Словообразувателни особености на новата субстантивна лексика от областта на спорта в българския и чешкия език | Международен филологически форум
su.forum.students@gmail.comСп. "Филологически форум" - хуманитарно списание за млади изследователи на Факултета по славянски филологии е вече в CEEOL!

Словообразувателни особености на новата субстантивна лексика от областта на спорта в българския и чешкия език

Posted in: Библиотека, Типологии и своеобразия Started by

Словообразувателни особености на новата субстантивна лексика от областта на спорта в българския и чешкия език

Димитър Колев

Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин”, БАН

 

В доклада[1] се анализират словообразувателните особености на названията за лица от категориите nomina agentis, nomina pertinentia и nоmina feminativa, като се установяват най-продуктивните модели за производството на такъв тип съществителни имена и се обръща внимание на конкуренцията между определени суфикси.

Ключови думи: названия за лица; български език; чешки език; субстантиви; неологизми; спортна лексика

The article analyzes in comparative terms the word-formation features of person denotations from of the following categories: nomina agentis, nomina pertinentia and nomina feminativa, establishing the most productive models for the production of this type of nouns are identified and paying attention is paid to alternation the competition between certain suffixes.

Keywords: person denotations; Bulgarian language; Czech language; nouns; neologisms; sports lexis

В края на XX и началото на XXI век в българския и в чешкия език настъпват значителни промени на лексикално равнище. Двата езика постоянно се обогатяват с неологизми, включително от спортната сфера. Навлизането на нови съществителни имена става по различни пътища – заемане, калкиране, словообразуване и др. Названията  за лица са най-голям брой, като това е и причината в настоящото изследване да се спрем подробно именно върху тях.

Тук нашата  задача ще бъде да разгледаме основните деривационни модели, по които в български и в чешки език се образуват нови съществителни имена за лица в тематичната област спорт.

I. Съществителни nomina agentis

Десубстантивните  образувания от този тип назовават лица, които практикуват даден спорт, като тези лица биват два вида: деятел в зависимост от спорта, който се упражнява, и деятел в зависимост от обекта на действие.

  1. Названия за деятел в зависимост от спорта, който се упражнява

Произвеждаща основа за този тип деривати са съществителни имена, които означават видове спортове и спортни дисциплини: бълг. футзал, сумо, пейнтбол, скуош, шорттрек; чеш. futsal, parkour, snooker, pétanquе, squash, fitnesко, lakros, páka, snowboardcross, stěnolezení. В изолирани случаи (само в български) произвеждащата основа е абревиатура: ММА (>емемеец).

Основните суфикси за образуването на тези неологизми в български език са: –ист (сумист, паркурист, пейнтболист, скуошист), джия (шорттрекаджия), -ец (емемеец), а в чешки: –ista (futsalista, parkourista, snookerista, pétanquista, squashista), /ář (lakrosář, pákař, snowboardcrossař, ), ák (fitnesák, lakrosák), ec (stěnolezec).

Чешката лингвистка З. Опавска отбелязва, че при деривацията на названия за лица, практикуващи дадена спортна дисциплина, от заето съществително, завършващо в чешки на –ing, може да се говори за двойна мотивация. Според авторката мотивираща дума може да бъде съответната заемка от английски, означаваща спортна дейност/дисциплина (напр. snowboarding [дисциплина] -> snowboardista, snowboardař), или пък заето съществително, назоваващо лице спортист (напр. snowboarder -> snowboardista, snowboardař) (Опавска 2005: 22-23).

В ексцерпирания материал за чешки език се наблюдава вариативност на новите суфиксални образувания за назоваване на лица, които практикуват дадена спортна дейност: skikrosař/skikrosista; lakrosák/lakrosář/lakrosista; skysurfař/skysurfista. Наблюдава се конкуренция между суфиксите –/-ák/-ista, като дериватите, образувани по словообразувателните модели със суфикси –ista и –, в повечето случаи са неутрални в стилистично отношение, докато образуванията с –ák обикновено са стилистично маркирани като разговорни или принадлежащи към сленга.

  1. Названия за деятел в зависимост от обекта на действие

Под обект на действие тук се разбира инвентарът, който се използва в спортните занимания – например спортен уред, екипировка и под. Произвеждаща основа за този тип суфиксални деривати са съответните названия на спортен инвентар: бълг. борд, кайт, рафт, сърф, байк и др.; чеш. board, kite, raft, surf, bike и др. (Аврамова 2003: 76-77).

