Глосолалията при една протестантска общност в България | Международен филологически форум
su.forum.students@gmail.comСп. "Филологически форум" - хуманитарно списание за млади изследователи на Факултета по славянски филологии е вече в CEEOL!

Глосолалията при една протестантска общност в България

Posted in: Библиотека, Събитие и време Started by

Глосолалията при една протестантска общност в България

Яна Мороз

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

София, България

 

Настоящият доклад представя наблюденията ми над протестантската общност на Огнената църква в софийския квартал „Христо Ботев”. Много от членовете на църквата получават различни божествени дарове, например за изцеление, за пророчество и др. Божественият дар, който е в центъра на изследването, е глосолалията, а именно внезапното добиване на умението да се говори на непознат за говорещия език. Такива езици може да бъдат както съществуващи, така и непознати, наричани още небесни, езици. Докладът разглежда реални случаи на глосолалия във въпросната евангелска общност.

Ключови думи: Глололалия, Ксеноглосия, Цигани, Бог, Евангелист.

 

The article presents my observations on the protestant community of “Ognena” church in “Hristo Botev”, a zone in Sofia with inhabitants of predominantly Romany descent. Characteristic for this religious group is the necessity of satisfying the need of its members to feel ones of God’s elected. Many of them receive different Godly gifts, for example the one for healing, the one for prophecy, etc. The Godly gift which is in the center of my study is glossolalia, namely the sudden gaining of the ability to speak a language unknown to the speaker. Such languages can be existing foreign languages or unfamiliar ones, also known as “heavenly” languages. The study explores cases of glossolalia in the community above mentioned.

Keywords: Glossolalia, Xenoglossia, Romani, God, Evangelic.

 

Настоящият доклад представлява анализ на т.нар. явление „глосолалия“, т.е. внезапно проговаряне на непознати езици. Обект на изследването са членове на петдесятната „Огнена църква“ в софийския квартал с преобладаващо ромско население, „Христо Ботев“. Официално тази църква е под крилото на  Първа Българска Евангелска Църква. Макар и членовете на различните деноминации да общуват и имат организация, връзката им с църквата-майка е по-скоро фиктивна, тъй като всяка група създава свои собствени вярвания и разбирания,  които да я различават от друга група,  като всяка една от тях се смята за най-„правилна“. Случва се вярващите да сменят църквата, а с това приемат и нови разбирания и ритуални практики. Независимо от разликите, някои практики остават, като  говоренето на непознати езици. Огнената църква става най-посещаваният молитвен дом в квартала заради чудесата, които се случват там, най-често изцеление. Според вярващите именно силата, с която се случват тези чудеса, дава името „Огнена“ (въпреки че някои биха асоциирали името с огнените езици, които се появяват над главите н апостолите).

Глосолалията представлява издаване на подобни на говор звуци, които не биха могли да се свържат в смислен текст. Терминът най-често се отнася за религиозни практики при харизматичните движения.

Говоренето на различни езици се свързва Петдесетница, когато апостолите и останалите вярващи са събрани заедно за молитва:

 Когато се изпълни денят на Петдесетница, всички се бяха събрали заедно на едно място.  И внезапно стана шум от небето, като връхлетяла силна буря, и изпълни цялата къща, където седяха.  И явиха им се езици, като от огън, които се разделяха и застана по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха със Светия Дух и започнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да говорят

 (Деяния, 2:1-4)

Има и други интересни моменти в Библията, свързани с говоренето и езиците. Ще се спра на някои от тях. Първият е епизодът с вавилонската кула. Там Бог наказва хората като „смесва езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго (Битие, 11:7). Освен обяснението за произхода на езиците, тук имаме един интересен момент: Бог прави така, че „един да не разбира езика на другиго“, т.е. имаме език, напълно непонятен на другите, какъвто е  случаят с говоренето на божествени езици. Важно е да се подчертае това, че в този случай Бог наказва като смесва езика на хората и той става неразбираем, а в друг случай, като например на Петдесетница, същото явление се явява дар за вярващите.

