Сибилантни особености на съвременния испански език в Мексико | Международен филологически форум
su.forum.students@gmail.comСп. "Филологически форум" - хуманитарно списание за млади изследователи на Факултета по славянски филологии е вече в CEEOL!

Сибилантни особености на съвременния испански език в Мексико

Posted in: Библиотека, Типологии и своеобразия Started by

Сибилантни особености на съвременния испански език в Мексико

Славея Горанова

Софийски университет „Св. Климент Охридски”

 

Представят се основни сибилантни особености на испанския език в Мексико и се правят заключения за отношенията между разглеждания вариант и типа на плурицентричния език. За да се избегнат необосновани изводи, фонемната опозиция /θ/-/s/ се поставя в историческа перспектива. Посочват се артикулационните особености на мексиканската /s/, която за разлика от върховата иберийска, е средноезична. Разлеждат се шестте вида отслабване на имплозивна /s/, изброени от Морено де Алба: пред пауза, пред начална гласна, пред носова съгласна, пред вътрешна беззвучна преградна, пред начална беззвучна преградна, пред звучна съгласна. Внимание се отделя на тенденциятя към соноризация или елизия на сибилант в определен фонологичен контекст.

Ключови думи: сибилант, мексикански вариант, фонемна опозиция

We explore main sibilant peculiarities of the Mexican variant of Spanish and reach conclusions about the relation between the variant in question and the type of the pluricentric language. To avoid unsubstantiated conclusions, the phonemic opposition /θ/-/s/ is placed in historical perspective. Also examined are the articulatory peculiarities of the Mexican /s/ which — in contrast to the European apical one — is predorsal. The six different types of weakening of implosive /s/ enumerated by Moreno de Alba are presented: weakening before a pause, before an initial vowel, before a nasal consonant, before an inner unvoiced occlusive, before an initial unvoiced occlusive, before a sonorous consonant. Attention is paid to the tendency towards sonorization or elision of the sibilant in a certain phonological context.

Key words: sibilant, Mexican variant, phonological opposition

Въведение

Нараства интересът към особеностите на звуково равнище на различните варианти на испанския език. В испаноезичната страна с най-многобройно население, Мексико, днес се наблюдават редица такива особености. Тук ще се спрем на основните сибилантни характеристики на мексиканския вариант.

Фонологични особености

Най-значимата сибилантна особеност на съвременния испански език в Мексико несъмнено е дефонологизацията на фонемната опозиция /θ/-/s/. Явлението е познато като seseo – на български предлагаме то да се обозначи с термина сесеизъм.

Днес в Мексико не съществува фонема /θ/, въпреки че в някои диалекти в страната /d/, най-вече в края на думата, се реализира чрез алофон [θ] (Браво 2006: 2).

Наличието на фонема /θ/ позволява при иберийския испански да се образуват специфични минимални двойки (pares mínimos), т.е. думи с нееднакво значение, които се различават при произношението си само по един звук. Такива двойки са casar (женя се/омъжвам се) и cazar (ловувам). При по-голямата част от испанските варианти минимални двойки по признак /θ/-/s/ не се наблюдават: при неписмената комуникация (в писмената, разбира се, се разчита на ортографията) смисловото разграничение става от контекста.

На пръв поглед загубата на фонетичната опозиция /θ/-/s/ при мексиканския вариант би могла да изглежда в противоречие с Косериувия тип (tipo) на испанския език. Типът, обхващайки „принципите, отговарящи за правилата на системата”, надхвърля съществуващото в системата, като включва и потенциално осъществимото (Косериу 1977: 195). В този контекст еволюцията на испанския език илюстрира постепенната асибилация на сибиланти (съскави съгласни), като така подкрепя тезата за допустима от испанския тип абсолютна загуба на фонемата /θ/.

