Десислава-Девора Атанасова

Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”

Терминологията като основа за лингвокултуроложки проучвания в славянските езици е нова научна територия. Текстът предлага резултатите от по-голямо изследване по темата въз основа на съпоставителен анализ на над 100 базови концепта. В него се коментира спецификата на картината на света в terra slavica и terra balcanica, семантиката и структурата на метафорите в двата близкородствени, но типологично различни езици. Базата данни включва писмената и устната практика (корпусни и лично събрани примери). Приложният аспект на труда – изработване на речник минимум – е илюстриран в приложението.

Ключови думи: съпоставителна лексикология, български език, руски език, лингвокултурология, концепт, метафора, военна терминология, речник.

Военные термины как концепты в болгарском и русском языках

Терминология в качестве основы для лингво-культурологических иследований в славянских языках является новой научной территорией. В тексте приводятся результаты более масштабного исследования по данной теме на основе сопоставительного анализа более ста базовых концептов. В нем комментируется специфика картины мира в terra slavica и terra balcanica, семантика и структура метафор в обоих близкородственных, но типологически разных языках. База данных включает как письменную, так и устную практику (корпусные и лично собранные примеры). Практический аспект труда, а именно разработка словаря минимума, проиллюстрирован в приложении.

Ключевые слова: сопоставительная лексикология, болгарский язык, русский язык, лингвокультурология, концепт, метафора, военная терминология, словарь.

Езикът е културен феномен, а метафората е отражение на когнитивното възприятие и културния контекст. Е. Сепир въвежда термина incommensurability ‘несъизмеримост’ на езиците. Отделните езици не само по различен начин фиксират съдържанието на културния опит, но и предоставят на носителите си несъвпадащи начини за възприемане и осмисляне на света (Сепир 2002). Б. Уорф подчертава, че при сравнение на метафоричните системи дори в близкородствени езици става ясно несходството между отделните детайли на картината на света в една понятийна област (Уорф 1960). Езиковата картина на света е исторически създадената съвкупност от представи за света, съществуваща във всекидневното съзнание на езиковия колектив и отразена в езика. Това е определен начин на възприемане и конструиране на света. Смята се, че на всеки естествен език съответства уникална езикова картина на света. Основна единица на езиковата картина на света е концептът. Новото научно направление, изучаващо концептосферата, е лингвокултурологията. Учените слависти от школите на Н. Толстой (Толстой 1999), А. Вежбицка (Вежбицка 2001) и Й. Бартмински (Бартмински 2006) са обединени от мащабния научен проект Езиковата картина на света в славянските езици и култури (Językowo-kulturowy obraz świata Słowian i ich sąsiadów na tle porównawczym). Дълъг е списък от публикации по темата за отделните славянски култури за разлика от компаративистичните. В областта на съпоставителните изследвания на концептите в славянските езици у нас работят иследователи, като В. Аврамова (Аврамова 2007), П. Легурска, М. Китанова (Китанова, Легурска 2008), Е. Стоянова (Стоянова 2013) и др. В Русия преобладават съпоставителните изследвания на концептите с неродствени езици, на първо място с английския, световен хиперезик, но има траен интерес към балканските езици, един от които е българският (Седакова 2007, Узеньова 2010).

Терминологията (Реформатски 1967, Гринев-Гриневич 2008, Попова 2012) като база данни за лингвокултуроложки проучвания в славянските езици е нова научна територия. Разработени са роднинската терминология, частично – традиционно-обредната, философската, естетическата, политическата, битовата, медицинската, спортната и пр. Военната терминология тепърва навлиза в полезрението на учените (Алексиев 2005, Георгиева 2014). Това е свързано с голямата динамика в милитарния дискурс. Съпоставителни изследвания за славянските езици липсват. Базовият концепт война в английския и руския език е обект на изследване на Л. Н. Венедиктова (Венедиктова 2004).