Друг пример е Моисей, който „говори тежко и заеква“ (Битие 4:10). Бог се разгневява заради Моисеевата неувереност и му казва:

„Кой е дал уста на човека? Кой го прави ням, или глух, или гледащ, или сляп? Не аз ли, Господ? И тъй, върви, и Аз ще бъда на устата ти и ще те уча как да говориш“

(Битие 4: 11-12)

Моисей е от презрян народ, няма ораторски способности, но, имайки Бог до себе си, не само се справя с говоренето, но и извършва чудеса. Има много подобни примери за изключителна промяна сред вярващите цигани. Те не само получават различни дарби, но и вече могат свободно да се изразяват, а и езикът, на който говорят, е небесен.

Интересен пример е пророк Исаия, който е с „нечисти уста“. При него долита един от серафимите с разпален въглен в ръка:

…докосна се до устата ми и рече: ето, това се докосна до устата ти – и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти“

 (Исаия  6:6-7)

След пречистването с огън, той чува гласа на Бог и започва да говори за него.

За разлика от Стария Завет, където харизматици са само избраните от Бога – пророци, свещеници и царе, тук (На Петдесетница)  всички присъстващи се изпълват със Светия Дух (Деяния 2:4) и започват да говорят на други езици (Маринова 2007:4) . Тази важна промяна е решаваща за циганите евангелисти. Те имат нужда да бъдат приети и кръгът от „обичаните“ от Бог да се разшири и да обгърне също и тях. Вече получили божията любов и дарове, те с радост демонстрират това на останалите.

Искам да обърна внимание на мястото, което жените заемат в Огнената църква. Тенденцията е жените/съпругите от едно семейство да са първите повярвали и после те да водят мъжете и децата си. В първите години от съществуването църквата посетителите са главно жени. В същия дух и говорещите на небесен език са повече жени.  Наблюдава се значителна промяна в поведението на жената. В Библията намираме на много места подобни послания:

Жените в църквите да мълчат:

тям не е позволено да говорят,

а да се подчиняват, както казва законът

                                                (I Коринтяни 14:34)

Жената да се учи в безмълвие и пълно покорство

На жена не позволявам да поучава, нито да господарствува над мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие

                                    (Първо послание до Тимотея 2:11-12)

„…виждаме да се учредява поредица от практики на християнския свят: жената не може да бъде ръкополагана за свещеник (да проповядва), тя няма право на слово и следователно на участие в публичния живот, не бива да бъде допускана до никаква проява на власт и т.н. Особено важна, според мен, е забраната за слово, тъй като крие с себе си редица от важни прояви на западната социалност; тя се превръща в забрана за разум, за общуване, за въздействие…“(Кирова 2005: 23)

Въпреки явната покорност на жените се вижда специалната роля, която те играят в живота на църквата. Те получават дарби от Светия дух (като посредник на Бог отец): могат да говорят езици или пророкуват.  Наблюдава се аналогия със старозаветните пророчици, които въпреки забраните получават специални дарби и влияят на живота на древното общество. Една от вярващите пророкува и вижда грозящата опасност над други членове (мъже). В друг случай, пак тя, наставлявана от Бог „вижда“ раково образувание в щитовидната жлеза на един от вярващите. Жените вдъхват кураж на нуждаещите се и ги насочват. „…Женското знание е разположено по ръба на религиозната легитимност; неслучайно пророчиците клонят към преливане в групата на магьосниците“ (Кирова 2005: 68).

Дали съвременната вярваща е като старите пророчици (Мириам, Девора, Аендорската вълшебница) или е по-скоро като слугинята от Тиатир, която „имаше дух да предрича и докарваше голяма печалба с врачуването си“ (Деян. 16:16)?  В Библейската жена се говори за това, че разликата е в начина, по който „старите пророчици общуват с Йахве, те имат достъп до Божия замисъл, тяхното слово е откровение и би могло да окаже въздействие върху живота на цялото общество. В тиатирския случай слугинята е просто „обзета“ от дух, тя говори под негова диктовка“ (Кирова, 2005: 77).  В нашия случай имаме и двете: от една страна жени, които контактуват директно с Бог, а от друга – говорят под диктовка.

