ОБРАЗИТЕ НА ЛЪВА И ОРЕЛА В УСТОЙЧИВИТЕ СРАВНЕНИЯ В БЪЛГАРСКИ И РУСКИ ЕЗИК

Теодора Кръстева,

Институт за български език, БАН – България

 

Резюме: Настоящата статия е посветена на образите на лъва и орела в българския и руския език, изведени въз основа на устойчивите сравнения в Българския национален корпус и Руския национален корпус. Работата e насочена към съпоставка на ексцерпирания материал. Направен е опит както за извеждането на семантични доминанти в съответните образи и установяването на прилики и разлики между двата езика, така и за намирането на общото между двата образа, което ги прави подходящ символ на държавността.

Ключови думи: лингвокултурология, устойчиви сравнения, български език, руски език, образ, лъв, орел, характеристики, държавност

Abstract: The present article is dedicated to the images of the lion and the eagle in Bulgarian and Russian languages through stable comparisons based on texts from the Bulgarian National Corpus and the Russian National Corpus. The work focuses on the comparison of the excerpted material. An attempt has been made both to extract semantic dominants into the corresponding images, to identify similarities and differences in both languages, and to find the common between the two images, which makes them an appropriate symbol of statehood.

Keywords: linguistic culturology, stable comparisons, Bulgarian language, Russian language, image, lion, eagle, characteristics, statehood

Обект на настоящата статия са образите на лъва и орела в българския език и руския език, изведени въз основа на устойчивите сравнения (УС) в Българския национален корпус (БНК) и Руския национален корпус (РНК). Работата не разглежда теоретични постановки на въпроса^[1], а e насочена към съпоставка на ексцерпирания материал и извеждане на определени характеристики. Устойчивите сравнения със сравнителните думи „лъв“ и „орел“ са избрани поради присъствието на тези животни на гербовете на двете страни – съответно на лъва на герба на България и на орела – на герба Русия. Освен това те се срещат и като образни метафори, символизиращи съответните държави и народи:

‘лъвът като символ на българската държава и народ’ б. лъв (Легурска 2014: 11)

‘орелът като символ на руската държава и народ’ р. орел /б. орел/ (Легурска 2014: 56)

Дори при бегъл поглед върху гербовете на различни страни можем да забележим, че именно лъвът и орелът са едни от най-често срещаните животни върху гербовете на държави от различни точки на света, много от които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си в културен или исторически план.

Като материал за разкриване на образите са избрани устойчивите сравнения. Те са обект на различни български, чуждоезични и съпоставителни изследвания като един от начините за изследване на езиковата картина на света. Особено представителни са монографията на В. Кювлиева-Мишайкова (Кювлиева-Мишайкова 1986) за българския език и на В. М. Оголцев (Оголцев 1979) за руския. Интерес представляват също така и работите на П. Легурска и И. Панчев (Легурска, Панчев 2014), П. Легурска (Легурска 2015), Р. Холанди (Холанди 2012), съпоставителното изследване на Б. Янев (Янев 2013) и др.

Хората опознават себе си и света наоколо като сравняват непознатото с познатите им предмети и категории. За устойчиви сравнения в работата се приемат сравнения със следната структура: модул (общ признак, залегнал в основата на сравнението), сравнителната частица „като“ („как“ в руския език) и сравнителна дума (образ), чиято употреба е регистрирана в текстове, съдържащи се в корпусите.

Направен е опит както за извеждането на семантични доминанти в съответните образи и установяването на прилики и разлики между двата езика, така и за намирането на общото между двата образа, което ги прави подходящ символ на държавността. С цел установяване на вече регистрирани и утвърдени в езиците характеристики сравненията са потърсени в различни речници като електронния вариант на Речника на българския език (РБЕ) и речника на В. Кювлиева към монографията ѝ „Устойчивите сравнения в българския език“ (Кювлиева-Мишайкова 1986) за българския език и речниците на УС на Л. А. Лебедева (Лебедева 2015) и В. М. Оголцев (Оголцев 2001) – за руския^[2].

