписа на свещеника върху венчалното свидетелство.

В двата сценария и в брошурата „Венчаване” длъжностното лице изрично заявява, че младоженците са дошли да обявят „пред общество и държава”[3] желанието си да сключат законен брак. В случая „общество и държава” практически заменят Бог, пред Когото се сключва църковният брак.

Трябва да се отбележи и какво се случва с пръстените в двата ритуала. Според Чина за венчание свещеникът взема пръстените и казва по три пъти обручителни думи, „като всеки път прави кръст с пръстена над обручаваните, след което ги туря на пръстите на десните им ръце, а кумът им ги разменя.” (Требник 1949: 100). От друга страна, в ръкописния сценарий на Л. Добревска длъжностното лице говори за значението на пръстените, докато ги държи, след което ги дава на младоженците „да си ги поставят един на друг”[4]. В сценария за граовска сватба има изменения – думите на длъжностното лице са съкратени, като са сведени до благословията „Нека венчалните пръстени винаги да ви напомнят за вашата съпружеска вярност”[5]. След това подава халките на кумовете, за да ги поставят на младоженците.

През 1986 г. излиза брошура „Венчаване”. Текстът в нея се доближава още повече до църковния ритуал – присъствието на венци и на венчаването дублира тайнството брак, в което централен елемент е венчаването.

Общите моменти между църковния и гражданския ритуал се изразяват в размяната на пръстените, в отпиването на вино от една обща чаша, а на по-късен етап и във включването на елемента венчаване в гражданския обред. Според Л. Добревска общата чаша, от която пият младоженците, е символ на тяхното единство. Фактът, че пият именно вино обаче отразява църковното причастие, което е елемент от църковната венчавка. Тези паралели свидетелстват за степента, в която гражданският ритуал заимства от църковния. Същевременно в социалистическа България на религиозните елементи е придадено ново съдържание, те са преосмислени в духа на новата обществена ситуация. Свидетелство за това е фрагмент от доклада на Л. Добревска: „Ние се стремим те /гражданските ритуали/ да бъдат красиви и вълнуващи, изчистени от всякакъв религиозен отенък и мистика, наситени с много идейност, събрали в едно красотата на много народни традиции, свързани с новите възгледи за живота.” (стр.1)

Интерес представляват препоръките към младоженците за отношения в семейството: в Чина за венчание се набляга на това, че жената трябва да се покорява и да се бои от мъжа си, а мъжът трябва да обича жена си така, както обича тялото си; от друга страна, в гражданския ритуал се набляга на равнопоставеността на мъжа и жената. Това отразява чл. 72 от Конституцията на НРБ от 1947г. В сценария за граовска сватба се наблюдава разминаване в думите, отправени към двамата младоженци. Длъжностното лице пита булката само дали е съгласна да създаде семейство като се омъжи за младоженеца, докато въпросът към него е: „съгласен ли сте в задружна обич да създадете дом за цял живот, като се ожените за…”.

Двата ритуала се различават и в препоръката за отношение към родителите. В Чина за венчание неколкократно се цитира Битие 2:24: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът.” (Требник 1949: 110, 114, 122). В ръкописния сценарий за граждански ритуал, напротив, настоява се младоженците да не забравят никога „пътеката към мама и тате”[6]. Подобна препоръка присъства и в сценария за граовска сватба, както и в брошурата „Венчаване”.

Любопитно е, че и според двата сценария в гражданския ритуал актът за брак се връчва на булката. Именно тя е тази, която трябва да „приеме и съхрани за цял живот първия семеен документ”[7].

Трябва да се отбележи ролята на кумовете в двата ритуала. В църковния ритуал кумът разменя пръстените (Требник 1949: 100) и венците (Кисьов 2006: 76 – 77). Единствената функция на кумата е да държи заедно с кума сватбените свещи в определен момент от церемонията (Кисьов 2006: 77). В гражданския ритуал те имат повече функции, част от които са заети от традиционната сватба.

В ритуалите, провеждани от Л. Добревска, са включени редица традиционни елементи. Някои от тях са характерни конкретно за граовската сватба, други са част от общобългарската сватбена обредност. В двата сценария главна роля играят жените. Свекървата връчва на булката погача и стомна с вода пред входа на ритуалната зала. Това заменя влизането на невестата с пълни ръце в новия й дом (Иванова 1984: 117 – 119), както и донасянето на вода, с което тя трябва да се приобщи към ежедневието в новото си семейство (Маринов 1984: 465 – 467; Иванова 1984: 132 – 134). Кумата е тази, която отметва булото на булката. Този момент замества ритуалното разбулване на невестата от кумата в края на сватбата (Маринов 1984: 468 – 471; Иванова 1984: 134 – 136). Свекървата дава на младоженците да отпият вода от стомната. На излизане от ритуалната зала отново кумата разпръсва над главите им жито и дребни бонбони за плодородие (Вакарелски 1974: 574; Иванова 1984: 115).

Единствената мъжка роля според използваните сценарии е отредена на кума, който разчупва погачата и дава на младоженците да си отчупят. Това отличава драстично гражданския ритуал от традиционната сватба, в която кумът играе ръководна роля.

И в двата сценария са включени и други традиционни елементи: такива са китките с чемшир, завързани с червен конец; плисването на вода от менче от длъжностното лице след излизането от ритуалната зала, за да му върви на младото семейство „по вода”[8]. В ръкописния сценарий се въвежда още една ритуална фигура – байрактар. Ролята се изпълнява от девер, който има специфична функция в традиционната сватба (Иванова 1984: 92, 95, 99 – 100, 114). Сватбеното знаме, което той носи, според Л. Добревска е направено от разноцветна хартия[9]. В двата сценария гражданският брак завършва с невестинско сватбено хоро[10] на площада пред сградата, в която е ритуалната зала. Хорото е задължителен елемент от традиционната сватба.