Както и при съвременните жени пророчицата Мириам изпада в „екстатично състояние, което я кара да рецитира напевно…“. Подобно навлизане в правилното състояние е необходимо за проговаряне на небесен език.

Съвременните жени от Огнената Църква живеят с чувството за мисия и отдаденост:

И. споделя, че след автомобилна катастрофа:

„Бог не даде нищо да ми се подуе, да ме оперират. Моят Бог ме остави жива защото му трябвам, защото където и да ходя, където и да се намирам, Бог е в устата ми“

Вярващите от Огнената църква наричат говоренето на божествени езици „белега“  или „белега на езика“, „белега на Святия Дух“. „Белегът“ е една от дарбите, с които Бог ги дарява. Дарбите могат за бъдат за „изцеление“, за „благовестие“, за „пророкуване“ и други. Говоренето на небесни езици става по време на молитва, необходим е ритуал за влизане в това състояние, като най-често това е молитвата. Вярващите го обясняват така:

„Дарбата се получава когато ти се отвори сърцето. Тогава Христос вижда, че е отворено сърцето ти и дава част от себе си, това е Святия Дух в тебе. Тогава започваш да имаш белега на Святия Дух. Това също е дарба, това е контакт между теб и Бога, дори ти самата не разбираш какво говори. Той ходатайства пред Отца онова, което сърцето… същността на човека…“

„Това е „ходатая“ пред Отца, който ходатайства и  се застъпва за тебе като молител.“

Изглежда всеки желаещ да получи дарбата може да го направи, стига да е приел Христос.  На въпроса ми как се получава дарбата, информаторът даде следния отговор:

„Ами, повтаряш, нали „Кръвта на Христос да ме помаже, да ме умие, да ме очисти“ и тогава започва езикът ти да се преплита и започваш да говориш чужд език, небесен език, да. Това е дарба“

В някои случаи, например по време на служба и при евхаристия, пасторът моли вярващите да се молят по този начин:

Искам да помоля, който може, нека се моли на небесен език“.

Вярващите си затварят очите и тези от тях, които могат, проговарят на „белега“. Според най-активните в църквата, по време на говорене на божествен език, вярващите трябва да са със затворени очи.

Има две жени, членове, които имат „дарба за тълкувание“ и се случва да тълкуват това, което някой вярващ казва на божествен език.

Това, което се казва, може да е свързано със здравословното състояние на говорещия, с неговото благополучие или това на семейството му, може да бъде предупреждение за грозяща опасност и т.н.  Светият дух, който  е в молещия се, предава или приема важни съобщения или послания.

Д: Той знае точните думи, как да поиска за тебе, за да вземеш- било изцеление, било благословение, той знае как да поиска.“

Според вярващите този език представлява „точните думи“ за общуване с Бог.

Защо е необходимо говоренето на небесни езици? Ако погледнем едно затворено общество (като Огнената Църква)  ще видим, че освен общуването с Бог, говоренето има и чисто социална функция. В една група, в която всички се стараят да бъдат богоизбрани, белегът на езика е повече от желана дарба. Вярващите дават всичко от себе си да я получат и искрено вярват в нея. Те отварят сърцето си за Исус и  изпълват ритуалите за получаване на белега.  Малиновски изследва подобни ритуали, свързани с магическото (неразбираемо за останалите, но разбираемо от боговете) слово: „теологията….допуска съществуването на определени изначални думи, притежаващи магическа сила, която чрез вдъхване се предава на дадена субстанция – духовна или материална, и с нейна помощ получава специфични мистични резултати“ (Malinovski 2004:  244). Имаме идентична ситуация: вярващите започват с обръщение към Бог или друг ритуал, за да постигнат желания резултат.