Бърза справка в РБЕ и речника на В. Кювлиева показва отсъствието на УС със сравнителната дума „лъв“ в български език при няколко УС в руски и по няколко УС със сравнителната дума „орел“ в български и руски език. Разбира се, това не говори за отсъствието на повтарящи се и възпроизводими в готов вид УС, което се потвърждава от ексцерпирания от двата национални корпуса материал. Но нека първо разгледаме образите поотделно.

При съпоставката на данните от Българския национален корпус и Руския национален корпус установяваме значителен брой съвпадения при УС със сравнителна дума „лъв“. Съвпадат както модулът на сравнението, така и образът, което прави УС „семантични и преводни еквиваленти“ (Легурска 2015: 68).

Такива откриваме сред УС с модул прилагателно:

силен като лъв – сильный как лев

як като лъв – крепкий как лев

храбър като лъв – храбрый как лев (Леб., Ог.)

горд като лъв – гордый как лев

Сред българските примери понякога откриваме повече варианти на УС, които се дължат на използването на различни синоними в модула на сравнението към еднаква сравнителна дума (Кювлиева 1986: 33):

б.е. храбър (смел, безстрашен, неустрашим) като лъв

силен като лъв – як като лъв

р.е. сильный как лев – крепкий как лев

В други случаи същият или сходен смисъл в руския език е изразен по друг начин – с друга част на речта:

свиреп като лъв – свирепствовать как лев (мыслить о свирепствах как лев)^[3]

стремителен като лъв – устремляться как лев (стремиться на защиту как лев)

По какъвто и начин да е изразено съответното качество, можем да го приемем като присъщо за животното в представите на носителите на двата езика.

царствен като лъв – величественный как лев

В случая с прилагателното царствен – то не е абсолютен синоним на величествен, но съвпада с него в преносното си значение. Не е за пренебрегване и прякото значение на прилагателното – „присъщ на цар“, особено когато става въпрос за лъва, често наричан „цар на животните“.

Открити са и адективни УС без съответствие в един от езиците – т. нар. „безеквивалентни УС“ (термин на Оголцев 1979: 127): мужественный как лев, свободный как лев в р.е. и значително по-голям брой в б.е.: буен, бърз, великодушен, луд, ловък, напрегнат, неудържим, пъргав, решителен, златен, хитър като лъв. Ако разпределим по групи назованите от модулите качества, ще установим, че те описват човека от различни гледни точки: физически – бърз, пъргав, интелектуални – хитър, морално-характерологични – буен, свиреп, мъжествен, свободен, луд, великодушен и социално комуникативни качества – решителен, неудържим, ловък (класификация по Легурска 2015: 86-91)^[4]. В б.е. срещаме дори спорното – златен като лъв. В случая златен би могло да отразява както жълт цвят, наподобяващ златото, така и отново да насочва към особения статут на лъва сред останалите животни.

По-голям е делът на глаголните УС. Сред тях също срещаме немалко еквиваленти в двата езика:

бия се като лъв – биться как лев, драться как лев (Ог.)

боря се като лъв – бороться как лев (Леб.)

сражавам се като лъв – сражаться как лев (Леб., Ог.)

хвърлям се като лъв – набрасываться как лев

мятам се като лъв – метаться как лев

скачам като лъв – прыгать как лев

нападам като лъв – нападать как лев

защитавам се като лъв – защищаться как лев

Сред тях също има варианти на УС, при които се наблюдава синонимия между модулите, както в б.е.: нападам – връхлитам, сражавам се – бия се, хвърлям се – мятам се, скачам – рипвам, разгневен – разярен, разгневявам се – разярявам се като лъв, така и в р.е.: бросаться (Ог.) – метаться – кидаться как лев (Ог.), биться как лев – драться как лев (Ог.). Както се вижда по примерите, голяма част глаголните модули в УС експлицират физическа активност и готовност за борба, противопоставяне и отстояване на нещо.

