по-изчезващи от влюбени по-смъртни от детство толкова крехки като тъгите ни и изгубени в някоя вътрешна улица на сърцето вървим подвизаваме се почти телесно в присъствието на живота като пръст ил...

виж още »

Плачеш ли от прахови частици по клепачите? Пространството пращи от електричество. Как побира толкова уплашени пазачи на гравитационното привличане. Всяка втора лампа е Луна сред тази лудница и п...

виж още »

Покривите са мъгла в цвят охра – почти е утро в този летен град, солта се отлага по кожата. Чайките летят ниско, притиснати от ръката на дъжда, който ще се излее следобед. Още малко и съвсем ще е свет...

виж още »

привечер вървя по познатия тротоар често стигам до втория знак стоп по-рядко успявам другаде все пак не ми се иска да препълвам със слънце очите си и трябва да премина отсреща там калинка в опит д...

виж още »

няма няма милвам се по челото най-големият ми проблем с мен е че съм аз каквото и да правя ако се уморя съм аз ако се разплача пак съм аз ако не вярвам не премина прага и не чуя алармата ако си защипя ...

виж още »