Радостина Сотирова

Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Резюме

Молитвеният дискурс разширява функционалните си възможности, прониквайки в сфера като детската литература. Интересът към силата на молитвеното слово, към неговата вътрешна енергия, е продиктуван както от творческите търсения на писателите, така и от обществената необходимост да бъдат създадени произведения за деца, които да съдържат в себе си знанията на християнската идеология и нейната висока нравственост. От даденостите на молитвения ритуал детските автори създават нова художествена и естетическа реалност, подчинена на целите на възпитанието на подрастващите.

Ключови думи: стихотворни молитви, християнски ценности, възпитание.

Resume

Prayer discourse expands its functional capabilities pervading into a realm such as children’s literature. The interest in the power of prayer’s word, in its internal energy is a result of the creative seeks of the poets, as well as of  the social needs of the historical time. Bulgarian writers create poetry prayers that are subordinate to the goals of education.

Keywords: poetry prayers, Christian values, Education.

Историята на българската детска литература от периода 1878-1944 свидетелства за интереса на нашите детски писатели към християнството с неговите морални, етични и възпитателни функции. Религиозният светоглед в художественото творчество на детските писатели е органична част от процеса на взаимодействие между християнство и литература. Молитвеният дискурс разширява функционалните си възможности, прониквайки в сфера като детската литература. Чрез художествените молитвени текстове детските поети изразяват идеята за справедливост, хармония и красота в земния живот, като същевременно ненатрапчиво посвещават малките деца в тайните на богообщението. В основата на тези детски стихове лежи стилизацията на молитвословието.

В следосвобожденския период (до 1944 г.) детски молитвени стихотворения създават Иван Вазов („Молитва” – Вазов 1975: 354), Константин Величков („Молитва”, „Към Бога” – Величков 1986: 239-240; Величков 1937: 3), Стоян Дринов („Молитва на орача”, „Молба на орача” – Дринов 1929: 28; Дринов 1938: 37), Чичо Стоян („Молитва на воловарчето” – Чичо Стоян 1937: 116), Дора Габе („Молитва”, „О, Дядо Господи”, „Света Богородичке”, още една „Молитва” – Габе 1937: 11; Габе 1995а: 5-6; Габе 1995в:19; Габе 1995б:84), Димитър Бабев („Детска молитва” – Бабев 1946: 52), Йордан Стубел („Ти, Боже!”, „Вечерна молитва”, „Детска молитва”, „Благодарствена молитва” – Стубел 1946г: 4; Стубел 1946б: 21; Стубел1946в: 27; Стубел 1946а: 50), Елисавета Багряна („Молитва” – Багряна 1946: 32), Мария Грубешлиева („Молитва” – Грубешлиева 1937: 105-106), Станчица Слънчева („Молитва” – Слънчева 1946: 22), Георги Костакев („Молитва”, „Коледна молитва”, „Новогодишна молитва” – Костакев 1937: 187; Костакев 1946: 64; Костакев 1938:37), Григор Угаров („Дядо Господи”, „Молитва” „Дядо Господи”, още една „Молитва”, „Към небето”, „Пред кандилото” – Угаров 1946д: 38; Угаров 1946е: 40; Угаров 1946в: 7; Угаров 1946г: 34; Угаров 1946а: 51; Угаров 1946б: 49), Любомир Дойчев („Новогодишна молитва” – Дойчев 1946: 46), Вяра Господинова („Молитва” – Господинова 1946: 15), Васил Димов („Към Божията майка”, „Вечерна молитва” – Димов 1946б: 20; Димов 1946а: 42), Асен Калоянов („Майчина молитва” –Калоянов 1946: 23), Н. Тинчев („Молитва” – Тинчев 1946: 47) и други. В книжката „Сребърни езера” на Любомир Бобевски има три стихчета със заглавие „Молитва” (Бобевски 1922: 55 Бобевски 1922: 59 Бобевски 1922: 66 и една „Детска молитва Бобевски 1922: 47) и др. В сборника „Небесни камбани” (1937), където намират място много от стиховете на споменатите автори, срещаме и стихотворни молитви за деца, чиито автори не са посочени, като например „На молитва” и „При болната майка” (Неизв. 1937: 155; Неизв. 1937: 36).