Откриваме и множество глаголи, свързани с движение: нося се като лъв – нестись как лев, затичвам се, движа се, втурвам се, бягам, бродя, катеря се, излизам, навеждам се като лъв. И няколко глагола, изразяващи издаване на специфичен звук: ръмжа като лъв – рычать как лев (Ог.), рева като лъв – реветь как лев. В б.е. те са допълнени и от някои различни, неспецифични за лъва глаголи: бръмча като лъв, викам като лъв. Срещат се и глаголи от типа: живея като лъв – жить как лев, действам като лъв – действовать как лев, държа се като лъв – вести себя как лев, чиито модули не характеризират експлицитно лъва по определен начин. Тълкуването на УС с подобни модули изисква активното въвличане на образа на лъва и всички негови характеристики и асоциации и е контекстово обусловено.

Както лъвът бива наричан „цар на животните“, така и орелът от своята страна бива наричан „цар на птиците“. Вероятно тази черта също ги сближава и ги прави подходящи за държавни символи.

При преглед на ексцерпираните УС със сравнителна дума „орел“ също установяваме наличието на много еквиваленти. Сред адективните УС това са:

горд като орел – гордый как орел

силен като орел – сильный как орел

волен като орел – свободный как орел (в небе)

Безеквивалентни в б.е. са УС: стар като орел, дълголетен като орел, експлициращи дългия живот на орлите, което откриваме и във фразеологизма живея с орлите и черен като орел (въпреки че не всички орли са черни). А в р.е. забелязваме повече безеквивалентни адективни УС, отразяващи физически (крупный и быстрый), морално-характерологични (смелый) и социално-комуникативни особености (могущий).

При някои УС един и същ смисъл е изразен по различен начин (с различна част на речта) в двата езика:

разперен като орел – распростереть крылья как орел

зареян като орел – парить как орел

заключен като орел (в клетка) – заключить как орла (в тесну яскиню)

наблюдавам зорко като орел – зорький как орел
Сред глаголните УС еквивалентни в двата езика са:

летя като орел – летать как орел

кръжа като орел – кружить как орел

хвърлям се като орел – бросаться как орел

нападам като орел – нападать как орел

нося като орел – носить как орел

боря се като орел – сражаться как орел

вирвам глава като орел – поднять голову как орел

Част от модулите експлицират главното отличие на орела като птица от лъва, а именно способността да лети – летя/лететь,  кръжа/кружить, зареян (от рея се) / парить.

Сред глаголните УС срещаме и някои, които биха могли да се разглеждат като устойчиви, според съответните речници, ако разпространяващият елемент (на мърша) не модифицира значението:

налитам като орел (ВК: налитаме като орли на мърша – в голямо количество, вкупом и в надпревара) – налетать как орел

гледам като орел (ВК: гледам като орел на мърша – гледам много настървено) – увидеть, обозревать добычу как орел, упереться глазами, озирать вокруг себя (Ог. смотреть, глазеть как орел – гледам бодро, гордо независимо)

В отделни случаи се наблюдава и паралелното съществуване на адективни и глаголни УС към сравнителната дума „лъв“: б.е. разгневявам се като лъв / разгневен като лъв – разярявам се като лъв / разярен като лъв

Ако се опитаме да обобщим основни качества на лъва и орела в двата езика, откриваме значително припокриване. И двете животни биват обрисувани като горди, силни, храбри, ценят свободата (свободен / волен), съответно проблем се оказва отнемането ѝ – затварянето им в клетка. Силата е свързана с готовността им за борба, изразена чрез глаголите: боря се, бия се, сражавам се, нападам, хвърлям се и за защита – защитавам. Това са все качества необходими на един лидер и държавен глава.

Част от УС с различни сравнителни думи (в случая – лъв и орел) към еднакъв модул могат да бъдат разглеждани като синонимични:

горд като лъв – гордый как лев / горд като орел – гордый как орел

силен като лъв – сильный как лев / силен като орел – сильный как орел

хвърлям се като лъв – набрасываться как лев / хвърлям се като орел – бросаться как орел

нападам като лъв – нападать как лев / нападам като орел – нападать как орел и т.н.