В средновековния испански са съществували шест сибиланта: четири фрикативни, от които две двойки, върхови венечни и преднонебни, звучна и беззвучна съгласна, както и два върхови зъбни африката, звучен и беззвучен. Ще си послужим с Уалдовите примери за употребата на средновековните фонеми: звучна върхововенечна проходна, /z/ в kasa – /káza/ и беззвучна такава /s/ в passa – /pása/, звучна върховозъбна преградно-проходна /dz/ в dizia – /didzía/ и беззвучна такава /ts/ в braço – /brátso/, както и звучна преднонебна проходна /ʒ/ в ojo – /óʒо/ и беззвучна такава /ʃ/ в dixo – /díʃo/ (Уалде 2011: 296). Както изследователят отбелязва, под влиянието на два основни фактора, общи за всички диалекти – загуба на африкатността и обеззвучаване, броят на сибилантите в испанския език започва да намалява още от края на Средновековието, като в централна и северна Испания африкатите еволюират в проходната /θ/, а фрикативните върхови венечни – в /s/, докато в Андалусия и на едните, и на другите отговаря /s/. Загубата на това разграничение в андалуския диалект на иберийския испански се наблюдава и при мексиканския вариант на испанския (а и при останалите неевропейски варианти).

Уалде всъщност разкрива и друга характеристика, епитомизираща мексиканския вариант: освен отсъствието на фонема /θ/ за сметка на широкообхваната /s/, самата артикулация на /s/ е специфична. Докато при иберийския вариант /s/ е върхова, в мексиканския тя е средноезична.

Както подробно разяснява Морено де Алба:

Може би най-забележимата разлика във връзка с иберийската /s/ се състои в това, че докато мексиканската се произнася, допирайки средната част на езика, активен орган до горните венци, пасивен орган, то испанската и, по-точно, кастилската, мадридската обикновено се произнася посредством контакт на върха на езика до венците, поради което е и позната като върхова. (Морено де Алба 2002: 77)

Фонетични особености

Освен фонологични съществуват и фонетични сибилантни особености на съвременния испански език в Мексико. Най-голям интерес тук представлява консонантното отслабване, което се наблюдава в края на сричката. Вече класическа е класификацията на Морено де Алба, който посочва шест разновидности на подобно имплозивно отслабване в мексиканския вариант: „отслабване на крайна имплозивна –s/ пред пауза”,  „отслабване на имплозивна –s/ в края на думата пред начална гласна”, „отслабване на имплозивна –s/ пред носова съгласна”, „отслабване на имплозивна –s/, следвана от беззвучна преградна в думата”, „отслабване на –s/  в края на думата, когато следва начална беззвучна преградна”, „отслабване на имплозивна –s/ пред звучна съгласна”, (Морено де Алба 2002: 74-96).

Преди да разгледаме шестте категории редно е да се уточни терминът отслабване. Докато изследователи като Морено-Фернандес често наблягат на разликата между отслабване, аспирация и елизия, като възприемат трите като последователни фази на фонетичен процес (Морено-Фернандес 2004: 981), Морено де Алба използва отслабване като обобщителен термин:

[. . .] във всички случаи за отслабване на –s ще се счита който и да е от следните алофони: фонетична нула, беззвучна аспирация (h), звучна или напълно соноризирана аспирация, която и да е отпусната аспирация, както и всеки смесен звук, в който участва аспириран елемент.  (Морено де Алба 2002: 78)

Първата разновидност, отслабване на краен имплозивен сибилант пред пауза, почти не е разпространена в Мексико. Както Морено де Алба отбелязва, много малко са местата с честота на загубата или аспирацията над 50%, а и при сравнение с други типове отслабване, то този изпъква като рядко срещан (Морено де Алба 2002: 79).

Така че иначе често срещаната във варианти на испанския език елизия на /s/ пред пауза не е типична за Мексико и произнасяне от типа /bámo/ – vamos е чисто диалектна проява, която, поне що се отнася до мексиканския вариант, не може да бъде  вариантен маркер. Всъщност по-точно би било да се посочи, че наличието ѝ не характеризира мексиканския вариант, но подобна елизия би могла да служи като маркер на мексиканския вариант чрез отсъствието си.

