ЕТИМОЛОГИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА НЯКОЛКО ТУРСКИ ЗАЕМКИ В БЪЛГАРСКИ И СРЪБСКИ ЕЗИК^[1]

 

Симеон Стефанов

Институт за български език, БАН (България)

 

The text offers twelve short dictionary articles. In them can be found etymological notes on several Turkish loanwords in Bulgarian and Serbian.

Keywords: dictionary articles; etymological notes; Turkish loanwords; Bulgarian; Serbian.

1. Предмет, цели, задачи и методи на изследване

В настоящата публикация реших да предложа няколко кратки речникови статии. В тях може да се открият както допълнения и уточнения към етимологията на думи, които вече са разработени в по-ранните томове на Българския етимологичен речник, така също и етимология на лексеми, които тепърва предстои да бъдат представени в изданието. Всички те са заемки от/чрез турски, които се употребяват и в сръбския език. Направените допълнения и уточнения засягат и предложените в речника на Петър Скок етимологии за избраните лексеми. Поради това и статията е приносна, защото освен че ще може да послужи при бъдещо преиздаване на томовете на Българския етимологичен речник с допълнения и уточнения, разкрива и една от връзките между двата балкански езика.

 

2. Етимологични бележки за няколко турски заемки в български и сръбски

Идеята и подтикът за тази публикация дойде от колеги учители и университетски преподаватели, които ми обърнаха внимание, че често учениците, и дори студентите, изпитват затруднения при четенето и разбирането на българска литература от ХІХ век. Изготвиха ми дори и огромен списък със само малка част от думите (и формите), които трябва да бъдат тълкувани и произходът им да бъде обяснен на достъпно място, за да се улесни възприемането на новия учебен материал. Тъй като повечето от набелязаните лексеми се срещат в повече от едно литературно произведение, думите и техните значения съм цитирал по регистрации в речника на Найден Геров и/ли Архива на Секцията за българска диалектология и лингвистична география към Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките (също и Архив СБДЛГ), а примерите по Речника на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX в. (РРОДД 1974). В някои от кратките етимологични статии съм привеждал информация за произхода и значението на повече от една дума/форма в българския език. Това се отнася предимно за случаите, при които заемки от турски в български имат съответстващ точен етимон в езика-източник, което означава, че е по-вероятно да не са образувани на българска езикова почва от заета турска основа и адаптиран турски по произход словообразувателен формант, а да са заети директно от регистрираната форма. Всички направени в статията наблюдения, уточнения и допълнения имат същата полза и за сръбската етимология. Някои от думите/формите имат по-широка от посочената употреба и участват и в различни изрази, за които е възможно да се намери точен етимон в езика-източник, но тук аз съм се спрял само на най-разпространените основни форми и значения, регистрирани в речника на Найден Геров и/ли Архива на СБДЛГ и съм привел информация за техния произход.

 

2.1. Думи, които са етимологизувани в по-ранните томове на БЕР

1. адèт

            В Българския етимологичен речник думата адèт разговорно ‘обичай; нрав, навик’ (Геров 1894: 5) е обяснена: „Чрез турско adet от арабски“ (БЕР 1971: 4 https://ibl.bas.bg/lib/ber/#page/99/mode/1up). Същата информация откриваме и в Речника на чуждите думи в българския език (РЧДБЕ 1982: 34). В речника на Петър Скок пише, че става въпрос за „обща турска заемка в балканските езици чрез турско adet ‘истинност, обикновение’ от арабско ada със същото значение“ (Skok 1971: 9). В Етимологически и правописен речник на българския език и в Речник на чуждите думи в българския език с обяснения за потекло и състав Стефан Младенов просто отбелязва, че думата е турцизъм в българския език, но не привежда дори и турската форма (Младенов 1941: 3; РЧДБЕ 1947: 8). Поради това се налага известно формално-семантично уточнение и уточнение за произхода на разглежданата дума, защото адèт разговорно ‘обичай; нрав, навик’ (Геров 1894: 5), регистрирано в пример: На Бабинден, както му е адета, събраха се роднини и комшие у стринини Венковичини и деверите окъпаха младата невяста във водата. (Т. Влайков по РРОДД 1974: 12), и др., навлиза в българския (и сръбския) език чрез османотурско âdet ‘обичай; привичка, навик’ (Škaljić 1966: 69; БЕР 1971: 4; Skok 1971: 9; Stahowski 1975: 13; Grannes, Rå Hauge, Süleymanoğlu 2002: 2; Bufli, Rocchi 2021: 29) от арабско ‘āda^h = новоперсийско ‘ādä(t)“ ‘обичай; привичка, навик’ (Škaljić 1966: 69; Skok 1971: 9; Stahowski 1975: 13; Bufli, Rocchi 2021: 29).

