Деница Заркова

Факултет по славянски филологии,

Софийски университет „Св. Климент Охридски”, София, България

 

Резюме:

Целта на доклада е да изследва създалите се групи за разпространение и популяризиране на българския фолклор, възприеман като музика, песни и танци, в социалната мрежа Facebook и да се опита да обобщи техните приоритети и цели въз основа на взетите интервюта с членове на тези групи. В доклада се засяга още темата за модернизацията и глобализацията на българския фолклор, както и разликата между фолклора и фолклоризма.

Ключови думи: български фолклор, социална мрежа Facebook, модернизация, глобализация, фолклоризъм.

 

Resume:

The aim of this report is to examine the groups, which were created in order to spread and popularize the Bulgarian folklore, recognized as music, songs and dances, in the social network Facebook and to make an attempt to draw a general conclusion about their priorities and goals based on interviews with members of these groups. The report also refers to the modernization and globalization of the Bulgarian folklore, as well as the difference between folklore and folklorism.

Keywords: Bulgarian folklore, social network Facebook, modernization, globalization, folklorism.

Целта на настоящия текст е да представи създалите се в социалното пространство на Facebook групи за български фолклор, възприеман като музика, песни и танци. Въз основа на взетите интервюта от членове на тези групи, докладът се опитва да изведе главните им приоритети и цели.

Интервютата съдържат въпроси относно дефиницията на термина фолклор и разликата му с фолклоризма, въпроси, свързани с членството в различните Facebook групи и мнението им за тях, както и по-общи въпроси относно модернизацията на фолклора и неговата глобализация. Тримата интервюирани са Кристина Чавдарова, Ивайло Маджаров и Ивелина Ковачева. Кристина, освен че е член на фолклорните групи във Facebook, се занимава с народни танци от 7 години, а Ивелина – от 4 години. Третият информатор – Ивайло Маджаров, който също членува в няколко Facebook групи за български фолклор, се занимава както с обработен фолклор (народни танци), така и с автентичен (води няколко певчески групи).

Българският фолклор е синтетична и синкретична културна система, която обединява елементи от различно естество и различните видове изкуства се проявяват едновременно, неможейки да се разделят едно от друго. Тази културна система е резултат от материалните и духовните постижения на народа, които са неразривно свързани в процеса на културната еволюция.

При запитване на един от членовете на групите, свързани с фолклора във Facebook, той дава следното обяснение: „Фолклорът е идентичността на народа ни, неговият бит, култура, традиции и обичай, вокален, инструментален и словесен набор. Независимо от малката територия на България, българският фолклор е безкрайно разнообразен и пъстър“, след което продължава: „Фолклорът е всичко, фолклорът е лицето, душата и сърцето на един народ“ (Маджаров). Друг отговор гласи: „За мен фолклор са всички песни и танци, които са се предавали през вековете от народа. Включително приказки, гатанки. Те нямат автор, или по-скоро техен автор е народът, който, освен че ги е създал, ги е запазил и предал, и все още съхранява.“ (Чавдарова).

От тук става ясно, че фолклорът се възприема като комплекс, като колективно макрокултурно явление, изградено от множество микрокултурни подсистеми. Това явление не е реликтово, а се обуславя от множество исторически и духовни тенденции, играещи ролята на катализатори за неговото засилване или отслабване в конкретни епохи. Фолклорът представлява една културна реалност, в рамките на която индивидът се причислява към дадена общност, затова той, фолклорът, е и „една от формите за индивидуално самоутвърждаване на човека, за изказ на неговата позиция в света и към света, на неговите пристрастия и възможности за творчество“ (Живков 1988: 3).

Мислен в тази посока, фолклорът се превръща в медиатор между индивида и общността, той е връзката на човека с неговите предци, даваща му опора и стабилност, но и възможност за доказване и утвърждаване на личностните качества, проявени чрез изпълнението на неговите механизми. Въпреки промяната в мирогледа и мисленето, фолклорът в съвремието продължава да се мисли като завещание от предците и това е залегнало в основата на създаването на различни групи, включително и тези в социалната мрежа на Facebook. А фолклорът, погледнат откъм личностната му страна, продължава и днес да обуславя най-древния вътрешен пласт на отделния индивид, върху който се надграждат модерните светогледи.