Сложен е въпросът за терминологичния военен регистър в руския и българския език. В епохата на Студената война и Варшавския договор (1955 – 1991) обяснимо руският език е доминиращ. Това може да се наблюдава в източниците на българския Военен терминологичен речник (1979), който съдържа 2950 термина и понятия. В словообразователно отношение преобладават подчинителните словосъчетания. Многократно по-богат е Русско-немецкий военнный словарь (1990) с около 60000 термина. Военното присъствие на СССР в Германия близо половин век след края на Втората световна война обяснява появата на този двуезичен речник, както и на свързаните публикации, посветени на военната транслатология.

България е член на НАТО от 2004, но присъединителният процес трае 14 години. Синхронизирането на терминологията неизбежно е свързано с влиянието на английския език. През 2002 излиза Английско-български военен речник с подзаглавие Всички термини на НАТО. Словникът съдържа над 20000 армейски термина, най-новата единна и унифицирана терминология в армиите на държавите членки на Североатлантическия блок. Унифицирането е постигнато главно чрез калкиране. Русия има официални контакти с НАТО от 1991 г. до 01.04.2014. Те имат сложен политически характер, но съвместните терминологични ресурси на двете суперсили са еталон в лингвистично отношение.

При анализа на преносните употреби на военни термини в съвременния руски и български език се опирам на ексцерпиран материал от печатните и онлайн речникови ресурси на двата езика, както и на лично събирани данни от разговорната реч. Корпусът включва релевантни за военната сфера термини. Представа за обема на метафоризацията в двата езика дава фрагментът от двуезичния речник-минимум в Приложението.

Преносните употреби на военни термини в двата езика не са ново явление, за което съдим по паремиологията, но тенденцията е те да се увеличават. Това се дължи на динамиката на социалните процеси в световен план, които влияят върху менталността. Глобалните промени във военния дискурс влияят на редица социолекти, които имат типологично сходни социални практики. Появява се нова специална лексика в спортния, медицинския, политическия, икономическия, рекламния и пр. специализиран дискурс, заета от военния речник (Чудинов 2001, Елистратов 2005), напр. атака: футболна, сърдечна, партийна, банкова, ценова, на звука (в акустиката) и др. Бизнесът и ъндърграундът също си служат с езика на военните (атака на фирмата, хакерска атака и др.). Ролята на медиите за тези езикова неология се увеличава.

Ново в натовския военен речник е манипулативната му употреба. Т.нар. язык войны за операциите в Афганистан, Косово и Ирак има нови (камуфлажни) значения, напр.: агрессия ‘миротворческая операция, восстановление мира’, бомбардировка ‘применение авиации’, боевая операция ‘специальные действия с привлечением военной компоненты’, ввод войск (НАТО на территорию Косово) ‘защита молодой демократии’, военное положение ‘административные меры по повышению безопасности гражданского населения’ и др. Този военен лексикон от евфемизми и дисфемизми заслужава специално внимание.

Военните термини и понятия са сред най-широко познатите и имат висока честота на употреба в езика. Това е логично, като се има предвид, че те са свързани с вечни философски, фундаментални и приоритетни за човечеството теми, като темата за войната и мира. Военната професия е сред най-древните и има много висок социален статус. За мъжете войната векове наред е начин на живот. Тя не е чужда и на жените – от митичните амазонки до съвременните жени с военна професия. Децата играят на войници, а е-обществото се забавлява онлайн с военни игри. Редица сайтове предлагат не само военизирани игри, а и разнообразна информация за милитарния дискурс. Той включва богат репертоар лексикални средства (думи, словосъчетания, абревиатури), устойчиви във времето. Това се отнася в еднаква степен и за руския, и за българския език. Не случайно асоциативните вербални реакции в тях представляват дълъг списък (вж. БАР: 2003).