 

2. àджеба

            В Българския етимологичен речник думата àджеба, àджаба диалектно ‘(частица) дали, дали наистина; чудно’ (Геров 1894: 6) е обяснена: „Чрез турско acaba от арабски“ (БЕР 1971: 4 https://ibl.bas.bg/lib/ber/#page/99/mode/1up). Същата информация откриваме и в Речника на чуждите думи в българския език (РЧДБЕ 1982: 36). В речника на Петър Скок пише, че става въпрос за: „обща за балканските езици заемка чрез турски от арабско ağeba, ağeb, ağaba наречие ‘чудно’, което е свързано и с неизменяемото прилагателно име в сръбски adžäib ‘чуден, странен’, регистрирано в Косово в съчетанието adžaip čovek ‘странен човек’“ (Skok 1971: 10). В Етимологически и правописен речник на българския език и в Речник на чуждите думи в българския език с обяснения за потекло и състав Стефан Младенов отбелязва, че думата е турцизъм от арабски произход, но не привежда нито турската, нито арабската форма. Привежда обаче прилагателното име аджаиб ‘чуден, странен’ (Младенов 1941: 3; РЧДБЕ 1947: 9). Поради това и тук се налага известно формално-семантично уточнение и уточнение за произхода на разглежданата дума, защото àджеба, àджаба диалектно ‘(частица) дали, дали наистина; чудно’ (Геров 1894: 6), регистрирана в примера: Ами до кого му ги е пратил аджеба? (Ив. Вазов по РРОДД 1974: 13) и др., навлиза в българския и (сръбския) език чрез османотурско acaba ‘(частица) чудно, странно’ (Škaljić 1966: 71; БЕР 1971: 4; Grannes, Rå Hauge, Süleymanoğlu 2002: 3) от персийско ağäbā, което е винителен падеж от ağäb ‘чудо’ (Škaljić 1966: 71; Stahowski 1975: 12). Сръбското несклоняемо прилагателно име adžaip в adžaip čovek и българското аджаиб ‘чуден, странен’ (Младенов 1941: 3; РЧДБЕ 1947: 9), регистрирано в примера: Как, идат ли тука лордовете? – попита единът от тях. Идат я! Те са едни аджаип хора! (П. Р. Славейков по РРОДД 1974: 12) и др., възхожда чрез „османотурското acaib (турското acayib) ‘чуден, странен’ към арабското ‘ağā’ib ‘чудни, странни (неща)’, което е форма за множествено число на ‘ağībä ‘чуден, странен’“ (Škaljić 1966: 71; Stahowski 1975: 12; Bufli, Rocchi 2021: 51).

 