Подобни характеристики откриваме и сред образните сравнения:

б.е. лъв, р.е. лев ‘силен и храбър човек’ (Легурска 2014: 20)

б.е. орел, р.е. орел ‘красив, мъжествен и силен човек’ (Легурска 2014: 10)

Интерес представлява това, че сред изведения в двата национални корпуса материал повече УС с модули прилагателни в съответния език се откриват именно към образа, който е изобразен на герба на страната. Допускам възможността образът да се окаже по-детайлизиран в представите, а оттук и в езика на съответния народ (лъвът в б.е. и орелът в р.е.).

Разглеждането на определени образи в съпоставителен план не само очертава приликите и разликите в световъзприятието на носителите на различните езици, но и спомага за извеждане на семантични доминанти в самите образи. А съпоставката на образи води до по-задълбочено разбиране на тяхната функционална еквивалентност, на целесъобразността при избора им и възможностите за взаимозаменяемост в определен контекст.

Библиография:

БНК: Български национален корпус. [прегледан 16.10.2018] <http://search.dcl.bas.bg/>

Кръстева 2017: Кръстева, Т., Устойчивите сравнения като обект на лингвокултурологията. – Български език, 1/ 2017, 87-94.

Кювлиева-Мишайкова 1986: Кювлиева-Мишайкова, В. Устойчивите сравнения в българския език. София: Издателство на БАН. 1986.

Лебедева 2015: Лебедева, Л. А. Устойчивые сравнения русского языка. Тематический словарь. Москва: „Флинта“. 2015.

Легурска, Панчев 2014: Легурска, П., И. Панчев. Образни метафори (ономасиологичен каталог). – Дзяло, 2/2014 [прегледан 10.10.2018] <http://www.abcdar.com/docs/magazine/2/Legurska_Panchev.pdf>

Легурска 2015: Легурска, П. Съпоставителни анализи и национална специфика на лексиката. София: „Ето“. 2015.

ЛР: Лексикален ресурс. Синоними в българския език. [прегледан 19.10.2018] <http://ibl.bas.bg/infolex/synonyms.php>

Оголцев 1979: Огольцев, В. М. Устойчивые сравнения в системе русской фразеологии. Ленинград: „Стереотип“. 1979.

Оголцев 2001: Огольцев, В. М. Словарь устойчивых сравнений русского языка (синонимо-антонимический). Москва: „Астрел“. 2001.

РБЕ: Речник на българския език.  [прегледан 16.10.2018] <http://ibl.bas.bg/rbe/>

РНК: Руски национален корпус. [прегледан 16.10.2018] < http://www.ruscorpora.ru/>

Холанди 2012: Холанди, Р., Семантична близост, опозиция и полисемия при зоонимните фразеологични единици в английския и българския език. − Opera Slavica, 2/22, 22-38.

Янев 2013: Янев, Б., Образните сравнения с антропоцентричен характер в българския и английския език. Изследване и речник. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 2013.

[1] По-подробно такива са разгледани у Кръстева 2017: 87-94.

[2] За удобство наличието на съответните УС в речниците е отбелязано към примерите със следните обозначения: Речник на българския език (РБЕ), Речник на В. Кювлиева към монографията ѝ „Устойчивите сравнения в българския език“ (ВК), „Устойчивые сравнения русского языка. Тематический словарь“ на Л. А. Лебедева (Леб.) и „Словарь устойчивых сравнений русского языка (синонимо-антонимический)“ на В. М. Оголцев (Ог.). Използвани са също така съкращенията: б.е. / б. – български език, р.е. / р. – руски език.

[3] В скоби са посочени примери от Руския национален корпус, които не са еквивалентни, но отразяват същата характеристика, което говори за нейната устойчивост.

[4] Използвана е класификацията на П. Легурска, въз основа на която са разпределени примерите за УС, ексцерпирани от Българския национален корпус.

За автора:

Теодора Кръстева е филолог-специалист в Секцията за етнолингвистика към Института за български език при БАН. Завършила е Руска филология и магистърската програма „Преводач-редактор“ в СУ „Св.Климент Охридски“. Научните ѝ интереси са в областта на етнолингвистиката, лингвокултурологията и съпоставителното езикознание.

E-mail: tera_kr@abv.bg

Редактори на текста: гл. ас. д-р Аглая Маврова, гл. ас. д-р Симеон Стефанов