Елена Крейчова

В унгарския град Сегед на 8-ми и 9-ти юни 2017 година протече международната конференция “Българистични четения – Сегед 2017”, организирана от Института по славянски филологии към Сегедския университет с подкрепата на Българското самоуправление в Сегед и Дружеството на приятелите на България. Този международен българистичен форум, протекъл под надслова „Veritas – Virtus – Libertas… Или където знанието и предизвикателството се срещат“, беше истински празник за българистиката и важна централноевропейска среща на филолози от редица университети и научни институции.

Сегедският университет е важен научен и културен център в Южна Унгария, той има 12 факултета и повече от 150 специалности в областта на хуманитарните, природо-математическите, медицинските и други науки. В Сегед следват около 25000 студенти, като Сегедският университет е на второ място по популярност сред кандидат-студентите в Унгария. В университета учат и много чужденци, тъй като това висше учебно заведение е с международен авторитет и известност. Сегедският университет е и един от двата университета в Унгария (заедно с Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош“), в които съществува специалност „Българска филология“, като в Сегед тази специалност се изучава от 1993 година. Развитието на българската филология е един от приоритетите на Института по славянски филологии в Сегедския университет, за което свидетелстват и тазгодишните пети българистични четения с международно участие (традицията на тези четения започва през 2007 година, следват международни конференции през 2009, 2011 и 2015 година), преминали при голям интерес и високо научно равнище.

В научния форум взеха участие учени от България, Унгария, Чехия, Полша, Норвегия, Сърбия и Словакия, като броят участниците надхвърли 70 души. Най-много бяха учените от България, като имаше представители на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Югозападния университет „Неофит Рилски“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Бургаския университет „Проф. д-р Асен Златаров“, на Българската академия на науките. От Чехия имаше представители от Масариковия университет в Бърно и Чешката академия на науките, от Словакия от университета „Коменски“ в Братислава, от Полша от Ягелонския университет в Краков, Шльонския университет в Катовице и Университета в гр. Лодз, от Университета в Нови Сад, Сърбия, и от Университета в Осло, Норвегия. Участието от унгарски специалисти-българисти също беше многобройно – както на филолози от Сегедския университет, от Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош“, така и на специалисти от Западноунгарския университет в Сомбатхей.

Конференцията започна с приветствено слово на проф. Михай Кочиш, ръководител на Института по славистика, и на проф. Михал Сайбели, декан на Факултета по хуманитарни науки към Сегедския университет. Откриването на конференцията бе уважено и от присъствието на НП Уляна Богданска, посланик на Република България в Унгария, и на Олга Попова, директор на Българския културен институт в Будапеща. Пленарният доклад на откриването на конференцията на доц. Ищван Феринц от Сегедския университет беше посветен на изтъкнатия унгарски българист Имре Тот и на неговия принос за българистиката.

Докладите бяха разпределени  в няколко секции: Езикознание, История на българския език, Литературознание и Фолклор и културология.

В секцията История на българския език прозвучаха докладите на Михай Кочиш К истории слова венг. huszár, на Елжбиета Солак Ден(н)ица или Луцифер – из българския просвещенски речник, на Габор Балаж Как да се интерпретира понятието „продуктивност“ в историческата морфология?, на Маринела Младенова Кирило-Методиевата проблематика в изследванията на унгарските слависти, на Ищван Пожган Сочетания количественных числительных с относящимся к ним словами в Марианском Евангелии, на Иван Петров Наблюдения върху лексемата „оужасъ“ в средновековната българска книжнина. В секцията Фолклор и културология бяха представени следните доклади: Радост Железарова Стереотипните представи за България и българите в миналото и днес – реални и митологични, Кристина Менхарт Кръщене, прощъпулник и Бабин ден – ритуали на социализация на малките деца в България и Унгария, Ласло Мод Migration of Horticulturists from Bulgaria to Szentes Region (1875-1947), Чаба Шарнян Топос дерева  в славянскои мифологическои традиции, Елизавета Капинова Методика использования учебного фильма к обучении болгарскому языку как иностранному, Маргарита Терзиева Литературните екранизации в българското кино през 1915-1948 г. и техните сценаристи от гледна точка на кинодидактиката, Венцислав Божинов Обучението по литература в България в контекста на антропологията.