3. асъ́л, аслъ́

            В Българския етимологичен речник формите аслъ́, асъ́л разговорно, остаряло ‘(прилагателно, неизменяемо) същински, истински; (наречие) наистина, действително, точно’ (Геров 1894: 14) са обяснени: „Чрез турско aslι, asιl от арабски“ (БЕР 1971: 18, https://ibl.bas.bg/lib/ber/#page/113/mode/1up, https://ibl.bas.bg/lib/ber/#page/114/mode/1up). Същата информация откриваме и в Речника на чуждите думи в българския език (РЧДБЕ 1982: 105, 108). В речника на Петър Скок пише, че става въпрос за: „заемка, която се среща и в други балкански езици, чрез турски от арабско osli, което е от един произход с наречието за начин hasl-i, hasil-i ‘първично, старинно, оригинално’ (Skok 1971: 66). В Етимологически и правописен речник на българския език и в Речник на чуждите думи в българския език с обяснения за потекло и състав Стефан Младенов отбелязва, че думата е турцизъм, но не привежда турски етимон (Младенов 1941: 10, 11; РЧДБЕ 1947: 42, 44). Поради това се налага и известно формално-семантично уточнение и уточнение за произхода на разглежданите форми, защото аслъ́, асъ́л разговорно, остаряло ‘(прилагателно, неизменяемо) същински, истински; (наречие) наистина, действително, точно’ (Геров 1894: 14), регистрирано в примера: Стойко Прангата – виж, той е асъл човек! Чорбаджия човек! (Т. Влайков по РРОДД 1974: 13) и др., навлизат в българския и сръбския език чрез османотурско asιl, aslι прилагателно ‘основен, главен; изходен, първоначален’ (Škaljić 1966: 101; БЕР 1971: 18, 19; Grannes, Rå Hauge, Süleymanoğlu 2002: 11, 15; Bufli, Rocchi 2021: 46) от арабско aṣlī (aṣliyy) ‘основен, главен’, което е прилагателно от съществителното име aṣl ‘основа, корен; принцип’ (Škaljić 1966: 101; Stahowski 1975: 20, 21; Bufli, Rocchi 2021: 46).

 

4. àферим

            В Българския етимологичен речник междуметието àферим остаряло, разговорно ‘браво, отлично’ (Геров 1894: 14) е обяснено: „Чрез турско aferim, aferin от персийски“ (БЕР 1971: 21 https://ibl.bas.bg/lib/ber/#page/115/mode/1up). Същата информация откриваме и в Речника на чуждите думи в българския език (РЧДБЕ 1982: 113). В речника на Петър Скок пише, че става въпрос за: „обща за балканските езици заемка чрез турски от персийско afärin, а то от afrin ‘браво, чудесно, отлично’.“ (Skok 1971: 11). В Етимологически и правописен речник на българския език и в Речник на чуждите думи в българския език с обяснения за потекло и състав Стефан Младенов отбелязва, че думата е турцизъм, но не привежда турски етимон (Младенов 1941: 11; РЧДБЕ 1947: 48). Поради това се налага известно уточнение по отношение на формата и произхода на разглежданата лексема, защото междуметието àферим остаряло, разговорно ‘браво, отлично’ (Геров 1894: 14), регистрирано в примера: –  Не знаех досега, чорбаджи Ицо, че може да има в една Преспа човек с толкова пари. Аферим. (Д. Талев по РРОДД 1974: 21) и др., навлиза в българския (и сръбския) език чрез османотурско разговорно aferim, книжовно aferin ‘браво, чудесно, отлично’ (Škaljić 1966: 72; БЕР 1971: 21; Grannes, Rå Hauge, Süleymanoğlu 2002: 15; Bufli, Rocchi 2021: 30) от персийско āfιrīn, āfrīn ‘браво, чудесно, отлично’. Финалното -m в балканските езици, вместо персийско -n, се дължи на турско разговорно произношение (Škaljić 1966: 72; Skok 1971: 11; Bufli, Rocchi 2021: 30).

 