Интересът към формалната и съдържателна специфика на молитвеното слово е продиктуван както от творческите търсения на авторите, така и от обществената необходимост да бъдат създадени произведения за деца, които да съдържат в себе си познания на християнската нравственост. Така литературно-художественият текст на детските молитви се интегрира в общуването „човек – Бог”.

В своята монография „Молитва и магия” Мария Шнитер изследва структурата на класическия тип молитва и обозначава съставящите я задължителни и незадължителни елементи. Началото на всяка молитва обикновено започва с обръщение към адресат, който може да бъде Бог, Богородица, някой светец, а формата е звателният падеж на съответното име. Следва разширение с определителна функция, където адресатът е назован и с някои от познатите имена на Господ, Богородица и т.н. Следващ елемент е предикатът със субект адресанта на съобщението, в който се използват глаголи (най-вече „моля”). Друг задължителен интегрант в структурата на молитвата е предикатът със субект хиперкомуникативния адресат на съобщението, който е идентичен със субекта. Обектът на предиката- човекът, към когото трябва да бъде насочено божественото действие (помощ, подкрепа, закрила), е следващият елемент в тази схема. А финалните формули окончателно изясняват нейната цел и смисъл. Тази евхемна схема все пак не е универсална – допустимо е понякога да липсват някои елементи. (Шнитер 2001: 27- 28). Тези компоненти можем да открием и в разглежданите детски творби, където интересът към тайнствата на молитвеното слово, както и художествените цели на детските поети, са подчертани и от авторската номинация на стиховете им: „Молитва”. В детските молитвени стихове откриваме забележителен паралел с автентичните религиозни молитви, както по отношение на формата, така и в някои съдържателни аспекти. И, разбира се, стремеж към изисканост, към художествено изразяване на определени морално- религиозни идеи, адаптирани към мисловния свят на малките читатели и слушатели.

Наличието на молитвени стихотворения в нашата детска литература говори за осъзнатата необходимост от присъствие на молитвата в живота на детето. Този тип поетични творби с възпитателното си значение, с въплътените в тях нравствени добродетели и естетически критерии учат децата на доброта, честност, вяра в доброто, признателност, скромност, вежливост, чувство за справедливост и състрадание към чуждата болка.

Важно място в тях заема темата за семейството с примери за безукорни човешки взаимоотношения вътре в него, даващи необходимото спокойствие и сигурност на малките деца. Стихотворните молитви имат предимно светска концепция и в същото време в тях прозира християнският светоглед. В тях детските поети извеждат на преден план различни социални, политически и други обществени теми. Художествените творби от този тип остават подчинени на определени възпитателни и естетически цели – да формират и възпитават светогледа на малките читатели, да дефинират разбиранията за добро и зло, да създадат вярна представа за многообразието на заобикалящия ги свят.

В ранните следосвобожденски молитви на Иван Вазов и Константин Величков все още личат неизбледнелите възрожденски спомени и желание за преоткриване на изконните добродетели на нашия народ. Характерни за тях са възпитателната им насоченост, неразривната връзка между вяра и народ, стремежът за приобщаване на децата към християнските ценности. Иван Вазов има няколко стихотворения със заглавие „Молитва”, но особено популярно е предназначеното за деца. Доближаването до духовния мир на детето е резултат на неговата обществено ангажирана позиция на писател и гражданин, който живее с мъките и радостите на своя народ. Възпитан в патриархална среда, в духа на възрожденските идеали, по-късно като писател Иван Вазов се стреми да учи младите именно на тези морални ценности. Това стихотворение е подчинено на един общ за детската литература принцип, който оказва влияние върху изграждането на съдържанието му и конструкцията на езика: молитвата е пределно ясна, поетическият език е лаконичен, отличава се с точност. Стихът е добре организиран в ритмично отношение, редуват се осемсрични със седемсрични стихове, с кръстосани рими, придаващи още по-голяма изразителна сила на молитвата.