Диахронният и етимологичният анализ показват, че част от съвременните базови военни термини и понятия са домашна лексика, а други са заемки. Този терминологичен клас се открива още в ранните славянски писмени паметници (вж. БЕР: 1971 – 2010 и Фасмер: 1986). Лексемите от семантично гнездо воин, война войска / войско, войник, войвода са регистрирани в Супрасълския сборник, старобългарски кирилски ръкопис от средата на X век. Заемката в руския и българския език бомба (от гръцки през латински, немски, италиански и полски) е засвидетелствана в 1688 г. Френската заемка армия / армея е навлязла в руския през 1704 – 1705 г. Наличието на военна лексика като ключови думи във фразеологичния речник на двата езика подсказва, че преносната й употреба не е ново явление. Например: бросать оружие ‘сдаваться’ / хвърлям оръжието, поднять оружие ‘начать войну или восстать’ / вдигам оръжието, На войне как на войне (книж.) ‘в трудных условиях, обстоятельствах надо уметь к ним приспосабливаться’ / На война като на война, печать – могучее оружие / словото е могъщо оръжие, библейският пост – могъщо оръжие, пиррова победа ‘проигрыш’ / пирова победа и др.

Тук спадат и устойчивите сравнения от типа как бомба (разг.) // влететь бомбой ‘стремительно войти, вбежать’ / новина като бомба; като бомба със закъснител.

Много дълъг е списъкът от подчинителни словосъчетания, съдържащи военни термини или производни от тях думи, чието значение е преносно, например:

• с ключова дума военен термин: литературная война / литературна война, война между ведомствами ‘состояние вражды, борьбы между отдельными лицами или группировками’/ война между институциите
• с подчинителна дума военен термин или дериват от него: казарменный юмор, взрывной интерес, верижно производство, маршова стъпка, лагер-сбор.

В лексикалната неология също се наблюдават преносни употреби на традиционни или нови военни термини и понятия. Предвид тенденцията броят им да се увеличава заради промените във военната сфера в световен мащаб може да се очаква поява на нови преносни употреби. Наблюденията ми върху днешната езикова ситуация сочат, че това става най-напред в специализирания език (професионалния жаргон) и в разговорния стил, в който индивидуалните неологизми особено в младежкия сленг под влиянието на модата в езика се превръщат в устойчиви формули и попадат в езика на медиите. Например:

• в разговорния език: гледа ме като че съм изстребител, вилнее като пършинг, у дома след купона – бомба паднала / у нас как война в семье Роуз
• в социалните мрежи: Във фейсбук е паднала бомба. Тука бомба ли е паднала – никой нищо не пише с дни …? От корниза папагалът се спуска като пършинг, пикира в бръснещ полет. / В конце концов жена может отвоевать себе кухню, но не более. Мужчина объявляет ультиматум тюбикам, плюшевым медведям и вышитым подушечкам. Сработает „на ура”!
• в медиите: Глиган налетял като „Пършинг” на Наско Сираков; Днес да не е паднала бомба в Одит-а? В Бургас сякаш е паднала бомба / Территориальные войны в семье: Кто в квартире главный. Это война не за шкафчик или полочку для дисков, а за усиление своего авторитета и веса в семье.

Както се вижда от примерите, с преносно значение военните термини и понятия се срещат и в двата дискурса – писмения и устния.

