Облаците, които сме чували,
че обитаваме,
превръщат ни в преселници,
в отражения на миражите,
които прекосяваме;
затова, затова
все още питаме
защо си въобразяваме, че можем
да издигнем наново домове
от пустините
на празните пясъчни часовници;
все още питаме
защо се излъгахме, че можем
да уловим
хвърчилата, истините, годините,
които сме си измислили,
че заслужаваме;
когато все по-високи,
все повече стават дюните,
все по-често
струва ни се,
че дори когато вали –
дъждът не идва,
щом каквото пресушим:
разпростира се,
расте,
расте навътре.