Почти не си спомнях
онази лудост,
в която толкова много те е страх
да станеш и да направиш онова,
което ще спре страха ти завинаги,
защото знаеш, че завинаги
е имало толкова много пъти,
че да повярваш в никога
е единственият съвестен опит,
с който разполагаш
в световете на опитите,
своите светове.
А съвестта е съзнание и съзнанието е съвест.
Попитай другите езици.
Стига си вярвала на
всеки смисъл от собственост,
илюзията, която държи
сред божествените ни опити
за преобразяване
куха, безцветна снежинка човечност,
да ги съхрани
вместо смисъл
завинаги.
Защото ще станеш от стола си.

За автора: Кристина Станкова е родена и научена да скача на ластик и локва в град Провадия. Гимназиалните си години е прекарала в писане на домашни по испански и неуспешни опити за спазване на правилата в едно варненско общежитие. Студентските – в също толкова успешни опити да разбере защо столицата ни е София. В заетото си време работи с малки деца и пише дипломна работа върху философски текстове. В свободното се опитва да пораства без насилие и да пуска всичките си „философии“ да си отиват недописани. Пише, за да казва на света неща, които знае от себе си и на себе си – неща, които знае от света. И в най-добрия случай ги слива. В най-лошия оставя това за по-лоши случаи.

e-mail: kristina.k.stankova@gmail.com