Единадесет преди обед е – време на обещания.
Невинната тишина на утрото я няма,
денят е потънал в приготовления,
преди трескавият пумпал на нощта да погълне всичко.
Което трябва, сега е на мястото си – красиво и непознато.
Само морето е насреща – непроменимо, непроменено, вечно,
както е отеквал звукът му в пещерите, така отеква и днес.
Винаги е имало удавници, винаги ще има.
Младите завинаги ще бъдат млади и тук времето изчезва,
потънало в смеха им.
Наистина ли всичко това ще продължи да съществува и без нас?
Един комар прелита и посягам към него. Спирам се.

За автора: Наталия Иванова е родена през 1992 г. в гр. София. Завършва специалност „Журналистика”, а след това следва в магистърската програма „Преводач-редактор” в Софийския университет. Работи като редактор в медии, понастоящем – в организация с дейност в гражданския сектор. През есента на 2020 г. излезе първата ѝ стихосбирка „Човек с бинокъл“ (изд. “Арс”) под редакцията на Марин Бодаков и с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

e-mail: natyivanova@abv.bg