5. ахчѝя

            В Българския етимологичен речник думата ахчѝя народно, остаряло ‘гостилничар, готвач’ (Геров 1894: 15) е обяснена: „От турско ahçι.“ (БЕР 1971: 22 https://ibl.bas.bg/lib/ber/#page/116/mode/1up). Същата информация откриваме и в Речника на чуждите думи в българския език (РЧДБЕ 1982: 114). В речника на Петър Скок пише, че става въпрос за: „обща за балканските езици заемка от турски, образувана от as ‘супа’ (в разговорния език aha), и турска наставка -ci.“ (Skok 1971: 69). В Етимологически и правописен речник на българския език и в Речник на чуждите думи в българския език с обяснения за потекло и състав Стефан Младенов отбелязва, че думата е заемка чрез турски от персийски, но не привежда турска или персийска форма (Младенов 1941: 12; РЧДБЕ 1947: 50). Поради това се налага и известно формално-семантично уточнение и уточнение за произхода на разглежданата дума, защото ахчѝя народно, остаряло ‘гостилничар, готвач’ (Геров 1894: 15), регистрирана в пример: В сарая си той държеше двама ахчии. (Д. Талев по РРОДД 1974: 22) и др., навлиза в българския (и сръбския) език чрез османотурско (книжовно) aşçι, (разговорно) ahçι ‘готвач’ (Škaljić 1966: 102; БЕР 1971: 22; Grannes, Rå Hauge, Süleymanoğlu 2002: 16; Bufli, Rocchi 2021: 33), което е образувано в турски от aş ‘ястие, варено ястие’ (< персийско āš ‘ястие, варено ястие’) и турски суфикс –çι (Škaljić 1966: 102; Bufli, Rocchi 2021: 33).

 

6. àшколсун

            В Българския етимологичен речник междуметието àшколсун остаряло, разговорно ‘браво, отлично’ (РЧДБЕ 1982: 115) е обяснено: „От турско aşιk olsun ‘да стане добре, на добро да е!’“ (БЕР 1971: 22 https://ibl.bas.bg/lib/ber/#page/116/mode/1up). В Речника на чуждите думи в българския език откриваме следното обяснение: „От турско aşkolsun ‘прекрасно, браво, отлично’“ (РЧДБЕ 1982: 115). В речника на Петър Скок, поради строго гнездовия принцип при подреждането и етимологизацията на набелязаните думи, авторът я помества под заглавка ašik, за която казва, че: „се свързва и с турската форма за повелително наклонение в 3 л. ед. ч. aşkolsun ‘браво, на здраве да е!’“ (Skok 1971: 69-70).  В Етимологически и правописен речник на българския език Стефан Младенов отбелязва, че е от „турско ašk olsun ‘Да бъде любимо!’“, а в Речник на чуждите думи в българския език с обяснения за потекло и състав – че е заемка от турски (Младенов 1941: 12; РЧДБЕ 1947: 50). Поради това се налага известно формално-семантично уточнение и уточнение за произхода на разглежданата дума, защото междуметието àшколсун остаряло, разговорно ‘браво, отлично’ (РЧДБЕ 1982: 115), регистрирано в пример: Брей, хитро момче излезе, да е живо на баща си, всинца ни измами! Не можахме да го излъжем. Ашколсун! Браво! (А. Константинов по РРОДД 1974: 23) и др., навлиза в българския (и сръбския) език чрез османотурско âşk olsun ‘да стане добре, на добро да е!’ (Škaljić 1966: 103; БЕР 1971: 22; Grannes, Rå Hauge, Süleymanoğlu 2002: 17), което е съставено от османотурско âşk ‘любов, страст’ (< арабско ‘išq ‘любов, страст’) и турско olsun 3 л. ед. ч. повелително наклонение от глагола olmak ‘съм’ (Škaljić 1966: 103; Stahowski 1975: 21; Bufli, Rocchi 2021: 47, 48).

 

