Силва Димитрова

Резюме

В настоящия доклад се анализира проявлението на реторичния канон елокуцио в презентации от TED.com. Търсят се доказателства за хипотезата, че словесното украсяване в презентациите в TED.com е резултат на преосмисляне на някои основни реторични фигури. Хипотезата е, че елокуцио се адаптира към нови области и сфери в онлайн среда, и че някои основни реторични фигури, а именно метафората, метонимията, епитетът, сравнението, контрастът и задаването на въпрос, имат реторически функции в контекста на презентации от TED.com.

Ключови думи: елокуцио, словесно украсяване, презентации, TED.com

Abstract

In this study new manifestations of the rhetorical canon elocution are analyzed in the context of TED talks. Our hypothesis is that elocution adapts to new spheres in online context and some rhetorical figures such as metaphor, metonymy, epithet, comparison, contrast, question have rhetorical functions in the context of presentations in TED.com.

Keywords: elocutio, elocution, presentations, TED.com, TED Talks

Теоретичен обзор

Според Аристотел задачата на реториката е във всеки даден случай да открива методите за убеждаване (Аристотел 2013). Реториката е изкуството да се използват вербални, невербални и визуални средства, за да се информира и убеди дадена аудитория. Реториката включва употребата на три типа апела към аудиторията: етос, патос и логос, и се разделя на пет основни канона. Петте реторически канона са инвенцио, диспозицио, елокуцио, мемориа и акцио. Дефинирането на словесното украсяване elocutio най-често е в контекста на реториката на Древния Рим (Calboli 1998). Основно се свързва с езиковото оформяне на текстовете на реторически изяви, използването на реторични фигури, тропи и образен език (Мавродиева 2013). Джозеф дискутира системата на elocutio и нейното развитие от V век пр. Хр. до късната античност. Номенклатурата на elocutio е детайлно описана на латински в трудовете на Ернести (Еrnesti 1795; 1797) и на немски език в тези на Герт. Те разглеждат както техниките на софистите, така и тези на ораторите. Нордън (Norden 1915) и Лиймън (Leeman 1963) правят обзор на античната теория за елокуцио и термините й като инструменти за литературна критика. Елокуцио е презентирано и през призмата на концептуалния апарат, формулиран в терминологията на Фройд. Словесното украсяване е развито особено силно в определени периоди в историята на реториката. Именно стилистичното наследство eлокуцио става част от науки като стилистика и теория на литературата. Група Мю категоризира реторичните похвати по критерий когнитивни усилия, които се изискват за възприемането им. Техният анализ е върху визуалната реторика. Подобно на Барт те разглеждат пластична и иконична страна на символите. Иконичната част съдържа елементи, които позволяват интерпретация от гледна точка на визуалната реторика (Mulken 2003). Това през XX век се съотнася към реторичните фигури и тропи в традиционните им вербални проявления, докато в края на XX век и началото на XXI век реторичните фигури и похвати се проявяват на визуално равнище. Te са представени само като статични изображения на снимки, картини и карикатури не само в изобразителното изкуство, но и в рекламата и във връзките с обществеността, в брандинга и в създаването на репутация и чрез разпознаваемост и запомняне върху символни изображения, сред които фирмени лога и емотикони във виртуалната комуникация. Някои от тези изображения са триизмерни, мултимедийни, те съчетават образ и звук и са динамични. Вече се говори за визуални тропи и реторични фигури, за визуална реторика (Мавродиева 2013). Словесното украсяване и използването на различни фигури са в зависимост от жанра, реторичната ситуация, индивидуалните особености на оратора и неговите цели (Мавродиева 2013: 146). Реторическите фигури са идентифицирани и дискутирани в класическата античност преди повече от два века (Todorov 1982). Усилията да се систематизира богатството на реторически фигури датират също толкова отдавна (Wenzel 1990). Традиционно реторическата фигура се дефинира като изкусно отклонение.