Дядо Господи, прости ме,
моля ти се от душа,
с ум и разум надари ме,
да не мога да греша…

Дай на мама, дай на тате,
здраве, сила и живот;
мир, любов на всички братя
и добро на наш народ.
Aмин!

В стихотворението се откриват три съществени прошения. На първо място, молитвеното искане се отнася до това да е едновременно опростено от Бога и да бъде в бъдеще съхранено от нови грешки. Другите два центъра са свързани със семейството и родината. В тази ясна и проста молитва са заложени двата най-важни фокуса на християнското съзнание – личната отговорност пред Бога и грижата за другия.

От Вазовото стихотворение изглеждат повлияни много от написаните по-късно детски молитви. В тях се чувства определено сходство и в духа, и в тематиката, и в стилистиката. В стихотворението на Григор Угаров например са включени още въпросите за труда и насъщния. Има една разгърната картина на желаното благоденствие в етически и естетически аспект. Важна особеност в тази и в по-горната молитва е, че го няма назоваването на злото. Фокусът е напълно позитивен. Вероятно и този модел е зает от Вазовата молитва – образец, защото единственият пример в нея за негативно признание също е изразен чрез негативна форма („да не мога да греша”):

Дай ни здраве, дай ни воля
да се трудиме безспир,
та в беда и в неволя
да живеем пак във мир.

Дай на всички братя родни
радост, сили, благодат,
плод във ниви хлебородни,
плод обилен и богат!

И над нашата Родина
бди от слънчевия свод,
да цъфти като градина,
да живей честит народ!

Григор Угаров (Пред кандилото)

Друг съдържателен и тематичен акцент е трудолюбието. То е едно от значимите християнски и национални качества. Честният труд е път за постигане на благоденствието на общността и изразява гражданската позиция на автора по отношение на преодоляването на определени социални проблеми в България след Освобождението. Трудолюбието е добродетел с обществена значимост, то не е религиозна категория, но доколкото чрез него се изразява отношението към ближния и към създадения от Бога свят, то става значим ракурс на художествените молитвени текстове. Лирическият субект иска да има телесна сила, която да му позволи да овладее света и да бъде истински стопанин на Божието творение:

Моля Ти се, Боже мили,
дай ми мишци здрави,
в морни гърди нови сили
и ръце корави.

Моля Ти се, помогни ми,
ралото да стегна,
и воловците любими
в него да запрегна!

Да кръстосам нашироко
угари безмерни,
да разрия надълбоко
тия бразди черни.
С. Дринов (Молитва на орача)

В стихотворенията на Вазов и Величков е продължена възрожденската традиция да бъде отдавано важно значение на просветата и образованието. Те са считани за по-важни дори от постигането на богатство. Знанието прави човека  много по-силен, по-подготвен и по-способен за житейски борби – това е тезата, защитена по художествен път от нашите детски поети.

Често в молитвените текстове за деца, както преди Първата световна война, така и след това, у детето се възпитава чувство за принадлежност преди всичко към семейната общност. Благопожелания към родителите, но и не само към тях, срещаме в „Детска молитва” на Йордан Стубел. В този и другите цитирани примери виждаме превръщането на словесния модел на благословията в художествена молитва:

Ти, о Боже, Който гледаш
най-високо от небето,
дай на татка, дай на мама,
само радост във сърцето!

Всички хора на земята
направи да са щастливи,
направи да зреят рано
наште благодатни ниви!