Както и при магията, околният свят дава знак, че „говоренето” има  търсения ефект както върху социума, така и върху самия „говорещ” – случват се чудеса, приемане на християнството именно при дадената деноминация. Чудесата се случват както по време в живота, така и непосредствено преди смъртта (пример е момиче, което говори с Бог за Ада и Рая преди да премине)

Съвкупността от ритуали и резултати оказва влияние върху цялата група. Тя не е само интимно общуване с Бог, а себеутвърждаване в социума. „Тези думи предизвикват ефект по отношение на самия магьосник, неговата свита, както и всички, които работят с него, заради него, както и под негово ръководство…Така се изразява косвеният ефект на думите, действащи на психологията или философията на организма на местния жител, а по този начин на цялата социална организация.“ (Malinovski 2004: 245)

Членовете на църквата смятат, че проговарят както несъществуващи, така и съществуващи езици или съвкупност от елементи на различни езикови системи. Съпругата на пастора, която е работила в Испания, получава изведнъж дарбата на говори на испански. Друга жена, по време на молитва, проговаря на арабски език (и някой говорещ съответния език потвърждава). Има и вярващи, които използват само отделни думи или изрази, например „Джизес Кристос“, „Йесус“  или такива като „Shut up” (от англ.- „млъкни“). Интересен случай е българка (не-циганка), която получава дарбата да говори на цигански език. В този случай циганският език става небесен, божествен. Това е част от тенденцията циганите от презрени да се превръщат в богоизбрани.

Глосолалията има няколко аспекта, на които ще се спра. Лингвистът Уилям Самарин публикува през 1972 година свое изследване върху глосолалията, базирано на реалния случаи  по света. Според него, звуците, които вярващите произнасят, приличат на човешка реч по това, че и в двата случая има акцент, ритъм, мелодика, интонация, паузи и обособени фрази. Лингвисът нарича глосолалията „само фасада на език /only a facade of a language (Samarin 1972:  120)

„Изобретяването“ на нови езици е познато в психиатрията. Има случаи на създаване на частен език. Явлението е типично при тежките форми на шизофрения. Някои шизофреници изграждат собствен, частен език, който може да бъде напълно неразбираем (Шарфетер 1999: 138). Въпреки че не бих отнесла изследваните от мен протестанти към страдащите от психични разстройства, някои изследвания показват, че хистеричните личности са по-податливи на отключване на глосолалия. В изследваните от мен случаи става въпрос по-скоро за търсен дар, който е доказателство за Божията любов, за спасение от тежката реалност, за издигане в обществото.

Тъй като вярващите в Огнената църква смятат, че проговарят и на съществуващи езици, ще да обърна внимание и на термина ксеноглосия, означаващ внезапно проговаряне на съществуващ (съвременен или мъртъв), познат на човека език. Нямам данни за такова явление, въпреки това смятам, че членовете на църквата искрено вярват, че това се случва.

В медицината има много случаи на ксеноглосия: след травма или шок пациентът се събужда и започва да говори на чужд език, вместо на родния. В интернет могат да се намерят много подобни случаи с публикувани видео материали, в които пациентът демонстрира новите си езикови способности, например: австралиец, който се събужда след кома и започва да говори на мандарин; момиче от Хърватска след автомобилна катастрофа проговаря немски. Могат да се намерят и видео материали на психолози и психотерапевти (д-р Анджело Бона Ipnosi regressiva: Un raro fenomeno, la xenoglossia), които според убежденията си допускат или не божествената намеса.

Като цяло, феноменът се обяснява с травматично блокиране на центъра, който управлява употребата на майчиния език с мозъка и съответно разблокиране на друг център, който се пази спомен за друг език, с който лицето е имало бегъл контакт.

Имам два случая на глосолалия на аудио запис: единият е една молитва на две жени.  Записът трае около 2 минути. Те ме молят да си затворя очите (каквото е изискването в дадената църква). Започват молитвата на български език. После едната жена, тази, която говори по-тихо, започва да говори на непознат език. Другата я последва. Наблюдава се набиране на енергия. Говорът става по-бърз, тонът се повишава. Достига пик и енергията спада. През цялото време има жена, която говори тихо и е фон и друга, която е по-активна, водеща. Излиза се от състоянието и молитвата приключва на български, както е започнала. Чуват се думи като „Джизъс Кристос“, „Йесус“, „форте“. Доц. Мирена Пацева даде следното мнение за записа: първото впечатление беше, че звучи като романски език – като прозодия с ударение на предпоследната сричка, но без конкретна лексика освен една дума – forte. Като че има ларингали. Прозодията и някои суфикси напомнят италиански.