Тропите са изкусното отклонение от принципното значение на думата:  означаването на едно нещо като друго (метафора, симили, синекдоха, метонимия) игра на думи (персонификация, зегма, ономатопея), преувеличаване и омаловажаване (хипербола, литота), семантични инверсии (реторически въпрос, ирония, оксиморон, парадокс). Метафората е част от тропите – и спада към фигурите на преноса, заедно с хиперболите, сравненията, олицетворенията, метонимиите, литотите и алегориите. Реторическите схеми са изкусно отклонение от обикновената подредба на думите в речта и се делят на структури на баланс (паралелизъм, антитеза), изпускане (елипса, асиндетон), повторение (алитерация, асонанс, анафора, хиасмус). Маккари и Мик дефинират реторическата фигура като майсторско отклонение от формата, което се придържа към образец, който може да бъде идентифициран (McQuarrie, Mick 2003а). Филипс и Маккари развиват теория за визуална реторика в контекста на рекламата и предлагат нова типология, която разграничава девет вида реторични фигури според степента им на сложност и неяснота (Phillips, McQuarrie 2004). Маккари и Мик прилагат реторически подход към организирането и интерпретирането на рекламни изображения (McQuarrie, Mick 1996). Те считат, че таксономиите, чийто дизайн е насочен само към традиционните вербални реторически фигури, не отразяват качествено важните различия при съществуващите изображения. Според тях в печатната реклама акцентът е върху изображенията в много по-голяма степен, отколкото върху текста (McQuarrie, Mick 1992). Есета, които конструктивно разглеждат метафората и основните концептуални теми около нея, има в различни контексти: в бизнес медии (Hintikka 1994), в религиозната литература (Kelle 2005), във визуалните изкуства (Heffernan 1985). Според Христо Кафтанджиев метафората е стилова фигура, при която се пренасят характеристики на даден феномен върху друг феномен въз основа на сходство. В метафората се съединяват едновременно две значения: Едното значение се определя от първичната употреба на думата, а другото от контекста.

Методи

За целите на анализа са селектирани две презентации, които се представят накратко по-долу в текста. Използва се описателен подход. Презентациите са анализирани поетапно и проявленията на реторичните фигури и тропи са разгледани хронологично за по-голяма прегледност. Необходимо е и терминологично уточнение относно жанра. Селектираните TED презентации, макар и с известна условност, могат да бъдат окачествени като съвременна форма на автопанегерика и самопрезентиране. Панегериката представлява кратка автобиография с етическа функция, изобразяваща ценностите и живота на презентаторите. Панегериката по принцип възхвалява някого или нещо. В анализираната презентация говорителят представя себе си и своите ценности. В презентацията си в TED „Осакатеното тяло не означава осакатен дух“ („A Broken Body isn’t a Broken Person“)^[1] Джанин Шепърд споделя факти, свързани с процеса на личностното израстване и приемането на самата нея в нова житейска роля след катастрофа, която води до осакатяване. Презентацията е заснета на живо пред аудиторията на независима конференция TEDxKC през октомври 2012 г.  Презентацията „Осакатеното тяло не означава осакатен дух“ е гледана 1 032 068 пъти в уебсайта ТЕD и е предизвикала 365 коментара в уебсайта, 169 965 в Twitter и 4700 във Facebook. Втората панегерика е презентацията на актьора и активист от японско-американски произход Джордж Такей (George Takei) в TED „Защо обичам държавата, която ме предаде“ („Why I love a country that once betrayed me“)^[2]. Презентацията е разказ на лична история за осъзнаване на поредица от събития в детството на презентатора, прекарано в затворнически лагер в САЩ в началото на Втората световна война. Историята илюстрира аргументи в полза на демократичното управление на една нация.  Изявата е на живо пред директна аудитория от конференцията TEDxKyoto и е заснета на видео. Презентацията е качена онлайн през юни 2014 г., има над милион и сто и двадесет хиляди гледания в онлайн платформата TED.com. И двете лични истории целят да събудят възхищение у аудиторията, да я убедят, че човешките ресурси имат силата да помогнат на човек да трансформира живота си дори и след преживяна жестока физическа и психологическа травма или друга житейска криза. Презентациите са с дължина от 18 минути, на живо пред директна аудитория в контекста на конференция TED, чийто видеозапис е публикуван в интернет и се гледа от вторична индиректна аудитория. Презентациите са съпътствани от писмена анотация и от биография на виртуалния оратор. Функция на уебсайта предоставя освен субтитри на презентацията и пълния й текст на повече от 30 езика.  Чрез реторическия анализ се изследва употребата на средства от реторическия инструментариум в контекста на две TED презентации, заснети пред публика на живо и публикувани във виртуална среда в платформата TED.com. Разглежда се употребата на реторически фигури и тропи отделно и в съчетание и се анализира доколко е ефективна употребата им. В началния етап на анализа се извеждат реторичните фигури на визуално и вербално равнище, на втория етап се анализира използването им в конкретната презентация в определен момент от сценария и на третия се правят сравнения, изводи и обобщения след анализ на всяка сцена от двете презентации. Установява се въздействието от презентацията, като се анализират сигналите на обратна връзка, подавани от публиката: активно слушане, ръкопляскания, ставане на крака и смях. Разглежда се и явлението поливалентност, представено от Иванка Мавродиева, която смята, че това е възможност за съчетаване на различни реторични похвати с цел постигане на ораторски цели, като отделни реторични фигури имат различни възможности да се реализира това своеобразно съчетаване за постигане на цялостен ефект, а по-конкретно ‒ как се съчетават реторическите фигури помежду си, за да се постигне по-силен реторически ефект от самостоятелната им употреба (Мавродиева 2001). Презентациите се разглеждат в цялостност, тъй като крайният резултат от съчетаването на реторичните фигури представлява една интегративна форма, която трудно може да се раздели на отделни части.