Обичта към родината е срещан мотив в детските молитвени стихотворения, който отразява тенденциите в българската словесна култура, както от следосвобожденския период, повлиян от идеологията на Възраждането, така и от междувоенните години, когато войните налагат отново необходимостта да се осмисля родината и родното. Това може да бъде обвързано и с присъщата на християните грижа към родната земя, която е видна и от привързаността на Божия син към свидни за него места (Йерихон, Йерусалим) (Евангелие Лука 19:41-44). В детските молитви неминуемо проникват теми, отразяващи жестоката реалност на войната и това не е несвойствено за християнския светоглед: „Християнството счита всички войни за нещастия и бедствия, но няма безусловна и пряка забрана на християнина да употребява меч в земния си живот. […] …воините, жертващи своя живот заради чужди грешки и престъпления, извършват подвиг на жертвена любов в защита на Отечеството” (Карамихалев 2010: 222-223). Защитата на Отечеството означава защита на живота, честта и достойнството на християнина, правото му на мирен труд и живот. Тъкмо в случаите, когато има такива теми, се появява и мотивът за злото:

Дядо Господи, кажи
мир да бъде на земята
и от всяко зло пази
моята Родина свята.

Не оставяй сред злини
българският род да гине;
нека бурята отмине,
нека дойдат светли дни.
Димитър Бабев (Детска молитва).

С чувство за тревога е изпълнена и душата на малкия молител в стихотворението на Йордан Стубел „Вечерна молитва”. Тук откриваме апокалипничната образност, характерна за литературата на междувоенните десетилетия и особено на картините, пресъздадени в т. нар. септемврийска литература:

О, Майко Богородице,
закрилнице пресвята,
тръбят призивните тръби,
във кръв гори земята…

Когато тъмната злина
навее нашта стреха,
прати ни сила и любов,
бъди ни ти утеха.

Малко по-късно, в годините на бомбардировки над София, Вяра Господинова посвещава стихотворението „Молитва” на малкия си син Александър. Във времената на война, на безмилостно унищожение и брутални разрушения тази стихотворна молитва проповядва идеята за християнско смирение, възпитава в дух на съзидателност, изразява жаждата за човещина, красота и безметежност на детските дни.

В същото време, една от темите, които се разгръщат в молитвените текстове, е тази за благодарността. Такива мотиви можем да видим в произведения като: „Ти, Боже…” на Григор Угаров, „Благодарствена молитва” на Йордан Стубел. Благодарността е жест на словесна реципрочност по отношение на получената от Бога и от ближния добрина.

Интересен аспект се открива в стихотворението „Молитва” (1937) на Мария Грубешлиева, което впечатлява с женската чувствителност, непозната за молитвените произведения, писани дотогава. То е ярко изповедно, славословещо Господ, пределно откровено. Тематиката тук е битова, семейна – трябва да се измоли здраве за тежко болната майка. В структурен план доста голямо място е отделено на славослова към Бога. Като че това е начин молитвата наистина да бъде чута. В този славослов прозира както вярата в Бога, така и силната тревога и съзнанието за огромното безсилие на молещото дете. В стихотворението на М. Грубешлиева се забелязва голямата близост до каноничните молитви. В черковния молитвеник можем да открием например „Молитва на деца за болните им родители” и други такива тематични текстове. Можем да допуснем, че молитвата на поетесата е повлияна от такъв текст, но Грубешлиева  безспорно ѝ е придала повече художествена стойност със своята мерена реч, със своята ритмика, дори и с характерната артистичност.

Като обобщение можем да кажем, че тематичното богатство на стихотворните молитви за деца е значително и кореспондира с множество мотиви в поезията за възрастни. В тях личи опитът на авторите да запазят стремежа у детето към духовното и възвишеното. Детските молитвени стихотворения очертават някои специфики и прояви на синкретизъм между светско и религиозно в областта на поезията. Детската поетическа молитва представя в един приемлив и адаптиран за децата вид житейския опит на възрастните. Тя отразява формата на християнския ритуал, без задължително да дублира каноническите молитвени текстове и излизайки от религиозните парадигми (за да навлезе в литературните), успява да осигури възможностите за авторска интерпретация на християнските светогледни модели (на възпитание), възпроизвеждайки молитвения дискурс. От даденостите на молитвения ритуал нашите детски автори създават нова художествена и естетическа реалност, подчинена на целите на възпитанието на подрастващите.