При втората разновидност се касае за отслабване на крайно /s/ пред начална гласна, т.е при случаи като las amargadas.  Тук се сблъскваме с феномен, много сходен с този, наблюдаван при елизията на финалния сибилант пред пауза. От една страна, и двата вида отслабване се срещат най-вече по мексиканските крайбрежия и почти изцяло отсъстват от вътрешността на страната; от друга – и двата се отличават със слабо разпространение (Морено де Алба 2002: 79-84).

Третата разновидност, „отслабване на имплозивна s пред носова съгласна”, предлага напълно различна реалност. За разлика от предишните два типа отслабването пред назална /n/ или /m/ е широко застъпено. За да проличи това, достатъчно е само да се  сравнят карти на разпространението на  трите типа (Морено де Алба 2002: 79-87): докато при разновидности на елизия на крайно /s/ тяхното присъствие се отбелязва на картите с малък на брой, съсредоточени основно по крайбрежията, символи, то загубата на сибилант пред носова съгласна нагъсто покрива със символи цялата мексиканска територия. Освен чисто количествено (като честота на срещане), третият тип се отличава и качествено: елизията на крайно /s/ пред назална съгласна представлява най-силната степен на отслабване на имплозивен сибилант въобще. Както Морено де Алба посочва, „когато имплозивна –s е последвана от която и да е звучна съгласна, то –s има тенденцията да отслабва повече от в която и да е друга позиция” (Морено де Алба 2002: 82). Тук се касае за пълна загуба или аспирация на /s/ в случаи като cisne, sismo  (латиноамериканската словоформа, отговаряща на иберийската seísmo), mismo и прочие. Не може да не се отбележи, че с абсолютно същите примери може да се илюстрира и точно обратната тенденция: тази към соноризация на сибиланта. Наистина на територията на Мексико оперират две взаимноотричащи се, противоречащи си тенденции: въпроси като коя от двете е по-широко застъпена и дали едната ще надделее над другата не са обект на настоящото изследване. Значимото тук е  заключението, до което наличието на засилване (соноризация) или отслабване (елизия) ни води. На пръв поглед взаимнонетърпящите се, несъвместими тенденции, опериращи на ниво норма,  всъщност имат общ знаменател: недопускане на беззвучен алофон в позиция, предхождаща назална съгласна. Това ни кара да приемем, че в мексиканския вариант не се приема беззвучна реализация на сибилант пред носова съгласна.

Когато разглеждаме четвъртата разновидност, „отслабване на имплозивна s, следвана от беззвучна преградна в думата”, отново се сблъскваме с ниска честота на разпространение. Освен това, както при елизиите на крайно /s/ пред пауза и пред начална гласна, картата е не само почти празна откъм символи, представляващи наличието на отслабване, а и малкото такива са съсредоточени по мексиканските крайбрежия. Загубата на /s/ пред беззвучна съгласна в думи като especial и estómago не само не е често срещана в сравнение с отслабването на /s/ пред носова съгласна (което, както видяхме, се радва на широко разпространение). Четвъртата разновидност е рядкост дори на фона на първите два – сами по себе си много слабо разпространени (Морено де Алба 2002: 88).

При петата разновидност, както и при четвъртата, се сблъскваме с отслабване на /s/ пред беззвучна преградна – този път обаче, беззвучната е в началото на думата. Типът „отслабване на –s в края на думата, когато следва начална беззвучна преградна” е значително по-често срещан от предходния, т.е. беззвучната преградна извън вътрешността на думата предлага много по-силна мотивация за елизия на предхождащия я сибилант (Морено де Алба 2002: 91). Въпреки увеличението на честотата на петия тип, разпространението му остава географски ограничено до крайбрежните райони.