7. кю̀нт

            В Българския етимологичен речник под заглавка кю̀нт ‘тръба, кюнец’ (Яковица, Дрангово, Джарово, Чакаларово, Момчилградско, Поповско) попадаме на следната информация: „вариант на кю̀нк ‘пръстена водопроводна тръба’ (Кукуш), образуван или със субституция -кь>-ть>-т, или чрез дисимилация к-к>к-т.“ (БЕР 1986: 252 https://ibl.bas.bg/lib/ber_3_000-808/#page/253/mode/1up). На същата страница откриваме и заглавката кю̀нк, за която пише, че „навлиза в българския език чрез турско künk ‘глинена водопроводна тръба’ от персийско gunk.“ (БЕР 1986: 252). В речника на Петър Скок се споменава, че става въпрос за заемка от турско künk ‘глинена водопроводна тръба’, която е доста разпространена чрез различно посредничество в останалите балкански езици (Skok 1971: 364 под ćunāk). В Речника на чуждите думи в българския език дума кю̀нк не се открива, но под заглавка кю̀нец пише, че „е от турско künk ‘глинена водопроводна тръба’ с наставка -ец“ (РЧДБЕ 1982: 466). В Етимологически и правописен речник на българския език и в Речник на чуждите думи в българския език с обяснения за потекло и състав Стефан Младенов отбелязва, че думата е турцизъм, но не привежда турски етимон (Младенов 1941: 267; РЧДБЕ 1947: 238). А разглежданата дума действително „навлиза в българския (и сръбския) език чрез османотурско künk ‘глинена водопроводна тръба’ (Škaljić 1966: 556; Skok 1971: 364; БЕР 1986: 252; Grannes, Rå Hauge, Süleymanoğlu 2002: 167) от персийско gunk ‘глинена водопроводна тръба’. Турският завършек -nk е преосмислен в част от балканските като наставка за единствено число *-in-ikis>*-ьn-ьkь>*-ьn-ьcь, за което допринася и регулярната форма за множествено число от кю̀нк – кю̀нци, от която именно идват вторично образуваната форма за единствено число кю̀нец в българския език и нейните формално-семантични съответствия в други балкански езици.“ (Škaljić 1966: 556; Skok 1971: 364; БЕР 1986: 251 https://ibl.bas.bg/lib/ber_3_000-808/#page/253/mode/1up).

 

2.2. Думи, които не са етимологизувани все още в БЕР

1. хабèр

            Думата хабèр ‘вест, известие’ (Панчев 1904: 478), регистрирана в примера: Пратѝ ѝ хабер да се готви за годеж. (К. Петканов по РРОДД 1974: 538) и др., е заемка в българския език чрез османотурско haber ‘вест, известие’ от арабско ḫabär ‘вест, известие’, а хаберлѝя ‘осведомен’ (РРОДД 1974: 538), регистрирана в примера: Момче, скоро донеси чай и иди да земеш Мюжде. Аз искам даскалчето тук да дойде и да посрещне братчето си. Той не е ли хаберлия? (Ил. Блъсков по РРОДД 1974: 538) и др., е заето от османотурско haberlι ‘осведомен, известèн’, образувано в езика от haber ‘вест, известие’ и турски суфикс -lι (Младенов 1941: 664; РЧДБЕ 1947: 452; Škaljić 1966: 294, 295; Skok 1971: 646; Stahowski 1975: 80; РЧДБЕ 1982: 942; Grannes, Rå Hauge, Süleymanoğlu 2002: 265; Bufli, Rocchi 2021: 180).

 

2. хаѝр

Думата хаѝр ‘добро; благополучие’ (Панчев 1904: 482), регистрирана в примера: Изеднико, дано хаиря си да не видиш! (Ц. Церковски по РРОДД 1974: 539) и др., е заемка в българския език чрез османотурско hayιr ‘добро; благополучие’ от арабско ḫayr ‘добро; благополучие’. Думата хаирлѝя ‘(прилагателно, неизменяемо) който носи добро, щастие, който е на късмет’ (Панчев 1904: 482), регистрирана в примера: Той бе суеверен и всяка сутрин държеше сметка кой ще му направи сефте: дали човек хаирлия, или някой безделник. (Т. Харманджиев по РРОДД 1974: 539) и др., е заемка от османотурско hayιrlι ‘който е на късмет, който носи късмет’, образувано в езика от hayιr ‘добро; благополучие’ и турски суфикс –lι. Думата хаирсъ́з, хаирсъ́зин народно, остаряло ‘лош човек, безделник, негодник’ (РРОДД 1974: 539), регистрирана в примера: Чувам, че там, в запустялата джамия, някакви хаирсъзи правели нам какво си. (Ст. Чилингиров ПО РРОДД 1974: 539) и др., е заемка от османотурско hayιrsιz ‘който не е на добро, който носи неблагополучие’, образувано в езика от hayιr ‘добро; благополучие’ и турски суфикс –sιz ‘без’ (Младенов 1941: 664; РЧДБЕ 1947: 453; Škaljić 1966: 297, 298; Skok 1971: 648; Stahowski 1975: 102; РЧДБЕ 1982: 942; Grannes, Rå Hauge, Süleymanoğlu 2002: 267; Bufli, Rocchi 2021: 181).

