приказка без поука / Александър Христов
Когато стотина кучешки колиби
от треските за дялане скова –
в тях спомените ми да заживеят –
тогава ще стана,
тогава ще бъда
и Джепето, и момчето,
и щуреца, и Колоди.
И все така
лаят няма да спре гладните рибари
да захвърлят куклата
в гърлото на огъня,
че да не изстинат празните им мрежи.
И все така
в страната на увълченото блаженство
няма да се намерят огледала,
че ако се разпознаят,
приказката ще вземе да прекъсне.
Все така,
все така ще слушам
как денонощно вятъра дресират
с пепел миналото ми да храни,
когато всеки
все така
с достатъчно време разполага
дървен къс, пламък
или истински Пинокио да бъде.
За автора: Александър Христов завършва последователно българска филология, литература и култура (магистърска програма) и българска литература след Освобождението (докторантура) във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Автор е на две поетически книги: „Крайпътна обител“ (2017) и „До първата сянка“ (2021).
Негови стихотворения могат да бъдат прочетени и на различни платформи, и по страниците на вестници и списания; включвани са в антологии, сборници, алманаси; превеждани са на английски, испански и немски език. Литературоведски текстове на Александър Христов са помествани в специализирания периодичен печат и в редица сборници от национални и международни научни форуми.
Връчвани са му награди за поезия, белетристика, критика.
e-mail: aleksandarhrhristov@gmail.com