В сценариите на Л. Добревска важна роля играят децата. В ръкописния сценарий две малки момиченца посрещат младоженците, кумовете и гостите със здравец и приветствие; след като младоженците минат по бяло платно, децата го събират. В традиционната сватба невестата се въвежда в новия й дом по бяло платно, разгъвано от едно момиче и събирано от друго (Иванова 1984: 118).

В сценария за граовска сватба ролята на децата се засилва. Те вече са 4-5 и поне едно от тях е момче; облечени са в граовски носии. Децата отново посрещат сватбарите на входа, но този път рецитират граовски сватбени песни, предназначени за различни етапи от традиционната сватба. Характерен момент са благословиите, които изричат децата, докато булката целува ръка на свекъра и на свекървата. „Айде, снао, нека си жива и здрава! Да илядиш, да си послушна, да уважаваш свекър, свекърва, девере, зълве и целу роду” изрича момче, докато невестата целува ръка на свекъра. При свекървата момиче казва: „Айде снао, да цъфтиш, да сте живи и здрави! Деца да сдобиете и внуци да дочекате, па и правнуци! Да остареете, да побелеете!”. Тук трябва да се обърне внимание на запазването на граовския диалект в благословиите – особеност, която им придава местен колорит. Тъй като в малкия град няма хор към ритуалната зала, Л. Добревска използва записи на народни песни заедно с изпълненията на децата.

В едно от интервютата тя споделя за начина, по който е събирала материала за граовската сватба заедно с авторката на сценария Ангелина Михайлова. С характерен патос говори за информаторката от едно от брезнишките села, благодарение на която самата Добревска е успяла да осмисли ролята на фолклора и значението му за своята съвременност. Според нея приемствеността между традицията и съвременността е особено важна.

Така Добревска придава своеобразен местен колорит на гражданския ритуал за сключване на брак. Тя не само съхранява елементи от традиционната култура на района, но и им вдъхва нов живот независимо от правилата, налагани в комунистическа България. Широкото използване на местни традиционни елементи и диалектни фрази, включването на текстове на граовски песни, трансформирането на фрагменти от църковния ритуал и преосмислянето им в духа на новата политическа ситуация формира един различен обреден комплекс, характерен за Брезник. Популярността на гражданските ритуали, провеждани от Л. Добревска, се дължи на умелото съчетаване на социалистическите закони, партийните директиви и разпоредби с колорита на местните традиции.

Библиография:

БКП 1965: БКП в резолюции и решения на конгресите на пленуми и на Политбюро на ЦК на БКП, т. 5: 1956-1962. София: Издателство на БКП, 1965.

Венчаване 1986: Брошура Венчаване (за служебно ползване). София, 1986.

Глебкин 1998: Глебкин, В. Ритуал в советской культуре. Москва: Янус-К, 1998.

Добревска, Л. 2007. Ех, години, години! Да ви разкажа…, Брезник.

Закон за лицата и семейството 1949. [прегледан 29.10.2014]. <http://www.grao.bg/normact/normativ-imena.html>.

Иванова 1984: Иванова, Р. Българската фолклорна сватба, София: Издателство на БАН, 1984.

Калканджиева 2002: Калканджиева, Д. Българската православна църква и „народната демокрация” (1944-1953). Силистра: Фондация „Демос”, 2000.

Кисьов 2006: Кисьов, Сл. По пътя към храма. Пловдив: Компас-П, 2006.

Конституция 1947. [прегледан 25.10.2014].  <http://www.parliament.bg/bg/18>.

Лебина Н. Черно-белая красная свадьба. [прегледан 10.10.2014]. <http://www.nlobooks.ru/node/4990>.

Лилов 1974: Лилов, Александъ. Да издигнем идеологическата работа на висотата на задачите, поставени от Десетия конгрес и новата програма на Партията за изграждане на развито социалистическо общество. Доклад на др. Александър Лилов, секретар на ЦК на БКП, пред пленума на ЦК на БКП, състоял се на 7 и 8 февруари 1974 г. София: Партиздат, 1974.

Маринов 1984: Маринов, Д. Избрани произведения, том II. София: Наука и изкуство, 1984.

Наредба – Закон за брака 1945. [прегледан 29.10.2014].  <http://www.grao.bg/normact/normativ-imena.html>.

Папучиев 2005: Папучиев, Н. Религиозни и политически трансформации на брачния модел при българите християни. –Балканистичен форум, 1-3/2005, 225-237.

Папучиев 2006: Папучиев, Н. Граждански и църковен брак в България. – В: Годишник на ФФ на ЮЗУ „Неофит Рилски”, УИ „Н. Рилски”, Благоевград, 2006, 68-76.

Требник 1949. Требник. София: Св. Синод на Българската Църква, 1949.

Редактор: Радостина Петрова

[1] Конституция на НРБ от 1947 г., чл.78.

[2] Конституция на НРБ от 1947г., чл.78.

[3]Цитат от ръкописниясценарий на Л. Добревска.

[4] Цитат от ръкописния сценарий на Л. Добревска.

[5] Цитат от сценария за граовска сватба.

[6] Цитат от ръкописния сценарий на Л. Добревска.

[7] Цитат от сценария за граовска сватба.

[8] Обичаят е описан в етнографските изследвания (Вакарелски 1974: 574; Иванова 1984: 113).

[9] Подробно описание на ритуалите, свързани със сватбеното знаме, прави Р. Иванова (Иванова 1984: 59 – 64).

[10] Според традиционната сватба невестата не води сама хоро, тя задължително се хваща между двама девери (Маринов 1984: 460; Иванова 1984: 125).