В българския език най-продуктивни са словообразувателните модели със суфикси ист (бордист, кайтсърфист, ролерист) и джия (рафтаджия, байкаджия) (вж. също Георгиева 2014: 411-412), а за чешкитези със суфиксиista (skatebordista, inlajnista, carverista, kiteboardista) и (kitesurfař, rampař).

Наблюденията ни потвърждават становището на Цв. Аврамова, че „тези суфикси се отнасят към най-продуктивните форманти в съвременните словообразувателни процеси в кръга на nomina agentis“ (Аврамова 2003: 76)  и че  дериватите със суфикси джия в български и ák в чешки са названия, принадлежащи обикновено към разговорната реч или сленга. За дериватите със суфикс джия в българския език обаче Цв. Георгиева посочва, че в последно време се наблюдава процес на стилистична неутрализация (Георгиева 2014: 412).

II. Съществителни nomina pertinentia

Субстантивите от тази категория назовават лица, принадлежащи към определена група хора (колектив, партия, организация, движение), идейно, религиозно или друго течение и под. Голяма част от тях са образувани от nomina propria – лични или фамилни имена, названия на организации, партии и др. (Аврамова 2003: 78). Що се отнася до спортната лексика, съществителните nomina pertinentia може да означават: лица, които принадлежат към определена спортна структура (спортен клуб, организация и под.), или лица, които са привърженици на даден спортен клуб. Образуването на подобни названия не е новост за българския език, срв. ботевисти (от „ФК Ботев Пловдив“), локомотивци (от „ФК Локомотив София“/„ФК Локомотив Пловдив“), беройци (от „ФК Берое Стара Загора“), цесекари (от „ФК ЦСКА“), левскари (от „ПФК Левски София“) и др. В съвременния период такива деривати се образуват сравнително рядко, обикновено за назоваване на членове или привърженици на определени чуждестранни отбори (напр. „АК Милан“, „ФК Интер“ и др.).

При названия за лица, които са членове или привърженици на даден отбор, произвеждащи основи са съставни названия на съответните отбори или професионални спортни клубове („АК Милан“, „AC Sparta Praha“). Днес в български активен е само словообразувателният модел със суфикс ист (миланист, интерист), но не и този с –ар, по който са образувани някои познати по-отдавна деривати като цесекар, левскар. В чешки се откриват примери за словообразувателни модели със суфиксите ista (slavista от „SK Slavia Praha“) и an (sparťan от „AC Sparta Praha“).

И в двата разглеждани езика повечето от названията от категорията nomina pertinentia, назоваващи привърженици на даден спортен клуб, имат по-скоро разговорен или сленгов характер.

В българския език дериватите, назоваващи лица, членове на спортна асоциация, се образуват от инициални абревиатури, означаващи такива асоциации: фифаджия от ФИФА (FIFA – от фр. – Federation Internationale de Football Association) и уефаджия от УЕФА (UEFA – от англ. – Union of European Football Associations). В чешки език подобни деривати не се откриват.

  • Съществителни nomina feminativa

И за двата езика е характерно, че в съвременния период се активизира образуването не само на мъжкородови съществителни от типа nomina agentis, назоваващи лица, занимаващи се с даден спорт професионално или любителски, но и на съответни женскородови названия (nomina feminativa). Факторите за това са както вътрешноезикови, така и социолингвистични. Основният социолингвистичен фактор е постоянното увеличаване на броя на жените, които се занимават със спорт, което поражда необходимост от нови названия за спортистки.

Названия за лица жени се образуват чрез деривация от съответните мъжкородови имена със суфикси –к(а) в български и –k(a) в чешки (Аврамова 2003, за български вж. също Георгиева 2014, Сумрова 2015), срв.: сноубордист > сноубордистка, скейтбордист > скейтбордистка, скуошист > скуошистка, софтболист > софтболистка, сумист > сумистка, тайчист > тайчистка, хърделист > хърделистка и др. Особено активно е производството на нови феминативни названия в чешкия език, за който е характерно, че такива се образуват от почти всяко мъжколично съществително. Те лесно се налагат в узуса и бързо придобиват общоупотребим  характер: чеш. fitnesák > fitnesačka, lakrosista > lakrosistka, pákař > pákařka, paraglider > paragliderka, pétanquista > pétanquistka, prezentér > prezentérka (жена фитнес инструктор), snowboardista > snowboardistka, softbalista > softbalistka, trojskokan > trojskokanka (състезателка по троен скок), wakeboardista > wakeboardistka и много др.

