Острата нужда от сън,
оставила тъмна следа,
отпуска клепачите. Вън
дебне някаква зла свобода.
Ела да се сгушим в невежество.
Защо да препускаме в мрака
към някакво царство от детството?
Работа утре ни чака.
Закрий с тези плътни пердета
лукавия лъч на Луната —
в човека вселява поети.
Поетите раждат вятър.
А той за какво ли служи…
Освен птиците да подгони,
да ни простуди ненужно,
да сбърка за ден сезона…
И — стар, белобрад магьосник —
да пита дали сме будни.
Но вяра не се прахосва.
Прибирай си, старче, чудото!
Тъмно е. Дай да лягаме —
за здравето и парите.
Нищо че само правите
имат по три от трите.
Не от безсъние, от безсмелост са
сенките под очите.

За автора: Кристина Станкова е родена и научена да скача на ластик и локва в град Провадия. Гимназиалните си години е прекарала в писане на домашни по испански и неуспешни опити за спазване на правилата в едно варненско общежитие. Студентските – в също толкова успешни опити да разбере защо столицата ни е София. В заетото си време работи с малки деца и пише дипломна работа върху философски текстове. В свободното се опитва да пораства без насилие и да пуска всичките си „философии“ да си отиват недописани. Пише, за да казва на света неща, които знае от себе си и на себе си – неща, които знае от света. И в най-добрия случай ги слива. В най-лошия оставя това за по-лоши случаи.

e-mail: kristina.k.stankova@gmail.com