Специално внимание заслужава казарменият дискурс Езикът в тази военна институция винаги е тясно свързан с идеологическите, политическите и социалните нагласи (в т.ч.. и в семейството). В началото на XX век бащите приобщават синовете към голямата история, институционалните устави и езика им. Общуването с бащите, тяхната сдържаност, взискателност и безпристрастност изграждат нагласи, необходими за надличното, институционално и публично общуване. Но за това общуване са особено важни личните образци (учители, офицери, лекари) и чувствата на национална съпричастност. Писмената практика в това общуване допринася за публичната сдържаност и следването на собственото призвание, което се изживява и като нравствен и национален дълг. Патерналистичната дисциплинираност често води до свръхнормативен език, окончателно разделящ частното от публичното, личния свят от служебното осъществяване, книжовния език от диалектите. Безусловната преданост към националната иделогия често пъти замества и ограничава религиозния хуманизъм, публичното многогласие, обществения прагматизъм и свободната езикова ирония. Образованите синове говорят за войните с реториката на национално-освободителната идеология – предците повеляват присъединяването на изконните български земи в Беломорието и Тракия, исторически дълг на преданите синове е да се жертват за възхода на Отечеството. Много младежи с комунистически убеждения са били пращани да служат в тила, където уставът е бил „най-хлабав” и там най-добре е могла да се изпита опаката страна на войната: корупцията, забогатяването за сметка на пролятата кръв на народните синове. Тези млади хора не са открили достойни образци за подражание нито в училището, нито после в казармата – всяка институционализирана власт са подозирали в лицемерие и произвол, изживявали са я като предизвикателство към самочувствието си на мъже. Те говорят с насмешка за началниците („изедници, контета, чешити, маскари”). Не са „робували” на реда и устава, хитроумно са се изплъзвали от буквата на закона и от закона на езика, подигравали са се с идеологическата превзетост на властниците. В тоталитарното общество идеологическото противопоставяне в света, зависимостта от суперсилата и от политическата власт, липсата на истински национални идеали, ексцесиите в казармата и пораждащите ги фактори, военизираният характер на живота и пр. са причина за променения социален статус на военния сектор. Това рефлектира и върху езика. Руският съветски военен дискурс доминира българския. В двата езика се появяват нови метафори, които имат общо в семантиката си – негативните нагласи на обществото, което се дистанцира от официалното, тоталитарното. В периода на перестройката в Русия и на постоталитаризма в България промените в обществото като че ли засягат в най-голяма степен военния му сегмент. Новите политически реалности и обвързаности, глобализацията и сложните отношения между двете суперсили намират отражение върху военния дискурс. Военната служба в България не е задължителна от 2008 г., докато в Русия тя все още е. Армията у нас е драстично съкратена, но във военната професия се допускат и жени. И в двата езика терминологията неизбежно се синхронизира с натовската. Влиянието на хиперезика – английския (в двата му официални варианта – британския и американския) – не се изразява само в калкиране и навлизане на голям брой неологизми, а и в новото политическо мислене, което налага промяна в микросоциума, поражда нов военен дискурс и нов речник, в който метафорите имат друга конотация и отразяват променените нагласи на обществото в динамично променящия се свят, съответно и в двете държави.

Например концептът бомба в контекста на непрекъснатите регионални военни конфликти разширява значението и употребата си и практически навлиза във всички семантични субстантивни групи – за лица и за нелица, нарицателни и собствени имена:

• в двата езика – едно- и двукомпонентни апелативи:

1. Разг. Само ед. За внезапно, неочаквано събитие или новина, която силно изненадва, поразява. Жарг. За някого или нещо, което буди спонтанно одобрение, възхищение. / Нечто важное, вызывающее взрывной интерес, внезапный и сильный отклик. БЕ: Разг. Как ти се струва баницата? – Бомба е! Бомба: Азис стана чичо – сестра му кръсти сина си на певеца. Жарг. Бомба си, хазайке! Хареса ли ти новият филм? – Бомба е! РЕ: Мобильное телевидение – это просто бомба, данное направление растет сумасшедшими темпами. Этот материал – настоящая бомба, давайте срочно в номер!
2. Жарг. За много пълна жена. / Пренебр. Толстуха; толстая женщина. БЕ: Погледни се – станала си същинска бомба. Жена ми е толкова дебела, че може да я използват като ядрена бомба. РЕ: Глянь, ничего себе бомба пошла!
3. Разг. секс бомба ‘жена с пищни форми’ / разг. секс-бомба ‘женщина с ярко выраженной сексуальностью, вызывающая сильное чувственное влечение’. БE: Само за година някога пищната секс бомба Преслава се стопи рекордно – от 70 до сегашните 42 килограма. РЕ: Настоящая секс–бомба никогда бы не стала „Мисс Мира”.

• само в руския език – апелатив: студ. жарг. Тип шпаргалки, отличающийся большими размерами (обычно с тетрадный лист) с полностью написанными заранее ответами: На экзамене нам не будут выдавать бумагу, поэтому нужно приносить свою, да и наблюдать за нами будут аспиры, так что лучше сразу делай бомбы – мороки меньше. Бомбы удобны тем, что в них уже написаны готовые ответы к билетам, так что иногда даже удаётся просто предъявить преподавателю – якобы, ответы написаны во время экзамена. Недостаток их заключается в том, что написать бомбы по всем билетам зачастую довольно трудоёмко, да и пронести их на экзамен невпример сложнее, чем обычные шпоры.

