Малко по-далеч от Слънчевата система, кротко съществуваше един сапунен мехур. Всъщност отвътре той беше пълен с какви ли не неблагородни газове и гневливи подвиквания, но отвън беше целият дъги и непресторен кикот. Сапуненият мехур притежаваше само един обитател – овца, състояща се основно от жълт захарен памук и плюшени копита. Жълтата овца си мечтаеше някой ден да отлети от сапунения мехур и да разбере какво означава тишината, както и какво е да си далтонист. Но ѝ беше казано, че за да полети, трябва да си отгледа три пълноправни рога. И докато това се случи, овцата просто щеше да се кикоти непресторено.

Симона Алекс е продуцент, редактор, писател – повече във въображението си, отколкото през по-голямата част от фактическото си време. През деня работи в продуцентска филмова компания, в почивките редактира текстове, през уикендите пише дисертация, а в останалото време танцува суинг, кара сноуборд (когато има сняг), плува (когато има море), свири на укулеле и пиано, рисува, чете и похапва. Писането оставя за всеки момент, в който успее да се настани вдъхновението.

e-mail: sunny_alex@abv.bg