Симона Алекс, Джобни алогизми | Международен филологически форум
philol.forum@uni-sofia.bgСп. "Филологически форум" - хуманитарно списание за млади изследователи на Факултета по славянски филологии е вече в Scholar One!

Симона Алекс, Джобни алогизми

Posted in: Творческа библиотека Started by

Симона Алекс, Джобни алогизми

Джобни алогизми

Симона Алекс

 

Глобални промени

Ако се отопляваме с парно, това може да доведе до глобална среща на горното и долното небе. Студеното няма да стане топло, а само горещо, така че аз лично вече свиквам да се къпя с кал. Сешоарите ще се продават вече единствено в магазините за био стоки. Когато видите птица, незабавно се завъртете три пъти надясно и тя ще изчезне. Появата на динозаври не бива да ви стряска, те само се разхождат. Търсят новото червило на кметицата. Всеобщо разочарование настъпва ежедневно при мисълта, че рицарите не са възкръснали да убият кърпичките на своите дами. Не забравяйте да изключите телевизорите по време на спектакъла на годината. Обувките не биха полетели. Избягвайте пропасти. Купете си нови коси и камъни за новия връх на планината.

Дълго

Днес намериха последния жив скелет. Истинско чудо! Търсиха го под пътя, а той се оказа легнал на главната улица. В  момента му правят операция на всички органи. Животът го е напуснал, но ще бъде спасен. Нали ни трябва поне един експонат, за да действа градският музей. Другият вариант беше вечно тичащият охлюв, но все още не е намерен човек да надбяга точно него. С това се изчерпваха възможностите на града. Надеждата се върна. Ако намерим начин да изтрием следите от червило по черепа, скоро всичко ще е без ред, точно както планирахме. Монтираме пантите. Вратите ще се затворят за обикновените хора. Елате, но носете чадъри, крем против мъгла и диадеми.

Есента

Есента ни е любимият сезон, само защото дърветата отпускат порозовели клони над селските кръчми и с всички сили се опитват да плиснат от чашите на редовните миряни листата. Губят синия си цвят, спокойно подтичват по посока слънцето, търсят нов стопанин по луните и сателитите. А градинките се пълнят, пукат, пръскат се по шевовете и хралупите. Прас!

За мечтите

В края на годината те си пожелават ново бъдеще, в което има само лилави моркови и хубави коли, солени сладкиши и разбира се, много балони. Ще са най-щастливи, ако дъгата е синя и се слива с небето, дъждът е розов и прави прозрачни локви. Но идва началото и получават малко пакетче пълно с вода и шише, съдържащо коприва и мушичка еднодневка.

Мутации

На спортното състезание е дошъл и папагалът. Той  е редовен посетител и винаги е облечен в бял костюм и вратовръзка. Поддържа формата си със скокове. Винаги можете да видите с него жена му – висока блондинка с оранжеви очи. Токчетата на обувките й са по-големи от съпруга й. А той опитва да лети над косата й. Това не е приказка, а поезия.

Мутации 2

На брега на морето винаги седи онази чайка, която всички познават по необикновено високия й ръст. Тя е поне един метър над събратята си, което, разбира се я прави крал на всички амазонки. Няма кой да я спре да тича по водата и да краде чуждите мъже. Червените й очи оставят безмълвен всеки тюлен, мечка, дори мишка.

Мутации 3

В магазинчето на ъгъла се установи странна активност. Хората излизат оттам с по четири очи или пет усти. Факт е, че никой не може да обясни какво се случва или продава. Най-редовният посетител, мишката, отказа коментар, но ние внедрихме къртица, която след първото си излизане беше  без уста. Това е информацията.

Околна среда

Светът изведнъж придоби червен  отенък, когато водата се настани по върховете на планините. Слънцето искаше да смени цвета си в зелено, но никой не се съгласи и само то остана синьо на това пръхкаво небе. Цветята вече не знаят накъде да гледат сутрин. Изгревът е към юг. Но луната запази правото си, да се обособи в морето.

Тези двама приятели винаги са настоявали за правосъдие в небето. Те са планети, които не понасят някой да им навлиза в орбитата. Та какви небесни тела ще са ако все има сателит да ги снима и изследва! Особено тези с големите уши! Космосът е за всеки! Но орбитата  си е моя, нали?!

 

За автора: Симона Алекс е дипломант по славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Нейният интерес към литературата я обвързва с литературоведската магистратура и авторското създаване на художествени текстове. Фрагментът, отразен в лудостта, която носим, както всеки от нас, така и светът, в който се оглеждаме, са основен акцент в творбите ѝ. Тя е въображател и наблюдател – въобразява по всяко време на денонощието и кърпи балони за тежките си мечти, с които да могат да отлетят далече сред необятните върхове на алогизма на съществуването. Наблюденията си пък облича с разноцветни очила и им обещава по-добро бъдеще сред прегръдките на влюбената в белия лист азбука. А поривът на мисълта ѝ осъществява смелостите си единствено там някъде, в лабиринтите на мечтателския поглед на най-преданите любители на необикновени истории.

Е-mail: sunny_alex@abv.bg