В българския език в същия контекст се използва съчетание с друг военен термин – царски пищов.

• само в българския език – двукомпонентни оними: Бомба кючек – хит на сезона, Bomba.bg – Електронен магазин за компютри, телефони, електроника.

Най-новият речник минимум Военные и армейские термины и понятия от А до Я включва 52 думи и съчетания. 14 от тях са домашни думи, а останалите са интернационализми, което е обяснимо предвид спецификата на военния език. Термините, които имат преносна употреба, са 14, от които ½ се употрябяват и в други терминологични системи.

Наблюденията ми са върху над 100 лексикални единици, които отговарят на релевантни за съпоставителния анлиз по темата критерии: 1) те са базови военни концепти; 2) терминологичната система е представена пропорционално и в достатъчен обем с всички видове военна номенклатура апелативи (сили, оръжие, обекти, тактика, логистика, чинове, церемониал); изключени са сложните названия и абревиатурите; 3) фреквентността им е достатъчно висока; 4) по състав ¾ са отделни лексеми, останалите са конструкции с компонент базисен военен термин: съчетания (свободни и устойчиви), устойчиви сравнения (3) и идиоми (2); 4) преобладава международната лексика, а домашната е 1/5. Целенасочено са подбрани термини, които напълно или частично съвпадат по форма и изцяло съвпадат по значение. По този начин по-ясно личи проекцията на менталността на руснаците и българите, спецификата във военната концептосфера. Така статистическите данни потвърждават изводите. Конфронтацията руски език ~ български език всъщност обяснява съотношения, важни за лингвокултурологията: славянско ~ балканско, глобално ~ регионално, независимост ~ зависимост, победа ~ поражение, мощен ~ слаб, водещ ~ подчинен, информация ~ дезинформация и др., които в комплекс дават отговор на въпроса защо в руския език военната метафора е в пъти повече разпространена и тенденцията е явлението да нараства. Основният за милитарния дискурс термин война в руския език има над 250 преносни употреби, докато в българския списъкът е скромен. В корпуса преобладават термините с висока честота на употреба. Повечето от тях са ранни заемки от германските и романските езици и са навлезли в руския направо или с посредничеството на езици от контактна зона (напр. от полския). Руският език обикновено е посредник при заемането в българския. Късните заемки са малко на брой и са главно от семантичното поле оръжие. Термините неологизми не са предмет на наблюдение, но в преносните употреби има значителен брой нови. Много от военните термини се употребяват в различни видове професионален дискурс. Най-дълъг е списъкът в сфери, които имат сходство с военната по различни параметри: колективните спортове (1/5), медицината, бизнеса, техниката, природните и др. науки. В речниковите ресурси и на двата езика тези употреби са обозначени като специална лексика. В стилистично отношение преносните употреби са маркирани като разговорни или експресивни (над 1/10), с пейоративно значение: пренебрежително, иронично, грубо, шеговито (5), като жаргон (3). Има и метафори, означени като остарели (3), но липсват примери от новояза.

В граматично отношение метафорите отразяват спецификата на синтетичния руски език и на аналитичния български. Съчетанията са почти ½ и са предимно подчинителни – именни и предложни. При глаголните се наблюдава вариране на глаголния компонент. Докато в семантично отношение репертоарът от военни метафори в руския език е многократно по-голям, в структурно отношение по-голямо разнообразие се наблюдава в аналитичния български език.

Темата е многоаспектна, а динамиката във военния дискурс в епохата на глобализацията я прави отворена и перспективна.

Речници

Английско-български военен речник. Всички термини на НАТО. София: Труд, 2002.

Английско-български военен терминологичен речник. <http://mildic.hit.bg/>

Английско-български терминологичен речник за мироопазващи операции. София: Военно издателство, 2006.