Резултати от изследването

Въз основа на анализа са изведени специфични употреби на някои от основните реторични фигури, които се използват в TED презентация, правят се изводи относно това как чрез тези реторични фигури се реализира тази специфична въздействаща комуникация.

В презентацията на актьора и активист от японско-американски произход Джордж Такей в TED „Защо обичам държавата, която ме предаде“ се установява употребата основно на метафора,  анафора и сродни на анафората фигури на речта за постигане по-силно ораторско въздействие. Презентацията е разказ на лична история и пресъздаване на поредица от събития през определен период от време от началото на Втората световна война до края й. Историята илюстрира аргументи в полза на демократичното управление на една нация.  Изявата е на живо пред директна аудитория от конференцията TEDxKyoto и е заснета на видео. Презентацията е качена онлайн през юни 2014 г., има над милион и сто и двадесет хиляди гледания в онлайн платформата TED.com. Експозицията на разказа започва с аналогия и с приповдигнато настроение. Презентаторът умело вплита във въвеждащите изречения реторическата фигура месархиа. Месархиа (mesarchiа) от гръцки език mesos „среда“, archee „начало“: това е повторението на една и съща дума или изрази в началото и средата на последователни изречения (Silva Rhetoricae). До петата минута в речта си презентаторът вече е разказал за трагедията на японските имигранти в САЩ след бомбардировката в Пърл Харбър през декември 1941 г. По заповед на президента Рузвелт през февруари 1942 г. всички представители на японската общност  на територията на западния бряг на Северна Америка са извозени в затворнически лагери в изолирани места в САЩ без дела и присъди. Джордж Такей е само на пет години, когато американски въоръжени войници заповядват на семейството му да напусне дома си и всички да се отправят към затворнически лагер. Умело е създадена представата за трагедията на едно младо семейство. Основна реторична фигура е характеризмът или подробното изобразяване, детайлното описание на картина от случки преди, по време и след затворническия лагер. Майка му носи на ръце новородено бебе и по-малкото му братче. На изхода от дома им рукват горчиви майчини сълзи по бузите й, които се стичат върху невръстната му сестричка и това остава спомен, който е „прогорен“ в съзнанието на презентатора. Представата става по-пълна с употребата на епитети и метафора. Сцената, в която американски войници отвеждат семейството на презентатора в затворнически лагер, е завършена с метафора, която убедително комуникира сериозната травма, нанесена на ранната детската психика. Терминът „метафора“ е със старогръцки произход μεταφορά и означава „пренасям“. В разказа за детството си, прекарано в затворнически лагер в САЩ, или в петата минута и осемнадесетата секунда от личната история, презентаторът вплита анафората. Анафората е повторение на едни и същи думи и изрази в началото на последователни изречения. „Анафората не е само механично повтаряне на едни и същи думи и изрази. Съчетана с други реторични похвати, се постига ефект, основан на ритмизация и отчетливост, освен това са изградени паралелни синтактични конструкции.“ (Мавродиева 2001) Анафората в тази реч се съчетава с градация, антитеза, контраст и епитети. В деветата минута отново се ползва метафора. Когато Пърл Харбър е бомбардиран, американците от японски произход се записват доброволци, за да се бият за родината си. „На този акт на патриотизъм американците са отговорили с „шамар през лицето“. В допълнение към метафората е използвана и градацията „постепенно засилване на чувството“. Градацията, съчетана с другите реторични фигури, засилва впечатлението за силни емоции по време на разказа. В единадесетата минута презентаторът за втори път използва анафората, когато въвежда темата за недостига на хора на бойното поле и пояснява как на американците от японски произход е дадена възможността да се бият за страната си, да възстановят името, достойнството и свободата на семействата си. Повторенията са и епиналепси (засилено повторение на една дума с цел да се подчертае значението й) и тe способстват за създаването на образ и представа за бойците от японски произход и подготвят за финалния аргумент на авторитета. Една битка служи за демонстрация на силния боен дух на японците. Характеризъм е похватът, който се използва, за да се опише подробна и детайлна картина на решаващата битка; да се създаде изображение чрез думи. За ситуацията на бойното поле, която трябва да бъде разрешена, е използвана метафората от шахмата: ситуация на „шах пат“. Успехът на батальона е безспорен. Той е посрещнат в Белия дом с най-много почести от Втората световна война. Джордж Такей цитира президента Труман: „Вие се бихте не само срещу врага, но и срещу предразсъдъците, и спечелихте“. Този цитат е също така и реторичен похват на аргумент на авторитета, който служи за илюстрация на тезата на презентатора.

