Франческа Земярска

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Разказът „Метаморфозата“ на Кафка се отнася до преображението на търговския пътник Грегор Замза в огромно насекомо. Основният акцент в статията е връзката между процесуалния характер на пълната, необратима метаморфоза и акта на храненето в седем стъпки, които ясно очертават самоизчерпването на хибридното съществуване на Грегор през изпразването от смисъл и на човешката, и на насокомоподобната му форма.

Ключови думи: метаморфоза, глад, хранене, самоизчепрване, отричане, общуване, хибриден характер, Кафка

Kafka’s novella „The Metamorphosis“ of treats the metamorphosis of the travelling salesman Gregor Samsa into a monstrous, verminous bug.  The main focus of the present text is the link between the procedural character of the complete, irreversible metamorphosis and the act of feeding in seven steps. These steps clearly outline the process of self-depletion of the hybrid existance of Gregor through the emptying of the meaning of his human and insect-like form.
Keywords: metamorphosis, hunger, feeding, self depleting, denial, communication, hybrid character, Kafka

Разказът „Метаморфозата“ на Кафка се отнася до преображението на търговския пътник Грегор Замза в „огромно насекомо“ (Кафка 2011: 7). Тази промяна има процесуален характер. Тя не е моментен акт, осъществил се през нощта без прякото участие на самия Грегор и заобикалящата го среда. Процесът на метаморфозата протича през различни етапи, движещи се паралелно. Един от ъглите, през които би моглo да бъде гледано метаморфозирането на Грегор, е темата за глада и храненето. В настоящата работа ще бъдат разгледани различните ситуации на храненето в разказа, както и съпътстващите ги събития.

Темата за глада е позната при Кафка и от разказа “Шампионът по гладуване“ (Кафка 2011: 65-76). Там гладът е представен като изкуство или псевдоаскеза на шампиона. Паралелно може да се гледа преминаването от човешката в нечовешка форма при шампиона и при Грегор. Липсата на апетит и удоволствие от храната, вследствие на незадоволените им необходимости отвъд елементарните физически нужди, са това, което най-точно обединява бягството от живота и на двамата герои.  Нагонът към смъртта е онова, което ги отчуждава от света, което се превръща в отчуждение от собственото им съществуване.

 За първи път в разказа „Метаморфозата“ рутинно се упоменава гладът, сякаш за да отбележи нормалността на случващите се не-нормални събития при събуждането на Грегор – „Ако оставяше настрана сънливостта си, действително неуместна след дългото спане, Грегор се чувстваше съвсем здрав и дори особено гладен (Кафка 2011: 9). Гладът представлява състояние на организма, предизвикано от недостига на вещества, необходими за поддържането на хомеостазата. Хомеостазата от гръцки ὅμοιος означава „еднакъв, подобен, съвпадащ“ и στάσις „стоя, състояние“ (Костов, Костов 2012). През този „особено силен глад“ са изведени и вътрешнобиологичните процеси на метаморфозата, тоест хомеостазата е нарушена  вследствие на полуподмяната на един организъм с друг. Метаморфозиращото през нощта тяло е употребило голяма част от своята енергия. След сложната и тежка борба около ставането от леглото и последните полууспешни опити за членоразделен говор, първата среща на Грегор с външния свят е стресираща както за самия него, така и за семейството му и  прокуриста. Картината на непривичното събитие е противопоставена на фоновото описание на обстановката, която до момента на закъснението е била обичайна. Храната отново заема основно място: „Сервизът за закуска бе строен многочислен върху масата, понеже за бащата закуската беше най-важното ядене за деня“ (Кафка 2011: 20).

В тази първа част на разказа мястото на храната е доловимо като отразител на нормалността, рутинността и ежедневието. Чрез това битово изображение на храната като фон още повече се заостря напрегнатостта и необичайността на настъпилата суматоха вследствие на първия етап от метаморфозата на Грегор.

Второто събуждане на Грегор отново е белязано от глада. Това обаче е нов вид глад – силен и инстинктивен. Грегор, макар и физически наранен, пропълзява от единия до другия край на стаята, несъзнателно, поради факта, че до вратата му стои една от любимите му храни – млякото, което го е привлякло с аромата си. С учудване разбира, че в новото си състояние и тяло тази храна не задоволява желанията му. От тази ситуация личaт новонастъпилите промени у бившия търговски пътник. Неговата метаморфоза вече е ситуирана и на вкусово равнище. Заедно с физическия му облик са се изменили и хранителните му предпочитания.

