усмивката ми вече не убива, очите разпознават цветове и гневните ми упреци се спряха в това, което беше краят на една поезия всичко сега е в минало време рибарят от вчера се роди като червей, който ...

виж още »

Й. извади от джоба си ролетка. Мъничка, рекламна, и във формата на камионче. Издърпа и някаква малка смачкана хартия. Оказа се новогодишно късметче, от миналата Нова година. Вещаеше късмет, пари и пр...

виж още »

Животът ни се топи като сладолед на клечка в топъл ден от август. Кап-кап-кап. Лее се от вените, от кожите се лее, от душите ни. Капка по капка. Красиво е да се топя с теб. Неда Лилова е на 19 години, родо...

виж още »

не са били пушекът, горенето, колите и комините – прахът е вътре в нас – отдавна е бил в дробовете ни, били сме черни и лепкави, пропити от горе до долу, стоял е на дъното на огледалото, разлиств...

виж още »

Години наред навлизам в безкрайната нощ, за да те открия. Единственото, което разбирам е , че мъртвите притежават своя особена светлинка, с която ни пазят – и от нас, и от тях. Колко лошо сме оформени...

виж още »