Под нас, в рохката земя,
вече се сменят няколко поколения,
отслабват бавно заедно с корените,
както онзи, който си тръгва последен от гробищата:
гръбнакът му се огъва като вековна круша
и пуска филизи към почвата,
мой ред е вече,
казва,
сякаш чака животът да обърне хода си
и да може този път той да порасне по-добре:
прав и силен
като дърветата,
които ще пробият пръстта до него.

Наталия Иванова е родена през 1992 г. в гр. София. Завършва специалност „Журналистика”, а след това и магистърската програма „Преводач-редактор” в Софийския университет. Отличена в конкурсите на „eRunsMagazine“ и „Liternet“ (2014), „Васа Ганчева“ за постижения в журналистиката (2015), „Боян Пенев” в Шумен (2015), „Веселин Ханчев“ (2016), „С море в сърцето” (2016), „На слънце време” (2016), „13 века България” за литературна критика през 2018 г. Нейни стихотворения са публикувани в „Кръстопът”, „Литературен вестник”, „Liternet“, както и в двуезичната антология за съвременна българска поезия „Jamás olvidados / Hикога забравени“ и в „Зоната“ – т. 1 на антология за съвременна българска поезия (2017, „АРС“). Първата ѝ стихосбирка „Човек с бинокъл“ (изд. Scribens) излезе през есента под редакцията на Марин Бодаков и с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

e-mail: natyivanova@abv.bg