Модернизацията е една от силите, които променят автентичния фолклор и го превръщат в съвременния, обработен и поставен на сцена фолклор. Това е „процес на културна иновация, при която се излиза извън рамките на предмодерната култура и дадено нещо придобива значение на национална традиция“ (Пейчева 2008: 47). При модернизацията на фолклора се наблюдава замяна на разнообразните, свързани с конкретно населено място, форми със стандартизирани такива. Само тези форми, които имат по-голяма адаптивна способност се трансформират чрез различни модернизационни процедури и от тях се създават такива, които не са съществували преди, а останалите биват забравени и съответно изгубени във времето.

Както отбелязва и Лозанка Пейчева, при процеса на модернизация се разкъсват културните връзки между конкретния текст или танц и контекста на неговото функциониране. Такъв пример е танцът Лазарки, чийто хореограф е Маргарита Дикова. Той е момински танц от Шопско, който би трябвало да пресъздава народния обичай, но на практика се играе по всяко време на годината и е загубил връзката си с конкретния инициационен ритуал.

Отношението към модернизацията на една голяма част от занимаващите се с фолклор е отрицателно. „95% от представящото ни се за фолклор е фолклор на нашето време – модерен. В него сме добавили много от себе си, което е неизбежно, но здравата основа – автентичният фолклор, е рядко срещано явление.“ (Маджаров). В такъв голям процент, модернизацията крие много повече отрицателни черти, отколкото положителни, обобщават двама от интервюираните. „Нещата трябва да са балансирани, защото краят на едното ще е неизбежен“, завършва Ивайло Маджаров. Ивелина Ковачева обаче не е на същото мнение. За нея „ефектът е положителен“, защото „българският фолклор все повече и повече се вплита с балканския фолклор като цяло, а и с европейския, и световния, и това обогатява.“

Доста често днес понятията фолклор и фолклоризъм се объркват в съзнанието на съвременния българин и той е склонен да нарече всичко, което е свързано с традиционната му култура фолклор, въпреки че в повечето случаи става въпрос именно за фолклоризъм.

Фолклоризмът представлява разпространението на всички форми, преобразувани от изворна/автентична музика и танци, в нефолклорен контекст, той е „взаимодействие между две културни системи, което е вплетено в самия развой на културата, в нейното изграждане и функциониране“ (Живков 1988: 7). Владимир Пенчев извежда няколко основни черти на фолклоризма като размяна на културни факти между фолклорната и нефолклорната култура, които включват фолклоризма като осъзнато и целенасочено отношение към фолклора в обществото, новите различни функции на явленията от автентичния фолклор във фолклоризма – забавна, художествена, представителна, комерсиална и други, както и битуването на фолклоризма в организирани средища и в институционализирани форми и огромното значение на средствата за масова комуникация за фолклоризма. (Пенчев 1993).

В проведените от мен интервюта ясно проличава незнанието и невъзможността за ясно определение на термина фолклоризъм. В единия случай се разбира „науката, която ги[1] събира, архивира, обработва“ (Чавдарова), а в другия случай фолклоризмът е отъждествен с процеса на фолклоризация – „фолклоризацията е процес на превръщане на личното творчество в народно“ (Маджаров). В действителност, фолклоризацията е необходимият контрапункт на фолклоризма, чрез тях се осъществява общият процес на взаимодействието на двете културни системи, фолклорната и нефолклорната. (Живков 1988: 7). Третият интервюиран споделя, че не е запознат и не може да отговори на въпроса (Ковачева).

Групите, в които се публикуват различни материали, свързани с българския фолклор, са от типа Отворени групи във Facebook, т.е. всеки един може да изпрати пълномощно за присъединяване към групата и да бъде одобрен.

Всеки е свободен да публикува всичко, което смята, че ще е интересно за останалите участници в групата. Най-честите „постове“ са:

• Клипове на народни танци и хора, някои от които са в изпълнение на известни български ансамбли, а други – в изпълнение на непрофесионални ансамбли и клубове;
• Клипове на народни песни;
• Снимки от различни сценични изяви;
• Обяви за всякакви фолклорни фестивали.

Някои от групите са тясно специализирани за определен вид, например в групата „Българските народни танци – Осмото чудо на света…!!!“ основните „постове“ са свързани с танците, докато други групи са по общи – „Български Фолклор/ Bulgarian Folklore“, и там могат да се намерят както танци, така и песни.