Друга гледна точка е на лингвист специалист по чуждоезиково обучение, ас. Елка Ставрева, която намери прилика с децата, които проговарят майчиния си език. Те чуват езика на големите около тях и го имитират, без обособени лексеми и с множество фонетични неточности. Подобно явление на смесване на езиците може да се наблюдава и при деца, които се опитват „да звучат“ на чужд език – те комбинират морфеми от родния си и чуждия език, като имитират мелодията на чуждия, но следват синтаксиса на родния си език.

Вторият запис е с младеж, който в момента живее в Испания. По време на разговора го попитах дали има „белега“, той отговори положително. До сега не съм срещала вярващ, който с така лекота да се съгласи да ми демонстрира. Демонстрацията продължи не повече от няколко секунди. Казаното звучи като промрънкване. Изглежда вярващият имитира състоянието като да го фиксира и изглежда, че липсва ритуал. Ритуал обаче присъства, защото самият факт, че вярващият ми дава интервю и говори за Бог (не само говори, но и проповядва) показва, че той вече е влязъл в специален, преорганизиращ режим (Георгиева 2000: 101), който няма общо с делничното му състояние.

Въпреки че Самарин смята, че глосолалията се базира на  майчиния език на говорещия, тук имаме примери, че може да се базира и на чужди езици, да бъде своеобразно есперанто, контаминация от фонетични, лексикални, интонационни реплики с други езици, в частния случай (освен) с цигански, италиански, испански, а както твърдят вярващите – с арабски, немски, английски и други.

Явлението глосолалия не е ново. Данни за него се намират още в Библията, което означава, че явлението има дълга история. Многостранните му аспекти го правят трудно за еднозначен анализ. Независимо от това изпъква социалното значение на глосолалията – божествен дар, който издига говорещия над настоящото му положение в обществото. Това важи с особена сила за жените в тази силно патриархална циганска общност. Глосолалията е интересна не само като психологическо и лингвистично, но и като социално явление, оказващо влияние не само върху изследваната от мен относително малка общност, но и върху всички последователи на тази религия.

  

Литература:

Кирова 2005: Кирова, М. Библейската жена. София: ИК Стигмати, 2005.

Георгиева 2000: Георгиева, Ал. Разкази и разказване в българския фолклор. София: Фигура, 2000.

Маринова 2007: Маринова, А. Дарбата за говорене на езици в светлината на Свещеното Писание на Новия Завет (основание за диалог с петдесетните харизматични движения). [прегледан 22.05.2016]. <https://amarinova.files.wordpress.com/2013/04/harisma.pdf>.

Шарфетер 1999: Шарфетер, Кристиан. Обща психопатология. Прев. Ев. Ламбрева, Л. Атанасова Плевен: ЕА, 1999.

Bona 2013: Bona, A. Ipnosi regressiva: Un raro fenomeno, la xenoglossia. [прегледан 22.05.2016]. <https://www.youtube.com/watch?v=xUEFc8Y-qk8>.

Malinowski 2004: Malinowski, B. Etnograficzna teoria słowa magicznego. – W: Antropologia słowa. Zagadnenia i wybór tekstów. Red. G. Godlewski, A. Mencwel R. Sulima. Warszawa: Wydawnictwo Uniwersytetu Warszawskiego, 2004.

Samarin 1972: Samarin, W. J. Tongues of Men and Angels: The Religious Language of Pentecostalism. New York: Macmillan, 1972

Spinall 2014: Spinall, A. Aussie car crash coma victim  wakes up in hospital speaking fluent Chinese. Mirror, 4.9.2014. [прегледан 22.05.2016]. <http://www.mirror.co.uk/news/weird-news/aussie-car-crash-coma-victim-4161421>.

 

Редактор: Радостина Петрова.