Библиография

Андреев 1997: Андреев, Ф. Православието в някои детски религиозни творби от български автори. – Литературен форум, 16/1997.

Бабев 1946: Бабев, Д. Детска молитва. – В: Сборник от религиозни стихове за деца. Пловдив: Книгоиздателство Братско слово, 1946, 52.

Багряна 1937: Багряна, Е. Молитва. – В: Небесни камбани. Съст. Йордан Стубел: Издание на Светия Синод на Българската църква, 1937, 32.

Библия 1998. Библия Книгите на Свещеното писание. София: ПК Д. Благоев-2, 1998.

Бобевски 1922: Бобевски, Л. Детска молитва. Сребърни езера. София: Изд. Вл. Митов, 1922, 47.

Бобевски 1922а: Бобевски, Л. Молитва. Сребърни езера. София: Изд. Вл. Митов, 1922, 46.

Бобевски 1922б: Бобевски, Л. Молитва. Сребърни езера. София: Изд. Вл. Митов, 1922, 55.

Бобевски 1922в: Бобевски, Л. Молитва. Сребърни езера. София: Изд. Вл. Митов, 1922, 59.

Браницки 2005: Браницки, Г. Православна християнска етика. София: Печатница- Симолини, 2005.

Вазов 1975: Вазов, И. Молитва: Лирика 1881-1885. Събрани съчинения. Т. 2. София: Български писател, 1975, 354.

Величков 1937: Величков, К. Къмъ Бога. – В: Небесни камбани. Съст. Йордан Стубел: Издание на Светия Синод на Българската църква, 1937, с.3.

Величков 1986: Величков, К. Молитва. Тъги и радости. Съчинения в 5 тома. Т. 1, София: Бълг. Писател, 1986, 239–240.

Габе 1937: Габе, Д. Молитва. – В: Небесни камбани. Съст. Йордан Стубел: Издание на Светия Синод на Българската църква, 1937, с.11.

Габе 1995а: Габе, Д. Дядо Господи. Божата майка. Книжка за добри деца. Пловдив: Жанет-45, 1995, 5-6.

Габе 1995б: Габе, Д. Молитва. Божата майка. Книжка за добри деца. Пловдив: Жанет-45, с. 84, 1995, 84.

Габе 1995в: Габе, Д. Света Богородичке. Божата майка. Книжка за добри деца. Пловдив: Жанет-45, 1995, 19.

Господинова 1946: Господинова, В. Молитва.Стихотворения за деца. София:А.Б.В.,1946, 15.

Грубешлиева 1937: Грубешлиева, М. Молитва. – В: Небесни камбани. Съст. Йордан Стубел: Издание на Светия Синод на Българската църква, 1937, 105-106.

Димов 1946а: Димов, В. Вечерна молитва. – В: Сборник от религиозни стихове за деца. Пловдив: Книгоиздателство Братско слово, 1946, 42.

Димов 1946б: Димов, В. Към Божията майка. – В: Сборник от религиозни стихове за деца. Пловдив: Книгоиздателство Братско слово, 1946, 20.

Дойчев 1946: Дойчев, Л. Новогодишна молитва. – В: Сборник от религиозни стихове за деца. Пловдив: Книгоиздателство Братско слово, 1946, 46.

Дринов 1929: Дринов, С. Молитва на орача. Изворче. „Библиотека за малките” №22. Издава Министерството на народното просвещение, фонд „Литературни издания. София: Държавна печатница, 1929, с. 28.

Дринов 1938: Дринов, С. Молба на орача. – В: Стихотворения за деца. Съчинения I. София: Печатница Книпеграф, 1938, 107.

Калоянов 1946: Калоянов, А. Майчина молитва. – В: Сборник от религиозни стихове за деца. Пловдив: Книгоиздателство Братско слово, 1946, 23.