БАР 2003: Балтова, П., Ефтимова, А., Липовска А., Петрова, Кр. Български асоциативен речник. Прав и обратен. София: Унив. издат. „Св. Климент Охридски”.

БЕР 1971 – 2010: Български етимологичен речник. Т. 1 – 7. София: БАН.

Българско-английски военен речник. София: Военно издателство, 2004.

Нешев, В., Баталски, Г., Чобанов, С., Караиванов, А., Сретенов, С., Петров, И., Костова, М. Военен терминологичен речник. София: Военно издателство, 1979.

Парпаров, Л. Ф. Русско-военный словарь. Russisch-Deutsches Militärwörterbuch. Москва: Военное издательство.

Речник на българския език. Т. 1 – 14. София: БАН, 1977; 2. доп. и прераб. изд. 2001 – 2012.

Речник по национална сигурност и отбрана. Военна академия „Г. С. Раковски”. София, 2007.

Сводный глоссарий Совета Россия – НАТО по сотрудничеству. NATO – Russia Council Consolidated Glossary of Cooperation. Москва-Брюссель / Brussels-Moscow, 2011.

Толковый словарь спортивных терминов. Москва: Физкультура и спорт.

Тосков, Д., Тоскова-Брешкова. Английско-български военен речник. София: Дита-Т, 1993.

http://www.ruscorpora.ru/

http://www.army-technology.com

http://armsdata.net/slovar/slovar-2.html

http://www.onlinerechnik.com

http://www.t-rechnik.info

http://poiskslov.com/word

Библиография

Аврамова 2007: Аврамова, В. Лингвокультурология. Шумен: Унив. издат. „Еп. Константин Преславски”.

Алексиев 2005: Алексиев, Б. Tertium comparations for contrasting metaphorical terms with their equivalents. Съпоставително езикознание, № 3, 102 – 109.

Бартмински 2006: Bartmiński, J. Językowe podstawy obrazu świata. Lublin, 2006.

Будаев 2008: Будаев, Э. В. Военная метафорика в дискурсе СМИ. Acta linguistic, Vol. 2, 1, 29 – 36.

Вежбицка 2001: Вежбицкая, А. Понимание культур через посредство ключевых слов. Москва: Языки славянской культуры.

Венедиктова 2004: Венедиктова, Л. Н. Концепт „война” в языковой картине мира (сопоставительное исследование на материале английского и русского языков). Автореферат. Тюмен.

Георгиева 2014: Георгиева, В. Съпоставителна характеристика на българската и английската военна терминология (В областта на операциите по поддържане на мира). Дисертация. София: Институт за български език при БАН.

Гринев-Гриневич 2008: Гринев-Гриневич, С. В. Терминоведение. Москва: Академия.

Елистратов 2005: Елистратов, А. А. Военная лексика в языке спорта. Русская речь, № 2, 64 – 69.

Китанова, Легурска 2008: Китанова, М., Легурска, П. Тематичен речник на народния календар. София: БАН.

Попова 2012: Попова, М. Теория на терминологията. Велико Търново: Знак’94.

Реформатски 1967: Реформатский, А. А. Термин как член лексической системы языка. Проблемы структурной лингвистики. Москва.

Седакова 2007: Седакова, И. А. Балканские мотивы в языке и культуре болгар: родинный текст. Москва: Индрик.

Сепир 2002: Сепир, Э. Избранные труды по языкознанию и культурологии. Изд. 2-е. Москва: Прогресс.

Стоянова 2013: Стоянова, Ел. Метафора сквозь призму лингвокультурной ситуации. Шумен: Унив. издат. „Еп. Константин Преславски”.

Толстой 1999: Толстой, Н. И. Избранные труды. Т. III: Очерки по славянскому языкознанию. Москва: Языки русской культуры.

Узеньова 2010: Узенева, Е. С. Болгарская свадьба: этнолингвистическое исследование. Москва: Индрик.

Уорф 1960: Уорф, Б. Л. Отношение норм поведения и мышления к языку. Новое в лингвистике, вып. 1, Москва: Прогресс.