 

3. (х)апсанà

Думата (х)апсанà остаряло ‘затвор’ (Панчев 1904: 486; Панчев 1908: 319), регистрирана в примера: Сега е ясно вече чия е вината: / закарайте ги трима в хапсаната. (Д. Подвързачов по РРОДД 1974: 541) и др., навлиза в българския език чрез османотурско hap(i)shane ‘затвор’ от новоперсийско ḥabs-ḫāne ‘арест, затвор’. Османотурската форма е образувана в езика от османотурско hap(i)s < арабско ḥabs ‘арест, затвор’ и османотурско hane < персийско ḫāne ‘къща, помещение’ (РЧДБЕ 1947: 465; Škaljić 1966: 310, 311; БЕР 1971: 13 https://ibl.bas.bg/lib/ber/#page/108/mode/1up; Skok 1971: 654; Stahowski 1975: 90; РЧДБЕ 1982: 92, 945; Grannes, Rå Hauge, Süleymanoğlu 2002: 11, 270; Bufli, Rocchi 2021: 189).

 

4. хесàп

            Думата хесàп ‘сметка, равносметка’ (Панчев 1904: 496), регистрирана в примера: Но преди да делим, помисли. От хесап глава не боли. (Ем. Станев по РРОДД 1974: 546) и др., навлиза в българския език чрез османотурско hesap ‘сметка’ от арабско ḥisāb ‘сметка’ (Младенов 1941: 667; РЧДБЕ 1947: 461; Škaljić 1966: 328; БЕР 1971: 509 https://ibl.bas.bg/lib/ber/#page/603/mode/1up; Skok 1971: 665; Stahowski 1975: 113; БЕР 1979: 86 https://ibl.bas.bg/lib/ber_2_000-744/#page/88/mode/1up; РЧДБЕ 1982: 954; Grannes, Rå Hauge, Süleymanoğlu 2002: 274; Bufli, Rocchi 2021: 201).

 

5. хюкюмèт

            Думата хюкюмèт ‘представител на властта; сграда, в която седят представителите на властта’ (РЧДБЕ 1974: 550), регистрирана в примера: Преди да почнем, ще дойдем да питаме хюкюмета. (Д. Талев по РРОДД 1974: 550) и др., навлиза в българския език чрез османотурско hükümet ‘правителство; администрация’ (Младенов 1947: 471; РЧДБЕ 1982: 975; Grannes–Rå Hauge–Süleymanoǧlu 2002: 276) от арабско ḥukūmä^h ‘правителство; администрация’ (Škaljić 1966: 335; Skok 1971: 692; Stahowski 1975: 119; Bufli, Rocchi 2021: 207), а хю̀кюм остаряло ‘сила; властʼ (Хасково), регистрирано в пример: Нямам хю̀кюм за такава работа. (Хасково по Архив СБДЛГ) и др., е заето чрез османотурско hüküm ‘(диал.) сила, властʼ (Škaljić 1966: 335; Stahowski 1975: 118-119; Grannes–Rå Hauge–Süleymanoǧlu 2002: 277; Bufli, Rocchi 2021: 206) от арабско ḥukm ‘сила, властʼ (Škaljić 1966: 335; Skok 1971: 692; Stahowski 1975: 118-119; Bufli, Rocchi 2021: 206).

 

3. Заключение

            В предложените дванадесет кратки етимологични статии се откриват:

1. Допълнения и уточнения към произхода на седем (девет) думи, които вече са разгледани в по-ранните томове на Българския етимологичен речник и в речника на Петър Скок.
2. Етимология на пет (девет) лексеми, които тепърва предстои да бъдат разгледани в Българския етимологичен речник.