Изглежда безспорно, че и четвъртата, и петата разновидност на отслабването на /s/ са само диалектни проявления, що се отнася до мексиканския вариант, както и че присъствието на беззвучна преградна непосредствено след сибиланта не води до появата на специфично фонетично явление.

Шестата и последна разновидност, „отслабване на имплозивна –s пред звучна съгласна”, по високата си честота в сравнение с останалите типове, е сходна с третия измежду тях, т.е. елизия на сибилант пред звучна съгласна се среща много повече, отколкото която и да е друга елизия освен тази пред носовка. Всъщност Морено де Алба дори вижда възможно продължение на третата разновидност и преливането й в шестата: „тенденцията на отслабване на  –s пред назална съгласна се разпростира към която и да е сонорна съгласна” (Морено де Алба 2002: 91). Със сигурност, макар и с някои изключения, разположението на символите при шестата разновидност се препокрива с това при третата. Може да се заключи, че там, където /s/ отпада пред носова съгласна като в mismo, е много вероятно то да не се произнася и пред звучна съгласна като в desde и обратното (нека все пак подчертаем, че нито едното отслабване винаги е придружено от другото).  Все пак безспорен остава фактът, че третият и шестият тип на отслабване на  /s/ са най-широко разпространените.

Друго наблюдение обаче, също се налага: отслабването на /s/ във всичките си разновидности не е широко застъпено в мексиканската територия; всъщност то е ограничено само до някои части от крайбрежията й. Елизията на сибиланта не е национален феномен и макар и типична за редица, ако не и за повечето, испански варианти, загубата на  /s/ не е характерна за испанския в Мексико. Вярно е точно обратното: съхранението на /s/ в позиции, където иначе често отпада, е системен маркер на мексиканския вариант.

Заключение

На базата на дотук изложените ключови сибилантни особености може да се направи изводът, че в съвременния испански език в Мексико не се допуска беззвучен сибилант пред носова,  а често – и пред звучна съгласна. Противоположните тенденции на елизия или соноризация, обединени по този признак (те оперират както при сибилант пред носова съгласна, така и при /s/ пред звучна, макар и по-слабо застъпени във втория случай), са всъщност две напълно различни реакции пред една общоиспанска тенденция, тази към отворена сричка. Тук главният въпрос, който предстои да бъде разрешен от изследователите, е дали в мексиканския вариант като доминираща ще се установи склонността към съхраняване на сибиланта в контекста на първите три разновидности (крайна /s/ пред пауза или пред начална гласна, или пред назална съгласна), тъй като тогава подобна консервация би представлявала маркер на системата, който е в противоречие с може би най-характерната за испанския език тенденция (като така мексиканският би се отличил рязко от останалите варианти на езика).

Библиография

Браво 2006: Bravo, E. La pronunciación del español mexicano. [прегледан 10.07.2011]. <http://www.siff.us.es/fil/publicaciones/apuntes/ebravo/EA-_tema4-CLS.pdf>.

Косериу 1977: Coseriu, E. El hombre y su lenguaje. Madrid: Editorial Gredos, 1977.

Морено де Алба 2012: Moreno de Alba, J. La pronunciación del español en México. México: El Colegio de México, 2012.

Морено-Фернандес 2004: Moreno-Fernández, F. Cambios vivos en el plano fónico del español: variación dialectal y sociolingüística. – В: Historia de la lengua española. Съст. R. Cano. Barcelona: Ariel, 2004, 973-1010.

Уалде 2011: Hualde, J. et al. Introducción a la lingüística hispánica. Cambridge: Cambridge University Press, 2011.

За автора

Славея Горанова е докторант по фонетика и фонология, испанска филология, ФКНФ, Софийски университет „Св. Климент Охридски”, България. Научните й интереси са насочени към вариантологията, плурицентричните езици, звуковото равнище на испанския език

Е-mail: maestrabella@abv.bg