Карамихалев 2010: Карамихалев, Й. Записки по православна християнска естетика. София: Арт Граф, 2010, 222-223.

Костакев 1937: Костакев, Г. Молитва. – В: Небесни камбани. Съст. Йордан Стубел: Издание на Светия Синод на Българската църква, 1937, 187.

Костакев 1938: Костакев, Г. Новогодишна молитва. – В: Цъвнали гранки. Стихове за деца. София: Печатница А.Б.В., 1938, 37.

Костакев 1946: Костакев, Г. Коледна молитва. -В: Сборник от религиозни стихове за деца. Пловдив: Книгоиздателство Братско слово, 1946, 64.

Мандзаридис 2013: Мандзаридис, Г. Християнска етика. Прев. К. Константинов Т.2. Фондация Покров Богородичен . София: Издателство Омофор, 2013, 366-367.

Неизвестен 1937: Неизвестен. На молитва. – В: Небесни камбани. Съст. Йордан Стубел: Издание на Светия Синод на Българската църква, 1937, с. 155.

Неизвестен 1937: Неизвестен. При болната майка. – В: Небесни камбани. Съст. Йордан Стубел: Издание на Светия Синод на Българската църква, 1937, 36.

Слънчева 1946: Слънчева, С. Молитва. – В: Сборник от религиозни стихове за деца. Пловдив: Книгоиздателство Братско слово, 1946, 22.

Стубел 1946а: Стубел, Й. Благодарствена молитва. – В: Пловдив: Книгоиздателство Братско слово, 1946, 50.

Стубел 1946б: Стубел, Й. Вечерна молитва. – В: Пловдив: Книгоиздателство Братско слово, 1946, 21.

Стубел 1946в: Стубел, Й. Детска молитва. – В: Пловдив: Книгоиздателство Братско слово, 1946, 27.

Стубел 1946г: Стубел, Й. Ти, Боже… – В: Сборник от религиозни стихове за деца. Пловдив: Книгоиздателство Братско слово, 1946, 4.

Тинчев 1946: Тинчев, Н. Молитва. – В: Сборник от религиозни стихове за деца. Пловдив: Книгоиздателство Братско слово, 1946, 47.

Угаров 1946а: Угаров, Г. Към небето. – В: Сборник от религиозни стихове за деца. Пловдив: Книгоиздателство Братско слово, 1946, 51.

Угаров 1946б: Угаров, Г. Пред кандилото. – В: Сборник от религиозни стихове за деца. Пловдив: Книгоиздателство Братско слово, 1946, 49.

Угаров 1946в: Угаров, Г. Дядо Господи. – В: Сборник от религиозни стихове за деца. Пловдив: Книгоиздателство Братско слово, 1946, 7.

Угаров 1946г:Угаров, Г. Молитва. – В: Сборник от религиозни стихове за деца. Пловдив: Книгоиздателство Братско слово, 1946, 34.

Угаров 1946д:Угаров, Г. Дядо Господи. – В: Сборник от религиозни стихове за деца. Пловдив: Книгоиздателство Братско слово, 1946, 38.

Угаров 1946е:Угаров, Г. Молитва. – В: Сборник от религиозни стихове за деца. Пловдив: Книгоиздателство Братско слово, 1946, 40.

Чичо Стоян 1937: Чичо Стоян. Молитва на воловарчето. – В: Небесни камбани. Съст. Йордан Стубел: Издание на Светия Синод на Българската църква, 1937, 116.

Шнитер 2001: Шнитер М. Молитва и магия. – Ун. изд. „Св. Кл. Охридски” С., 2001, 27–28.

За автора

Радостина Сотирова е докторант по Българска литература в СУ „Св. Климент Охридски”. Завършила е „Българска филология” в ЮЗУ „Неофит Рилски”- Благоевград и магистърска програма по журналистика в същия университет. Интересите й са свързани с литература и богословие.

radostina_sotirova@abv.bg