Цв. Аврамова посочва, че много от новосъздадените български феминативни съществителни, за разлика от произвеждащите ги мъжколични съществителни, са стилистично маркирани с признака разговорност (Аврамова 2003: 190). В. Сумрова застъпва по-различно мнение, според което неофеминативите следват утвърден в езика модел лицата от женски пол да се назовават със съществително име в женски род и затова разпространеното в научната литература схващане, че те имат разговорен характер, може да се приеме само условно (Сумрова  2015: 69-70). В настоящото изследване приемаме възгледите на Цв. Аврамова по въпроса.

Някои суфиксални образувания от разглеждания тип имат по-ограничена употреба в спортния дискурс (като голфърка, скайдайвърка, питчърка) и са стилистично маркирани, с разговорен характер. Други обаче (като скейтърка, бордистка, хърделистка и др.) са вече утвърдени, с по-широка употреба и са стилистично неутрални. Все по-честата употреба на подобни образувания в медиите е една от причините тези деривати в редица случаи да губят (изцяло или частично) първоначалната си стилистична маркираност.

Заключение

Проведеното изследване показва, че в тематичната област спорт в българския и чешкия език суфиксацията е основният начин за образуване на неологизми, назоваващи лица. Денотативните особености на тази тематична област обуславят факта, че новосъздаваните названия за лица принадлежат към три словообразувателни категории: nomina agentis, nomina pertinentia и nomina feminativa.

В част от случаите суфиксалните деривати се образуват по еквивалентни словообразувателни модели в двата езика (напр. със суфиксите -ка/ka, eц /-ec). Някои от активните в съвременния период модели показват продуктивност (като тези със суфикси –ист/-ista), а други са слабо продуктивни (като тези със суфикси –ец/-ec,n).

Активизирането на разгледаните деривационни модели е пряко свързана с действието на определени съвременни езикови тенденции. Така например широко застъпената деривация на нови названия за лица с интернационален суфикс –ист/-ista и произвеждаща основа – субстантивна заемка от английски, е проява на тенденцията към интернационализация. С противоположната тенденция – към национализация – е свързано образуването на мъжкородови съществителни по словообразувателни модели с домашни суфикси (-eц за български и –ák,за чешки), както и на феминативи  със суфикс –к(а)/k(a).

Конкуренцията между различни словообразувателни модели (сравнително по-широко наблюдавана в чешки) е показател за динамичността на неологизационните процеси в тематичната област спорт.

Библиография

Аврамова 2003: Аврамова, Цв. Словообразувателни тенденции при съществителните имена в българския и чешкия език в края на XX век. София: Heron press, 2003.

Георгиева  2014: Георгиева, Цв. Нова лексика от областта на спорта в българския език. – Štefan Peciar a moderná lexikografia. Zborník k 100. výročiu od narodenia Štefana Peciara. Editori Slavomír Ondrejovič, Lucia Satinská, Júlia Vrábľová. Bratislava, Vydavateľstvo Slovenskej akadémie vied, 2014, s. 404–417.

Опавска 2005: Opavská, Z. Nová pojmenování osob. – В: Neologizmy v dnešní češtině. O. Martincová a kol. ÚJČ AV ČR. Praha 2005, str. 19–39.

Сумрова 2015: Сумрова, В. Новите феминални названия в българския език. Дисертация. София, 2015.

 

[1] Изследването е проведено в рамките на проект ДФНП-114/11.05.2016 „Неологизационни явления в българската и чешката лексика и тяхното лексикографско описание (неологизми от областта на спорта)“, финансиран по Програмата за подпомагане на младите учени в БАН.

За автора

Димитър Колев е задочен докторант в секцията за българска лексикология и лексикография към Института за български език. Разработва дисертация, посветена на иновационните явления в областта на спортната лексика в българския език в съпоставка с чешки.

E-mail: dimitar_kolev87@abv.bg