изпращат съобщения, запечатани в пликчета приличат на дървета със стъбла и корени, преплетени като хора мозъкът е тяхната земя, пренаселено е отпивам вино, знам – още сега някой ще умре и няма да г...

виж още »

Приветствам те , Анна, мое нелекувано вертиго, засегнат нерв в клепача, посрещам те и спускаш се по малокръвното ми тяло, на червено ме минаваш – посинявам, една непоколебима крачка ми оплоскостява...

виж още »

Пленница на времето, на дните му, на убиващите дълги минути, които засядат в гърлото и карат очите да се удавят в соленото море на сълзите си. Пленница на сърцето, на ударите му, на стягащото усещане...

виж още »

по-изчезващи от влюбени по-смъртни от детство толкова крехки като тъгите ни и изгубени в някоя вътрешна улица на сърцето вървим подвизаваме се почти телесно в присъствието на живота като пръст ил...

виж още »

Плачеш ли от прахови частици по клепачите? Пространството пращи от електричество. Как побира толкова уплашени пазачи на гравитационното привличане. Всяка втора лампа е Луна сред тази лудница и п...

виж още »