А се връщат понякога разни мили недели като близки медузи в началото. Някой казваше – ако в брега са се спрели, те не са вече живи. За жалост. Но аз как да не се приближа към телата им? Аз отлично им...

виж още »

страхът отвръща кръст е времето сух език който пълзи по гърба ти и отлага невъзможното прешлени се пръскат като камъни в небето За автора: Стефан Гончаров е скандинавист, културолог, кино критик ...

виж още »

искам да падна в пространството между пръстите ти като време което без да те докосва оставя своите белези толкова близка но да не ме улавят ръцете ти почти като част от теб по кожата ти са минали т...

виж още »

Денят ми пътува с нощен експрес. Живее във влака, спи във вагона, дълго вече се вози. През прозореца – тихото лято жуми. Небето простира облачни черги, приканва денят ми да слезе, да спре. Но влакът т...

виж още »

Когато стотина кучешки колиби от треските за дялане скова – в тях спомените ми да заживеят – тогава ще стана, тогава ще бъда и Джепето, и момчето, и щуреца, и Колоди. И все така лаят няма да спре глад...

виж още »