напълно / Александър Христов
Когато спрат и се замислят,
на чаши приличат:
каквото налееш в тях –
това виждаш – и се ослепява,
ако се забрави,
че ако насила се счупи –
като стъкло е – преградата,
която разделя човек от човека:
каквото осакатиш –
това съдържаш;
каквото не научиш – дните ти
в чаши ще превръща;
после каквото и да прелива –
няма да те пита
как в тялото си се побираш.
За автора: Александър Христов завършва последователно българска филология, литература и култура (магистърска програма) и българска литература след Освобождението (докторантура) във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Автор е на две поетически книги: „Крайпътна обител“ (2017) и „До първата сянка“ (2021).
Негови стихотворения могат да бъдат прочетени и на различни платформи, и по страниците на вестници и списания; включвани са в антологии, сборници, алманаси; превеждани са на английски, испански и немски език. Литературоведски текстове на Александър Христов са помествани в специализирания периодичен печат и в редица сборници от национални и международни научни форуми.
Връчвани са му награди за поезия, белетристика, критика.
e-mail: aleksandarhrhristov@gmail.com