Чудинов 2001: Чудинов, А. П. Россия в метафорическом зеркале: Когнитивное исследование политической метафоры (1991 – 2000). Екатеринбург.

Приложение

Речник-минимум на военните концепти в руския и българския език.

А (фрагмент)

aвангáрд

военн. Передовой отряд; части, находящиеся впереди основных сил армии или флота

перен. 1. Передовая часть в каком-либо общественном течении, направлении и т. п. КПСС называла себя авангардом рабочего класса.

2. Авангардистское искусство. Шагал был одним из виднейших представителей художественного авангарда.

• в авангарде ‘впереди, в первых рядах, возглавляя что-либо’ в авангарде науки

áрмия

1. Совокупность всех сухопутных, морских и воздушных вооруженных сил государства.
2. Сухопутные вооружённые силы (как противоположность морским и воздушным силам).
3. военн. Оперативное войсковое соединение из нескольких корпусов или дивизий различных родов войск для ведения боевых операций во время войны

перен. Неопределённое, но значительное множество чем-либо объединённых людей или других субъектов, объединенных общим признаком, делом и т. п. K нему приходил местный криминальный авторитет, у которого была армия бандитов. Более трёх тысяч самодеятельных артистов – огромная армия любителей музыки на ставропольской земле.

разг. Служба в вооружённых силах. Прослужил я 3,5 года и должен сказать, что армия – это отличная жизненная школа для молодого человека.

aванга̀рд

само ед. Войскова част, която се движи пред главните сили

1. Водеща обществена група. Младежите на ПП ГЕРБ винаги са били авангарда на партията.

2. Авангардно изкуство. Провалът на авангарда. Историята на визуалните авангарди през този век.

• в авангарда ‘най-отпред, в първите редици’ в авангарда на политическата сила

а̀рмия

1. Въоръжените сили на една държава.

2. Оперативно войсково обединение на няколко корпуса или дивизии.

Огромна съвкупност от хора с общи интереси и цели. Армия от престъпници.

Армията за мен бе една сурова житейска школа.

арсенáл

военн. 1. Склад оружия, боеприпасов или прочего военного снаряжения.

2. Предприятие, изготовляющее оружие или военное снаряжение

перен. Набор, запас чего-либо. Рассмотрим непосредственно социологические методы сбора и анализа информации, которые могут быть в арсенале журналиста. В арсенале жуликов имеются хитрые приёмы на любой вкус и цвет. Публицистический арсенал активных средств воздействия на читателя. Мой арсенал для ухода за проблемной кожей.

aртиллѐрия

1. собир. Огнестрельные орудия различных калибров и конструкций.
2. Род войск с таким вооружением.
3. Научная дисциплина, изучающая устройство, свойства и способы боевого применения огнестрельных орудий.

• тяжёлая артиллерия

перен. 1. Разг. Ирон. Неповоротливые, тяжёлые на подъём, медлительные люди.

2. Шутл. Влиятельное лицо (напр. в семье). Вступает тяжёлая артиллерия ‘говорит жена, слово жене’.
3. Разг. Экспрес. Самое надёжное, действенное средство, которое используется в крайнем случае, то, что действенное средство; нечто значительное, важное.
4. О наиболее авторитетных, неоспоримых аргументах, доводах, к которым прибегают, когда собственные доказательства исчерпаны.

• карманная артиллерия

Жарг. арм. Шутл. Ручная граната.

арсена̀л

Склад и/или фабрика за оръжия и муниции.

Само ед. Сбор, запас от средства за побеждаване. В настоящия момент зъболекарите разполагат с огромен арсенал от различни анестетици. Огромен арсенал адаптогенни средства. Учителят разполага с богат арсенал от технологични средства.

артилѐрия

1. Съвкупност от тежки огнестрелни оръжия и принадлежностите им.
2. Род войска с такова въоръжение.

• тежка артилерия

Ирон. Авторитетно лице или група от лица, чието мнение тежи и има решаващо значение. В обсъждането се включи и тежката артилерия.