Любовта през Ренесанса

Уважаеми читатели,

Днес живеем с вярата, че любовта е едно от онези „непреходни неща“, споделяни и преживявани от всички епохи и всички култури по идентичен начин. Една от онези унивресалии, които ни позволяват лесно да припознаваме себе си в персонажите на Бокачо и Шекспир и да вярваме, че от собствен опит разбираме лириката на Петрарка или присмехулния тон на Вийон.

Дали обаче това наистина е така и дори ако така, дали лекотата, с която отхвърляме историческата природа на един човешки феномен, не закрива от погледа на изследователя тъкмо онзи нюанс в детайла, който въвежда разликата, бележи историческото своеобразие на явлението, функционира като „исторически индекс“ (по израза на В. Бенямин)? Любовта като психологическо преживяване може би е действително идеален или най-малкото обективно еднакъв механизъм у човека, но доколкото бива изказана, т.е. доколкото става част от дискурса на една култура, тя е подчинена на извъниндивидуалните механизми на този изказващ дискурс, бил той словесен, какъвто е в случая с литературата, или пък опосреден от други изразни форми (музика, изобразително изкуство). В този смисъл любовта представлява херменевтичен проблем, причастен на общата рамка на историкохерменевтичния подход, а именно: как да общуваме с творбите от миналото? В случая се питаме: как да разбираме любовта от миналото? Дали простото вживяване (ако изобщо е възможно), не е редукционистко отношение, което проектира познати ни модели върху чужд материал и по този начин ни отнема тъкмо богатството на любовта?

През зимния семестър на учебната 2021 – 2022 г. студентите от 2. курс, специалност „Българска филология“ на СУ „Св. Климент Охридски“, приеха предизвикателството да си зададат тези въпроси по отношение на присъствието на темата за любовта в западноевропейската ренесансова литература. Сред обектите на изследване се подредиха шедьоврите на Бокачо, Петрарка, Вийон, Ронсар, Марлоу, Сервантес, Шекспир. Аналитичните текстове, включени в настоящия брой от поредицата „Международен филологически форум“, са резултатът от това усилие. В своето многообразие те разкриват различни фасети от сложната и пъстра картина на преживяването на любовта в епохата на Западноевропейския ренесанс, като по този начин показват, че можем да открием както познатото, така и непознатото преживяване на неочаквани места. Задачата на филолога се състои в това да потърси обяснение за чуждото и за своето по равно.

От съставителя

Съставител и научен редактор: гл. ас. д-р Богдана Паскалева

Редактори: гл. ас. д-р Богдана Паскалева, гл. ас. д-р Надежда Стоянова, гл. ас. д-р Теодора Цанкова, д-р Мария Русева

Съдържание