Основателно може да се говори за употребата на реторичните фигури метафора, епитет, характеризъм, анафора, епиналепс и др. с цел създаване на ярък образ и силна представа, която да предхожда аргументацията на презентатора.

Вторият презентатор е Джанин Шепърт. Джанин е била най-сериозният претендент на Австралия за олимпийска титла в зимните спортове (известна с прякор „машината“), когато я блъска камион на финала на велотренировка в Блу Маунтийнс. Поради загубата на 5 литра кръв докторите не очакват тя да оживее. Получила е сериозни животозастрашаващи травми – вътрешни наранявания, счупен врат и гръбнак на шест места, пет счупени ребра, счупена дясна ръка и ключица, счупени кости по краката си, поражения по главата. Надеждата на Австралия изпада в десетдневна кома. Въпреки че остава парализирана от кръста надолу, Джанин взима решение да стане пилот, инструктор по въздушна акробатика и мотивационен оратор, автор на пет книги, сред които са „Подарък на приемането“  и „Никога не ми казвай никога“. Днес тя е най-младият член на борда на Австралийската авиационна служба за гражданска сигурност и е първата жена, която заема поста директор. Джанин е отдадена на каузата за лечение на травми на гръбначния стълб. Тя е патрон на Австралийския фонд за изследвания на гръбнака. Нейната основна цел е да мотивира хората с физически увреждания. В презентацията си в TED „Осакатеното тяло не означава осакатен дух“ Джанин споделя интимни факти за процеса на личностно израстване и приемането на себе си в нова житейска роля и с нефункциониращо тяло. Презентацията е заснета на живо пред аудиторията на независима конференция TEDxKC през октомври 2012 г. Панегериката „Осакатеното тяло не означава осакатен дух“ е гледана 1 032 068 пъти в уебсайта ТЕD и е предизвикала 365 коментара в уебсайта, 169 965 в Twitter и 4700 във Facebook.

Презентацията започва с употребата на анафора и епиналепс. (0:22) „Смисълът на живота е във възможностите ‒ да ги създаваш, да ги прегръщаш, и за мен това беше олимпийската мечта. Това ме определяше. Това беше моето блаженство.“ Презентаторът въвежда в контекста на злополуката и образна картина на пейзажа и ситуацията,  използва епитети, метонимия и завършва с екскламация: „грандиозните Сини планини“, „идеален есенен ден“, „животът беше хубав“, „вдишвах студения планински въздух, усещах го как изгаря дробовете ми“, „изведнъж всичко потъна в тъмнина“. С употреба на метонимия, епитети, характеризъм и градация презентаторката въвежда в картината на ужаса, който е претърпяла. Похватът на ирония и себеомаловажаване в кулминацията на разказа предизвиква смях у аудиторията и служи за плавен преход към следващата картина, изобразяваща болка и страдание.

Вниманието на аудиторията е привлечено към наратива на презентатора от екзистенциален, но и реторичен въпрос: „Защо бих искала да се върна към тяло, което е толкова разбито?“ Презентаторката е в кома и разказва за свое преживяване извън тялото. Основен реторичен похват е анафората. Установява се, че иронията е основен способ за предизвикване на смях в залата сред директната аудитория на живо.

