усмивката ми вече не убива,
очите разпознават цветове
и гневните ми упреци се спряха
в това,
което беше краят на една поезия

всичко сега е в минало време

рибарят от вчера
се роди като червей,
който не пожелах да стъпча

има ли смисъл?

гол и слузест
се кълчи в дъжда
и зъзне червото,
докато смята заблудите

***

гледам себе си,
затворил очи,
и броя дупките по дробовете си

колко въздух е останал
в тези кошери,
колко въздух мога да ѝ дам…

***

1% съвместимост – това казаха небесните мухи
по повод нашия цинизъм,
без да предскажат усмивките,
които ще скрием

---

Николай Генов е докторант по теория на литературата в СУ. Завършва ЕГ „Бертолт Брехт“ с немски и английски език през 2013 г. През 2017 завършва специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, а през 2018 защитава магистърска теза по литературознание във Факултета по славянски филологии. През същата година получава втора награда на Двадесетата национална научна конференция за студенти и докторанти „Време, слово, свят“ и печели стипендията на фондация „Блага Димитрова“ за постижения в областта на литературата. Идеен основател е на „Иначе писано“ – общност от млади поети с интерес към маргинализираната литература и е член на екипа на списание “Филологически форум”. В началото на 2019 г. е отличен на националния конкурс за литературна критика „13 века България“. Негови научни, критически и художествени текстове са публикувани в различни списания, сборници и електронни платформи.

e-mail: nk.genov@gmail.com