Спомням си онзи смачкан пръст
по гладката книга със букви
така,
че сякаш бе утре;
т
шарени багри разплути
петна като жаби
заря и пламъци буйни;
а
бе черен и черен бе пръстът
от пръст на земя
и черно бе всичко
от белите листи
с дебелите символи
т
повтарях
и още повтарям
повторени
техните знаци,
и свързах света ни във образи
пръснати
в мен като в нещо със бъдеще.
о
Това бе езикът,
моят език,
потекъл в потеклото време
в лодка с 30 представи
оставил ме там,
в реката,
на нечии обвързани думи.
н
И ако днес се завръщам
по облите камъни
/неозначавани/,
то е само с чувство за липса
и ехо от нещо;
е
ехо от багри,
ехо от сенки,
ехо от стъпки;
д
ехо от първия смисъл
на първия пръст,
посочил ми някога смисъла

За автора: Николай Генов е докторант по теория на литературата в СУ. Завършва ЕГ „Бертолт Брехт“ с немски и английски език през 2013 г. През 2017 завършва специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, а през 2018 защитава магистърска теза по литературознание във Факултета по славянски филологии. През същата година получава втора награда на Двадесетата национална научна конференция за студенти и докторанти „Време, слово, свят“ и печели стипендията на фондация „Блага Димитрова“ за постижения в областта на литературата. Идеен основател е на „Иначе писано“ – общност от млади поети с интерес към маргинализираната литература и е член на екипа на списание “Филологически форум”. В началото на 2019 г. е отличен на националния конкурс за литературна критика „13 века България“. Негови научни, критически и художествени текстове са публикувани в различни списания, сборници и електронни платформи.

e-mail: nk.genov@gmail.com