Безчувствена от кръста надолу, закачена към шише с катетър, без да може да ходи, спортистката тежи по-малко от 40 килограма, картината, която рисува презентаторката, е трагична. Тя отново залага на анафора и месархия, за да внуши интензитет на емоционална болка: „И исках да се откажа. Всичко, което исках да правя, беше да си обуя маратонките и да избягам навън. Исках си стария живот обратно. Исках си тялото обратно.“ След серия от реторични въпроси следва мига на откровение и осъзнаване на презентатора. Отново посредством анафора, месархия, епиналепс и екскламация се подготвя аудиторията за големия обрат в наратива на оратора – осъзнаване, което променя живота й. Метафората на машината е и свързваща дума със страстта към машините, която предстои в разказа на Джанин по-нататък. Ироничната нотка, вплетена в наратива, е завършек на поредица от екскламации, които привличат вниманието на аудиторията към новото, което предстои да се случи. По време на разказа на сцената на TED.com има поставени пет стола и те символизират всеки един отделен етап на разказа на Джанин. Те са своеобразна визуална метафора, на нов етап и ново начало в живота й. Самоиронията е постоянен способ за предизвикване на аплодисменти, смях и симпатия у аудиторията. Джанин с характеризъм предава разказа по запазването на час за пилотско училище. „Кога искате да излетите?“ Казах: „Ами, ще трябва да намеря някой приятел да ме докара, защото не мога да карам. Също не мога и да ходя. Това проблем ли е?“ (Смях) С употребата на градация и характеризъм презентаторката предизвиква отново силни аплодисменти. Сред визуалните аргументи се открояват визуални аргументи по същество аd rem – снимки и илюстрации, диаграми, таблици, визуални аргументи от етоса; снимки и илюстрации, цитати от книги, списания, уебсайтове и др. Сред фигурите и тропите се открояват визуални метафори, визуални сравнения, визуална персонификация, визуални хиперболи, визуални оксиморони и др.

Обобщение

И в двете селектирани презентации реторичните фигури и психологическите похвати създават картинен образ и детайлна представа на историите им. За разлика от актьора Джордж, писателката Джанин залага на иронията, екскламацията и реторичните въпроси, за да създаде непосредствено общуване и да предизвика реакцията на смях у публиката. Анализът дава основания да се направи изводът, че при първата презентация липсата на тези похвати не е неуместна. Точно обратното – американецът от японски произход Джордж е комичен актьор, много популярен със скечовете си в мрежата. За него е предизвикателство да задържи аудиторията във връзка със сериозността на темата. По тази причина въплътяването му в тази роля е необходимо, за да бъде изведена сериозността на ситуацията и аргументацията му. И двамата оратори използват анафора, епиналепс, метафора, повторения и епитети, с които обрисуват разказа си. И двамата завършват презентациите си с цитати, които изпълняват функции на аргументи от авторитета.

Това е първи опит за анализ на новите проявления на елокуцио на вербално и визуално равнище в презентации от TED. Установява се употребата на реторичните фигури метафора, анафора, характеризъм, епиналепс, повторения, цитати и др. В допълнение на това на сцената се използва и визуална метафора. Установява се, че използването на иронията, себеомаловажаването и екскламацията водят до постигане на реторичен ефект и въздействие върху директната аудитория, а именно смях сред отделни членове. Метафората и анафората са най-често използваните реторични фигури и се установява тенденция за комбинирането им с градация, епитети, характеризъм, епиналепс и реторични въпроси за постигане на по-голям ефект. Изследването не претендира за изчерпателност. За разлика от директната ораторска изява, видеозаписът, разпространен в социалните медии, води до постигане на т.нар. вирусен ефект. Милиони гледания, споделяния и коментари дават втори живот на презентациите. Аудиторията пред дигиталните устройства може да чете и да препрочита текста, да прави справки относно събитията, да проследява хиперлинкове към уебсайтовете на презентаторите и да сглобява по-пълна картина на разказите им.

Библиография

Аристотел 2013: Аристотел. Реторика. София: Захари Стоянов, 2013.

Мавродиева 2013: Мавродиева, И. Реторика и пъблик рилейшънс. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2013.

Мавродиева 2001: Мавродиева, И. Парламентарното красноречие в България. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2001.

Calboli 1998: Calboli, G. From Aristotelian  to elocutio. – Rhetorica: A Journal of the History of Rhetoric, 16/1998, 47–80.