Основната цел на тези групи е споделянето на различни аспекти от автентичния и модерния български фолклор в социалното пространство Facebook. Това спомага за изграждането на виртуална общност, която има „еднакви виждания за фолклора и е с еднаква настроеност към него“ (Маджаров). Тази общност според Кристина Чавдарова е затворена, защото българското като национална характеристика „освен, че показва, че българи са го създали, затваря фолклора в някакви национални граници, и по този начин се отличава освен по определени музикални характеристики, и по чувството за общностност, което се увеличава.“

Освен това, тук се разпространяват и множество събития, свързани с предстоящото провеждане на различни по своето естество фолклорни фестивали. Това спомага за популяризирането им и участието на все повече хора от цяла България в тях.

Публикуват се и голям брой снимки на деца и млади хора в народни носии. Това са едни от най-коментираните публикации. Според Кристина Чавдарова това е и една от основните цели на групите. „Коментарите под снимките носят някакво носталгично настроение по отминали ценности. Постоянно се сравняват ценностите от настоящето, или по-скоро липсата им, с тези ценности, които носят подобни снимки – родолюбие, смиреност, скромност.“ (Чавдарова).

Друг аспект от естетическата дейност на тези групи е възхвалата на българката и нейната красота, омагьосваща всеки един. Това „още веднъж потвърждава идеята за общностно говорене, общностно мислене“ (Чавдарова).

По-голямата част от членовете на тези групи ги виждат като модерния начин за пренос на фолклор през времето и запазването му за поколенията – „там „от уста на уста“ се предава фолклорът“ (Чавдарова). Това е и един от основните начини за неговото глобализиране – процес, който се приема положително дори от тези, които са против модернизацията му. „Нека да се глобализира, така поне и децата, които израстват далеч от България, ще се почувстват част от общността и ще научат нещо за родината си.“ (Чавдарова). Ивайло Маджаров добавя, че това е „невероятно богатство и истинското лице на България!“.

Въпреки това, той не смята, че Facebook групите са мястото, където трябва да се съхранява българският фолклор. „Проблемът е там, че фолклорът е много чисто нещо и трябва да се пипа с чисти ръце, за да не се замърси и да не се промени. В крайна сметка се интересуваме от автентичния му вариант.“ (Маджаров).

Facebook групите, свързани с българския фолклор, набраха популярност през последните няколко години и продължават да привличат нови и нови членове. Те се превръщат в своеобразни виртуални общества, чиято цел е разпространението на българския фолклор, разбиран като песни, танци и инструментална музика, и неговото популяризиране както в България, така и по света. Въпреки че много от нещата, публикувани там не са част от автентичния фолклор, а от модерния, членовете на групите намират поле за изява, публикувайки своите изпълнения, или се наслаждават на публикуваното от другите.

Литература:

Ангелова 2011: Ангелова Лариса. Наука и фолклор, Фолклорни жанрове, 2011. – Blogspot [прегледан 28.06.2014]. <http://angelova-larisa.blogspot.com/2011/08/blog-post_7461.html>

Български фолклор (n.a.). [прегледан 01.07.2014]. <http://chitanka12.com/document/bylgarski_folklor/53959>

Живков 1988: Живков Тодор Иванов. За началата на европейския фолклоризъм. – Български фолклор, 3/1988, 3–15.

Пейчева 2008: Пейчева Лозанка. Между селото и Вселената; Старата фолклорна музика от България в новите времена. София: АИ Проф. Марин Дринов, 2008.

Пенчев 1993: Пенчев Владимир. Национална политика и фолклоризъм. – Български фолклор, 4/1993, 75–88.

Допълнителни източници:

Интервю, проведено с Ивайло Маджаров на 3.07.2014 г., гр. София.

Интервю, проведено с Ивелина Ковачева на 10.07.2014 г., гр. София.

Интервю, проведено с Кристина Чавдарова на 29.06.2014 г., гр. София.

За автора:

Деница Заркова е студентка II курс в специалността Славянска филология, профил Полонистика във Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“. Научно-изследователските й интереси са в областта на фолклористиката, етнологията и културната антропология.

e-mail: denica_zarkova@abv.bg

 

[1] „произведенията“ на фолклора (бел. на авт.).

 

Редактор: Мария Маринова