Отвличам Хадес,
аз съм Персефона,
но се въздигам към небето.
Подземното не ми достига,
защото търся своя полет.
И всички преклонени гледат,
пленени от това издигане.
Прилича на прераждане,
на нов живот, на свят от пепел,
но в същността си е завъртане
обратно към онова, което
наричам своя принадлежност.
Във вените ми ще пулсира Хадес,
докато мога да повярвам,
че съм богиня на небето.
След това ще призная на хората,
че всъщност Хадес ме отвлече.
И дълго ще преглъщам нара,
защото ще ми бъде кисел.

Атанаска Илинчева е родена в град Пазарджик. Завършва право в Софийския университет и работи като юрисконсулт. Поезията ѝ е съсредоточена в търсене на смисъла на битието и реализирането на личността чрез любовта, поради което често обръща поглед навътре към душата на човека. Първите ѝ публични поетични изяви са свързани със създаването на „Иначе писано“ – литературна общност от млади автори, стремящи се да поддържат жив спомена за забравените и значими личности в българската и световната култура. Едновременно с това, в края на 2017 г., Атанаска стартира и своя самостоятелен проект „Поетрия“, като проекция на идеята за пространство, което да среща различните форми на изкуството. Нейни творби са публикувани на различни сайтове и платформи за литература, култура и изкуство.

e-mail: atanaska.ilincheva@gmail.com