В секцията Литературознание докладите бяха изключително разнообразни: Марцел Черни Чешки сюжети в биографията на Я. Язова, Моника Фаркаш Барати Преводна рецепция на българската литература в Унгария през първата половина на ХХ век, Елена Борисова Прекрасен ли е прекрасният нов свят?, Магдалена Питлак Да превеждаш „непреводимо“: Странични бележки към превода на „Възвишение“ на Милен Русков, Иван Русков Кога е време за биография на Ботев?, Мила Кръстева (Не)възможни изображения на Преподобни Паисий Хилендарски – фактите срещу фикцията, Татяна Ичевска Домът като пространство на болестта в разказа на Георги Стаматов „Малкият Содом“, Камен Михайлов Книголюбите в българско 14-19-век: Статистика, класификация, коментар, Юлиан Жилиев Съвременната българска поезия.

Най-многобройно участие имаше в езиковедската секция, като имаше редица доклади, посветени на фразеологията, словообразуването, най-новите явления в съвременния български език, свързани с процесите на глобализация и дигитализация на съвременния свят. На фразеологизмите в българския език бяха посветени докладите на Павел Крейчи Топонимни компоненти в българската фразеология; на Мария Жерева Модел на културната интерпретация на българските фразеологизми, на Мария Дудаш Чувствата в българските и унгарските фразеологизми, Галина Молхова Антрополингвистичен аспект на метафоризацията във военната лексика. На актуалните теми за българския език и неговата употреба в интернет бяха посветени следните доклади: Биляна Тодорова Оказионализмите в компютърно опосредствената комуникация, Надежда Сталянова Интернет – място за свободно изразяване на мнение или на политическа коректност, Катя Исса Българския език и езиковата глобализация, София Мицова Кой задава правописната норма във Фейсбук?, Илияна Генев-Пухалева Още по въпроса за участието на съвременния български език в езикови съюзи, Елена Крейчова Агресия и езикова агресия;  на словообразуването бяха посветени следните доклади: Савелина Банова Задължителност и вариативност при избора на конкуриращи се граматически форми в българския език, Цветанка Аврамова Проява на езиковата икономия в словообразуването на съвременния български език, Людмила Кирова Прагматични аспекти на устната реч: Словообразуване на глаголи, Божана Нишева Към въпроса за универбизацията в българския и чешкия език. Другите лингвистични доклади, посветени на реализацията на различни граматични категории и на други интересни лингвистични проблеми, бяха следните: Радостина Колева Относно формалната и семантична немаркираност при категорията род в българския книжовен език, Окано Канаме Сръбски и български глаголи за ротация в светлината на лексикалната типология, Ина Вишоградска Унгарска дескриптивна граматика за българи: параметри и концептуални вариации, Йовка Тишева – Хетил Ро Хауге Предикативна посесивност от комитативен тип в български и норвежки, Юлия Мазуркевич-Сулковска Bułgarska terminologia techniczna (v porównaniu z terminologią polską i rosyjską), Кристияна Симеонова За някои проблеми пред българската терминологична лексикография, свързани със специфичните особености при лексикографското представяне на термините и терминоелементите в терминологичен речник, Сенем Конедарева Духовни глас, Български църквени песни и Банатски молитви – три ценни издания от книжовното наследство на банатските българи, Атанаска Атанасова Корпусно базирани подходи в българската неография – приложение, резултати, перспективи, Вероника Келбечева Културно многообразие в българските преводи на nomina plantarum (наименования на растения) при изучаване и преподаване на специализирани фармацевтични термини с латински произход, Гергана Падарева-Илиева Мястото на частицата „ли“ в съвременната българска реч, Красимира Чакърова Езикови средства за изразяване на каритивна семантика в съвременния български език, Галина Петрова Концептуализация и структурна специфика при обозначаване на перцепция в българския език.

Освен чисто научния принос трябва да подчертаем и изключителното значение на тазгодишните българистични четения в Сегед за развитието на международното и междуинституционалното сътрудничество, за личните научни контакти между специалистите-филолози българисти в централноевропейски контекст, за развитието на лингвистичните, литературоведските и културноисторическите българистични изследвания.