От напуканите устни на мълчанието се раждат недоносени думи в епруветки. Лежат безжизнено върху операционната маса, докато се опитвам със скалпел да ги разнищя и разбера. Откривам единствено сле...

виж още »

ще оставя това стихотворение да се движи самоʼ по повърхността на Средиземно море да се носи да се поклаща да се разпада докато вълните чертаят по него кардиограмата на света тогава може би ще ...

виж още »

Облаците, които сме чували, че обитаваме, превръщат ни в преселници, в отражения на миражите, които прекосяваме; затова, затова все още питаме защо си въобразяваме, че можем да издигнем наново домо...

виж още »

Започва от края и свършва в началото, прастара рецепта за всяка тревога: щом поддава душата, срутва се тялото, и няма бягства в лоното на прибоя. Държа кошмара с привидно спокойствие, шега за страха...

виж още »

стъмва се върху листа ми все по-големи са ми редовете и все по-малки думите има друго – капка кафе прашинка пепел, дата – бил си някога тук – има допир на пръсти и стъпки на вятър ръбчетата са прегън...

виж още »