В изследването е приведена информация за произхода на общо 18 думи в българския език. Допълненията и уточненията към материала от по-ранните томове на Българския етимологичен речник са преди всичко за лексеми, които авторите, понеже са изхождали от своята позиция на знание, са сметнали за излишно да обяснят подробно. Всички разгледани в статията лексикални единици са заемки чрез/от османотурски, а се срещат и в сръбски. Направените допълнения и уточнения засягат и представените в речника на Петър Скок етимологии за избраните думи, където информацията отново е непълна поради същата причина. Предложеният материал е ценен и с това, че дава тълкувание и обяснение за произхода на лексеми, които се срещат в българската литература и чието  незнание създава затруднения при разбирането и усвояването на учебния материал от ученици и студенти.

Библиография

БЕР 1971: Български етимологичен речник. Вл. Георгиев (гл. ред.). Т. 1. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“. 1971.

БЕР 1979: Български етимологичен речник. Вл. Георгиев (гл. ред.). Т. 2. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“. 1979.]

БЕР 1986: Български етимологичен речник. Вл. Георгиев (гл. ред.). Т. 3. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“. 1986.

Геров 1894: Речник на блъгарскый языикъ с тлъкувание речиты на блъгарскы и на русскы. Найден Геров (ред.). Т. 1. Пловдив: Дружествена печатница „Съгласие“. 1894.

Младенов 1941: Етимологически и правописен речник на българския език. Ст. Младенов (ред.). София: Издателство „Христо Г. Данов“. 1941.

Панчев 1904: Речник на блъгарскый языикъ с тлъкувание речиты на блъгарскы и на русскы. Тодор Панчев (ред.). Т. 5. Пловдив: Дружествена печатница „Съгласие“. 1904.

Панчев 1908: Речник на блъгарскый языикъ с тлъкувание речиты на блъгарскы и на русскы. Тодор Панчев (ред.). Т. 6. Пловдив: Дружествена печатница „Съгласие“. 1908.

РРОДД 1974: Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX в. Ст. Илчев (ред.). София: Издателство БАН. 1974.

РЧДБЕ 1947: Речник на чуждите думи в българския език с обяснения за потекло и състав. Ст. Младенов (ред.). София: „Издателство Хемус“. 1947.

РЧДБЕ 1982: Речник на чуждите думи в българския език. Ст. Илчев (ред.). София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“. 1982.

Bufli, Rocchi 2021: A Hustorical-Etymological Dictionary of Turkisms in Albanian (1555-1954). Gjorgji Bufli, Luciano Rocchi (ed.). Trieste: Univerzità di Trieste. 2021.

Grannes–Rå Hauge–Süleymanoǧlu 2002: A dictionary of turkisms in Bulgarian. Grannes–Rå Hauge–Süleymanoǧlu (ed.). Oslo: Institute for Comparative Research in Human Culture. 2002.

Skok 1971: Etimologijski rječnik hrvatskoga ili srpskoga jezika. M. Deanović, Lj. Jonke (ur.). Zagreb: JAZU. 1971.

Stachowski 1975: Studien über die arabischen Lehnwörter im Osmanisch-Türkischen. Stanisłav Stahowski (ed.). Wrocław. Warszawa. Kraków. Gdańsk: Wydawnictwo polskiej akademiji nauk.

Škaljić 1966: Turcizmi u srpskohrvatskom jeziku. Škaljić (ur.). Sarajevo: Svjetlost. 1966.

^[1] Част от предложените етимологии може да се открият и като въпроси към последователите на фейсбук страницата на служба „Езикови справки“ (https://www.facebook.com/ezikovi.spravki/; тел. +359 879 66 83 63; email: ezikovispravki@ibl.bas.bg; http://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/) към Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките.

Симеон Стефанов е доктор по филология, главен асистент в Института за български език при БАН. Основните му научни интереси са в областта на историята на южнославянските (книжовни) езици, медиевистиката, славистиката, етимологията.

s.stefanov@ibl.bas.bg