Почна творческата криза!
Почна и не е шега.
Калпав моят стих излиза.
Грешен дявол съм сега.

Сякаш змей водопроводен
врътна крана изведнъж
и талантът самороден –
уж до оня ден могъщ –

днес на кухо вече хлопа.
Няма го. Ни кост, ни вест.
Сякаш бе преди потопа…
но потопът секна днес.

Сякаш бе преди девети
водопадът от искри.
Днес – ни капчица. Къде ти?
Няма и за цяр дори.

Няма капчица едничка
в тези сухи редове.
Днес в овчарската торбичка
само вятърът снове.

Всички мъки досегашни
като колекционер
между страниците прашни
на дебелия тефтер

в строфите четиристишни
наредих като в албум –
сякаш цветове предишни
на развихрения ум.

Пак им вдъхвам аромата
и се утешавам, че
щом е текло по тръбата,
значи пак ще потече!

---

Протоген Козодоев е едно име, което тепърва ще има да се чуе. Едва ли ще се запомни, ама да са мислили родителите му, като са го нарекли по такъм засукан начин. За биографията му много не се знае. А може би и няма защо да се знае. Едно е ясно с положителност: роден е в началото на тази година, някъде около средата на месец март. Зодия риби е – хлъзгав и неуловим, неопределен и неопределим.

Една полза имаше от кризата покрай корона вируса и всеобщата карантина и тя беше, че родителят на нашия безизвестен съотечественик изостави празните си занимания и се зае с възпитанието на безценния си наследник. Отрочето отрасна като юнак за чудо и приказ. Отрано овладя стихотворната техника, че като се отприщи…