прясна и черна мъка
като пръст от гроб
пустота
където няма никой
разранена и грозна душа
обърквам метафори
за да разговарям с теб
сега светът е пълен с изроди
познати с променените си пози
сега поезията не съществува
извън рецитали и конкурси
полагащи неистови усилия
да бъдат първи сред неграмотни
смъртта не заслужава почести
когато ѝ говорят за безсмъртни
останалото е илюзия
стоя на пръсти
и те прегръщам

---

За автора: Лора Динкова е родена през 1988 г. в София. Завършва българска филология и магистратура по литература и кино в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на поетичната книга „Отключено безвремие“, която през 2012 г. печели награда в конкурса за дебютна литература „Южна пролет“, провеждан в Хасково. През 2013 г. става носител на приза най-добър млад славянски поет  в Международния славянски поетичен конкурс, организиран в Харков, Украйна. През 2014 г. излиза втората ѝ стихосбирка ,,Осиновени думи“, а през 2018 г. третата ѝ поетична книга – ,,Диагноза тишина“. Носителка е на специалната награда за поезия от Националния литературен конкурс ,,Яна Язова“ през 2019 г., а през февруари 2021 г. и на наградата от националния конкурс за поезия ,,Теодор Траянов“.

Нейни стихотворения са превеждани на италиански, френски, полски и руски език. Публикува статии, рецензии и литературна критика в българския културен печат и в електронни сайтове.

Учител по български език и литература.

Доктор по филология към Катедрата по българска литература на Софийския университет ,,Св. Климент Охридски“.

e-mail: liory@abv.bg