Човекът-насекомо е отделен от семейството си – затворен в старата си стая, превърнала се сега в изолатор. Показано е желанието на насекомото да бъде разпознато като Грегор Замза отново чрез акта на храненето, когато неговата сестра влиза в стаята му и то тайно се надява тя да забележи, че чинията му с храна е пълна, което би трябвало да я обезпокои: „Ако не го стореше по собствен начин, той би предпочел да умре от глад, но нямаше да я подсети“ (Кафка 2011: 27). На първо време у Грете се забелязва желание да разбере и помогне. Тя все още възприема насекомото като Грегор. Прекратяването на опитите за разпознаване на човека Грегор в насекомото Грегор на по-късен етап от разказа ще е именно онова, което ще лиши героя от възможността за живот. На този етап сестрата старателно „изследва“ вкусовите предпочитания на насекомото, носейки му различни видове храни. Още тук обаче се забелязва твърде променената нагласа към Грегор – измитането и изхвърлянето на недокосната от него храна, сякаш е негодна за ядене, предшества по-късно измитане на Грегоровия труп като непотребен боклук.

Поетапно отношението на Грете се променя. Отделянето на Грегор от човешката му същност е белязано от неколкократни отхвърляния. Дарин Тенев прави аналогия между храненето и общуването: „Би могло да се каже, че ако с храненето настъпва обмяна на вещества, то с общуването се разменят думи“ (Тенев 2016: 10). Комуникацията, макар и косвена, с Грете се осъществява посредством грижата за прехраната му, която тя извършва. Никой не подозира, че Грегор разбира човешкия говор и не прави опити да поговори с него. Най-близо до разговор се явяват възклицанията на сестра му, когато отнася яденето.Желаейки да осъществите комуникация с близките си, Грегор подслушва техните разговори, като най-често чува само такива, които се случват на масата по време на хранене. В тази ситуация храненето, което по-рано контрастира на промените, вече се е сляло с тях. Метаморфозата на Грегор се разпростира из цялата му среда. Ежедневният акт на храненето на семейството му е белязано от типична човешка реакция при стрес – липса на апетит. „Благодаря, не ми се яде“ е реплика, отъждествяващата се с вътрешното страдание, за което Грегор трябва да чува постоянно. Репликата още повече вменява у него вина и го отчуждава от средата му. Така пространството на масата се превръща в една от малкото връзки, привързвания на Грегор към човешкия свят. Освен обратна връзка обаче масата е един от ключовите топоси в разказа, който поетапно отчуждаваГрегор от човешкото.

Прекратеният комуникативен акт е първото отдалечаване на новия Грегор от предишната му същност. Не след дълго у него настъпва и още един стадий на отчуждаване – храната спира да му доставя удоволствие. От акт, носещ наслада и радост, се превръща единствено в биологична нужда. В човешкия живот на Грегор храната и общуването са били крепител на семейството му и принадлежността към него. Лишен от тях, той е принуден да преоткрие нещо ново, различно, присъщо на сегашното му състояние. Именно в тази ситуация настъпва и моментна наслада от преображението. Може да бъде забелязано едно ново отношение на Грегор към него самия. Той се отдава на типичното за всяко насекомо – лазенето: „Сестрата веднага забеляза новото развлечение, което Грегор си беше измислил“ (Кафка 2011: 35).

С времето емоциите на Грегор и семейството му стават обратнопропорционални. Текстът отправя към две на пръв поглед противоречащи, а всъщност допълващи се теории за тях: колкото повече Грегор приема новата си форма и се приближава към нея, толкова по-отхвърлен бива от семейството си, но в същото време колкото по-отхвърлян бива от тях, толкова повече се приближава към новата си форма. След косвеното отхвърляне идва моментът и на пряката среща с него. Насилието, извършено над Грегор от баща му, категорично измества надеждите за връщане към предишния ред. Макар и семейството му да отваря вратата за него, то е само привидно отваряне, което категорично е показано с останалата забита ябълка в Грегоровия гръб. Тя е видим спомен на трайното отчуждение. Новооткритото му забавление е безвъзвратно изгубено и сега единственото, което му остава, е позволение да слуша близките си, когато са около масата. Грижите им не надвишават критичния минимум на безусловно необходими. Грете спира да се интересува дори от това дали насекомото-човек яде, единствено механично помита останалото след него.