Ernesti 1795: Ernesti, J. Lexicon Technologiae Graecorum Rhetoricae. Leipzig: Sumtibus Caspari Fritsch, 1795.

Ernesti 1797: Ernesti, J. Lexicon Technologiae Latinorum Rhetoricae. Leipzig: Sumtibus Caspari Fritsch, 1797.

Heffernan 1985: Heffernan, J. A. W. Resemblance, Signification and Metaphor in the Visual Arts. – The Journal of Aesthetics and Art Criticism, 44/1985, 167–180.

Hintikka 1994: Hintikka, J. Аspects of metaphor. Dordrecht: Springer Science Business Media, 1994.

Jaffe 2010: Jaffe, S. Freud as Rhetorician: Elocutio and the Dream-Work. – Rhetorik, 1/2010, 42–69.

Kelle 2005: Kelle, B. E. Hosea 2: Metaphor and Rhetoric in Historical Perspective. Atlanta: Society of Biblical Literature, 2005.

Lakoff 1993: Lakoff, G. The contemporary theory of metaphor. – In: Metaphor and Thought. A. Ortony (ed.). Cambridge: Cambridge University Press, 1993.

Leeman 1963: Leeman, A. D. Orationis Ratio: The Stylistic Theories and Practice of the Roman Orators, Historians and Philosophers. Amsterdam: Hakkert, 1963.

Martin 1974: Martin, J. Antike Rhetorik, Technik und Methode. Munich: Beck, 1974.

McQuarrie, Mick 1992: McQuarrie, E., D. Mick. On Resonance: A Critical Pluralistic Inquiry into Advertising Rhetoric. – Journal of Consumer Research, 19/1992, 180–197.

McQuarrie, Mick 1996: McQuarrie, E., D. Mick. Figures of Rhetoric in Advertising Language. – Journal of Consumer Research, 22/1996, 424–438.

McQuarrie, Mick 1999: McQuarrie, E., D. Mick. Visual Rhetoric in Advertising: Text-Interpretive, Experimental, and Reader-Response Analyses. – Journal of Consumer Research, 26/1999, 37–54.

McQuarrie, Mick 2003a: McQuarrie, E., D. Mick. Visual and Verbal Rhetorical Figures under Directed Processing versus Incidental Exposure to Advertising. – Journal of Consumer Research, 29/2003, 579–587.

McQuarrie, Mick 2003b: McQuarrie, E., D. Mick. The Contribution of Semiotic and Rhetorical Perspectives to the Explanation of Visual Persuasion in Advertising. ‒ In: Persuasive Imagery: A Consumer Response Perspective. L. Scott, R. Batra (eds). Mahwah: NJ Lawrence Erlbaum Associates, 2003.

Mulken 2003: Mulken, M. Analyzing rhetorical devices in print advertisements. – Devices in print advertisements, 4/2003, 114–128.

Norden 1915: Norden, E. Ennius und Vergilius; Kriegsbilder aus Roms grosser Zeit. Leipzig: Teubner, 1915.

Ortony 1979: Ortony, A. Metaphor and Thought. Cambridge: Cambridge University Press, 1979.

Ortony 1993: Ortony, A. Metaphor and Thought (second edition). Cambridge: Cambridge University Press, 1993.

Phillips, McQuarrie 2004: Phillips, B. J., F. McQuarrie. Beyond Visual Metaphor: A New Typology of Visual Rhetoric in Advertising. – Marketing Theory, 4/2004, 113–136.

Todorov 1982: Todorov, T. Theories of the Symbol. Ithaca: Cornell University Press, 1982.

Ueding 1992: Ueding, G. Historisches Wörterbuch der Rhetorik 1. Tübingen: Niemeyer, 1992.

Wenzel 1990: Wenzel, P. Rhetoric and Semiotics. – In: Semiotics in the Individual Sciences 2. W. Koch (ed.). Bochum: Universitätsverlag Dr. N. Brockmeyer, 1990.

Силва Димитрова е докторант по виртуална реторика в катедра „Реторика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ с научен ръководител проф. Иванка Мавродиева. Магистър по „Филмово и телевизионно изкуство“ в НБУ и по „Реторика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Бакалавър по философия от СУ „ Св. Климент Охридски“.

Редактор: Христо Бояджиев

^[1] https://www.ted.com/talks/janine_shepherd_a_broken_body_isn_t_a_broken_person?language=en

^[2] http://www.ted.com/talks/george_takei_why_i_love_a_country_that_once_betrayed_me.