Уличната котка драска съня му и се смее на припряността, с която той бяга в нарочно сложени капани. Преследват се, улица след улицата, завой след завоя, наглите нощни звуци над главите им. Уличната ...

виж още »

В стъкленицата на вечерта – последни капки слънце. Забравили сме как да се държим в присъствието на тази радост, кристална, завинаги по-млада от самите нас. Едно момче откъсва облак розово, подава ...

виж още »

една след друга птиците строят с тела пътеки, свързват градовете ми, спират в небето като на кръстовище изчакват сенките на облаците по говора им познавам дома За автора: Теа Монева е родена във В...

виж още »

само още малко и лъчът ще пробие облака само това да мине и повече няма нищо този път последно и така хиляди финали не искам да бъда никой друг но понякога съвсем не искам да съм себе си и всички тез...

виж още »

А се връщат понякога разни мили недели като близки медузи в началото. Някой казваше – ако в брега са се спрели, те не са вече живи. За жалост. Но аз как да не се приближа към телата им? Аз отлично им...

виж още »