Както героите, както празненствата
на истините – намаляха,
скъпи зрители, намаляха разликите
между нощен ефир
и пряко включване.
И пулсират
постоянно вените
на екраните. И текат по тях,
текат и сцени, и фокуси, и децата
на нашите призраци.
И през иглени уши, и през кърпени дни
преминават
и не отмаляват
нетактичните вълшебници.
И сменят се, макар да са все същите.
Все адепти на магията,
сякаш не знаем,
че заекът се крие под цилиндъра.
И докато се шляем,
стискаме в празни джобове,
стискаме билетите
за отменения утешителен спектакъл –
и заслепяват ни, и канят ни –
рекламите – да участваме
в добре облечено посрещане
на невидяното слънце –
нали така наричаме
вчерашното бъдеще:
бъдеще, което недочака
своето излъчване.

---

За автора: Александър Христов завършва последователно българска филология, литература и култура (магистърска програма) и българска литература след Освобождението (докторантура) във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Автор е на две поетически книги: „Крайпътна обител“ (2017) и „До първата сянка“ (2021).

Негови стихотворения могат да бъдат прочетени и на различни платформи, и по страниците на вестници и списания; включвани са в антологии, сборници, алманаси; превеждани са на английски, испански и немски език. Литературоведски текстове на Александър Христов са помествани в специализирания периодичен печат и в редица сборници от национални и международни научни форуми.

Връчвани са му награди за поезия, белетристика, критика.

e-mail: aleksandarhrhristov@gmail.com