ПАЛИТРАТА НА ПРЕВОДА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА АНАЛИЗАТОРИТЕ, ПРЕВОДАЧИТЕ И ЧИТАТЕЛИТЕ

 Надежда Сталянова, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

 

THE PALETTE OF TRANSLATION THROUGH THE EYES OF ANALYSTS, TRANSLATORS AND READERS

Nadezhda Stalyanova, Sofia university “St. Kliment Ohridsky” (Bulgaria)

nadezhda_stalyanova@slav.uni-sofia.bg

 

Катедрата по славистика на Философския факултет на Масариковия университет в Бърно, Чехия, на 12 май 2023 година беше отново домакин на традиционната вече конференция „Преводът и неговите предизвикателства“. За втора поредна година в Бърно се срещнаха и споделиха научните си търсения учени от 3 държави, представители на академични институции (8 университета – Масариков университет, Бърно,  Софийски университет „Св. Климент Охридски, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград, Нов български университет, София, Карлов университет, Прага, Сегедски иниверситет, Сегед, Университет ЕЛТЕ, Будапеща, и научни институции – Институт за литература, БАН, София). Конференцията представляваше своеобразна работна среща на хората, гледащи през различна призма на проблемите на превода в разнообразните му измерения – на художествена литература, в бизнес среда, писмен и устен превод, обучение на бъдещи преводачи в академична среда.

Конференцията беше открита от доц. Вацлав Щепанек, ръководител на Катедрата по славистика. Научните съобщения и дискусии бяха разпределени около следните тематични кръгове: Художествената литература като отражение и превъплъщение  на езиковото многообразие и метафорика беше разгледана в докладите на Жоржета Чолакова „Преводимост на метафората. Наблюдения върху чешките преводи на трима  български поети – Пенчо Славейков, Пейо Яворов и Гео Милев“, Диляна Денчева представи проблематиката в доклада „Различията в метафорогенните способности на езика – предизвикателства пред преводача“, Магдалена Костова-Панайотова съсредоточи вниманието си върху определен аспект на преводната литератута – „Литературата, създавана от „преведените хора“ – предизвикателство или нова норма?“ и Веселка Ненкова  сподели разсъжденията си в доклада „(Не)наложителните бележки под линия в превода на художествена литература“.

За предизвикателствата, пред които се изправя преводачът, който превежда художествени текстове, съдърщащи културни реалии и специфична лексика, наблюденията си споделиха Неда-Мария Панайотова в „Преводни трансформации във версии на филма „Рамаяна. Легендата за принц Рама” от 1992 година“, Мария Пилева с „Малечкий Хенрих и неговът бавач“ и преводът на индийски реалии“, Моника Фаркаш Барати – „Изгубени в превода – унгарски и сръбски превод на романа Възвишение от Милен Русков“, а Мария Дудаш говори за унгарските преводи на българска художествена литература.

Тематичната област, свързана с обучението на преводачи, транслатологията, превода в контекста на бързоразвиващите се технологии, езика на имигрантските медии включваше 4 доклада: Величко Панайотов – „Fonoštylistická hodnota ako translatologický problém (na slovenskom a bulharskom materiáli)“, Елена Крейчова – „Предметът „Библейските текстове в славянски преводи“ – предизвикателства към преподавателя и студента“, Надежда Сталянова – „Компютърен превод, изкуствен интелект или (засега) човешка незаменимост?“ и Анжела Георгиева – „ Да преведеш Родината или Защо е важно българските мигрантски медии да бъдат двуезични“.

Последният тематичен блок обедини научни доклади, посветени на обучението по български език като чужд, както и доклади, съсредоточени върху превода и търсенето на еквиваленти на терминологични единици и лични имена. Три доклада обърнаха внимание на отделни дейности в процеса на обучението по превод – Гина Бакърджиева – „Добри практики в обучението по превод“, Райна Танчева „Договорът като правен документ и мястото му в обучението по специализиран превод“, Биляна Тодорова – „Мястото на превода на текстове на фолклорни и съвременни песни в обучението по български език за чужденци“. Последните три доклада анализираха трудности при превод на определени езикови единици – видове изречения и лексикални единици – Радост Железарова – „Универсалните мерни единици и техните различни решения в превод (върху материал от чешката и българската художествена литература)“, Гергана Падарева-Илиева  – „Превод на български език на въпросителни изречения без частицата „ли“ (наблюдения върху книги за деца)“ и  Павел Крейчи – „Наименованията на държавите – проблем на чуждоезиковите еквиваленти“.

Конференцията „Преводът и неговите предизвикателства“ се превръща в една традиция, създадена от Катедрата по славистика в Масариковия университет в Бърно, Чехия. Тя за поредна година затвърди убеждението на всички участници, че подобен специализиран форум не само е силно необходим на професионалната общност, но е и изключително успешно реализиран.