При настъпването на пролетта, която традиционно се предполага като ново начало на живота, разцъфване, което малко по-късно ще бъде забелязано у Грете, Грегор е вече в края на своя жизнен път. Отказът му от храненето идва заедно с новия сезон. Пълната незаинтересованост на семейството му е имплицитно посочена като причина за липсата на апетит: „Отпърво мислеше, че поради тъгата, породена от състоянието на стаята, просто му се отщява да яде, ала именно с промените в стаята той твърде скоро се промени“ (Кафка 2011: 49). У Грегор се съзира апатичност не само към храненето, а и към онова, което до скоро крепи връзката му със света: „Понеже квартирантите сегиз-тогиз също вечеряха в общата дневна, понякога вратата към нея стоеше затворена, ала Грегор много лесно свикна с това, защото често, когато тя бе отворена вечер, той не се възползваше от обстоятелството, а се прибираше в най-тъмния ъгъл на стаята си, без семейството да забележи“ (Кафка 2011: 50).

Отказът от храната е вследствие на отказаното общуване и разбиране. „Мигар беше животно, щом музиката го покъртваше толкова дълбоко? Струваше му се, че пред него се простира път към жадуваната неизвестна храна.“ (Кафка 2011: 52)  – ето как метаморфозира нуждата му от храна – храна отвъд буквалното хранене. Но скоро след това настъпва моментът на пълното отричане от Грегор, тогава, когато „Грете „разбира“ истината за Грегор, а именно, че това не е Грегор“ (Спасова, Калинова 2016: 14). На прага на поносимостта човекът-насекомо почти спира да усеща гнилата ябълка в гърба си. Неговата чувствителност е вече силно притъпена малко преди окончателното му измитане от света: „Та той самият беше на мнение – дори по-твърдо от сестрата, – че трябва да се махне“ (Кафка 2011: 57).

Метаморфозата, доведена от отхвърляне през отчуждение до пълно самоизчерпване, приключва с контрастиращата на пролетта, утрото, силата и жизнеността на прислужница, смърт на Грегор. Едва при смъртта семейството забелязва измършавяването на насекомото.

Смъртта на Грегор е резултат от неговото пречупване, което противно на първоначалните очаквания не се случва вследствие на метаморфозиралото му тяло, а след отхвърлянето от близките и най-вече нападението над бащата над него. Осъществена е двойна метаморфоза: метаморфозата на тялото и на храната-комуникация. Образът на ябълката очертава цялостната картина на преживяванията на Грегор след метаморфозата на тялото. Той е непрестанно атакуван до момента на умората, отчуждението, самоизчерпването. Непремахването на впилата се ябълка, загниването ѝ върху гърба на насекомото са примери за безразличието, в което умира Грегор, предварително осъден на смърт от незаинтересоваността.

Оставен напълно сам постепенно Грегор преминава отвъд себе си, отдалечава се все повече от човешката си природа. Отнета му е възможността да се слее и със своята нова страна. Заглавието обхваща цялото сюжетно действие в разказа. Метаморфозата не е настъпилата у Грегор промяна на формата – от човешка към насокомоподобна, това е само един от нейните етапи. Метаморфозата се разгръща през няколко основни стадия, като ключово е и преминаването на храненето през различни нюанси на отхвърляне и пълно отчуждение. Могат да бъдат изведени няколко пътя на храната: първо, храната като констрастиращ фон; второ, храната като знак за вътрешните вкусови изменения; трето, храната като косвена комуникация между Грегор и Грете; четвърто, пространството на масата като връзка на Грегор и света; пето, липсата на грижа към храната като израз на отчуждението на Грете; шесто, прехвърлянето на храната в пространството отвъд храненето; седмо, отказът от храненето на Грегор като предшестващ финала.

Метаморфозата е различни видове отричане от принадлежащия живот – отричането на общуването от страна на близките, отричането на Грегор от храната и отричането на смисъла от съществуването му и от двете страни. Така тя е доведена до крайност – пълна, завършена и необратима.

Библиография

Кафка 2011: Кафка, Ф. Метаморфозата. Прев. Димитър Стоевски. София: ФАМА, 2011.

Костов, Костов 2012: Костов, Н., И. Костов. Гръцко-български речник, София: Труд, 2012.

Спасова, Калинова 2016: Спасова, К. Калинова, М. Негативен анагнорисис: серия от отрицания при Кафка – Литературен вестник, 21/2016, 14.

Тенев 2016: Тенев, Д. Моделиране, метаморфоза: формалните указания на Кафка – Литературен вестник, 21/2016, 10.

За автора

Франческа Земярска  е студент в четвърти курс, специалност „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Интересите й са в полето на литературната теория и история, по-конкретно ориентирани към времето на Ренесанса, модернизма и пост-модернистичните течения в западноевропейската литература и култура през автори като Микеланджело, Кафка, Бекет и др.

E-mail: fzemyarska95@gmail.com